Треска за Букъри, или историите, в които да се потопиш в очакване на победителя

Българската литература има повод за празнуване! 

Грами, БРИТ, Златни глобуси, Бафта…

По това време на годината всички насочваме погледи към холивудския блясък, червените килими и статуетките. За книгохолиците обаче голямото очакване е към Обединеното кралство. Защо? Защото на 24 февруари Международната награда „Букър“ (The International Booker Prize) за преводна литература, обяви своя „дълъг списък“ с номинирани заглавия за 2026 г. И да, в него отново има български роман. И ако още не си разбрал, „Остайница“ и Рене Карабаш са най-вълнуващата тема от вторник следобед. 128 заглавия, преведени на английски, петчленно жури и един селектиран списък със скромните 13 романа, който отново накара не само литературния свят, но и всички ни да се радваме колкото на бронзовите ни медали от Олимпийските игри. Можем да разтегнем статистиката още повече, като включим 11-те езика, от които са преведени книгите, и 14-те националности, чиито представители са номинираните двойки от автори и преводачи. И всичко това, за да стигнем отново до помитащата и всепоглъщаща история в „Остайница“ на Рене Карабаш и равноправно заслужилия превод на английски от Изидора Анжел.

Без да пускаме спойлери, ще споделим, че историята в романа е базирана на действителни събития и обичаи, които се спазват буквално на една ръка разстояние от нас, а именно в Албания. Заклети девици, които се превръщат в мъже, кръвни вражди между фамилиите, сериозни патриархални теми, любовта като равенство на смъртта, цената на избора и липсата на вяра за сметка на почит към страха. Ние нямаме съмнение, че историята на Бекиа вече е покорила и тепърва ще заплени още много читатели у нас и в страните, където вече е преведена и публикувана. А освен очакването на краткия списък с номинирани, които ще продължат в надпреварата за престижната награда (ще бъде публикуван на 31 март),

на почитателите на Рене Карабаш ни остава да очакваме и филмовата екранизацията на „Остайница“,

чиято премиера е планирана през пролетта на тази година. А дотогава можеш да се отдадеш на кратък литературен списък със заглавия, които си заслужават да бъдат прочетени според уважаваното жури на Международния „Букър през годините“: „Светлина и сянка“ на Даниел Келман (изд. Colibri) за момента е единствената преведена и издадена у нас книга от попадащите в списъка с номинирани за тази година, но със сигурност има защо да се запознаеш с историята на режисьора Георг Вилхелм Пабст. Времевата линия ни отвежда във военна Германия, блясъка на Холивуд и отново сивия Берлин. Може ли диктаторският режим да управлява чрез седмото изкуство и струва ли си блясъкът на прожекторите да бъде върху теб, когато е насочван от една чудовищна машина на властта, са основните въпроси, пред които е поставен главният герой.

Броени часове след излизането на номинациите издателство Orange Books обяви и предстоящото издаване на още едно от заглавията в списъка, а именно Small comfort на Ия Йенберг. И за да запалим още повече любопитството ти, веднага ти предлагаме още днес да се запознаеш с меланхоличния и красив свят на авторката с първата ѝ публикувана книга у нас, а именно „Детайлите“ (достигнала краткия списък на Международния „Букър“ през 2024).

Интимен роман за жена, която си спомня значими минали връзки

– четирима души, които е обичала, – докато страда от треска, изследвайки паметта, връзката и уязвимостта си. И след като заговорихме за минали участници, ще те вдъхновим да посегнеш и към някои от победителите в конкурса от предходните години. Няма как да не започнем с победителя от 2023 година, а именно „Времеубежище“ на Георги Господинов. Противоречив, критикуван, но и любим на мнозина, роман за миналото като терапия и като капан. В клиника за хора с Алцхаймер всяко отделение пресъздава различно десетилетие, но носталгията се оказва заразна и обхваща цели нации. Ироничен и болезнено актуален, „Времеубежище“ пита дали бягството назад не е най-опасната форма на забрава.

„Неудобството на вечерта“ на Марийке Лукас Райнефелд е смразяващ дебют за едно семейство, което не успява да преживее трагедията си. Разказана през детския поглед на момиче, историята смесва невинност и жестокост в атмосфера, гъста като зимен въздух над холандска ферма. Това е роман за скръбта, която не намира език и започва да разяжда отвътре. „Бегуни“ от Олга Токарчук представя своеобразна мозайка от истории за хора в движение – физическо и вътрешно. „Бегуни“ разплита темите за пътуването, тялото и идентичността, като превръща света в безкрайно летище на неспокойни души.

Фрагментарен и хипнотичен, романът изследва съвременната мания по бягството.

„Един кон влязъл в бар“ на Давид Гросман ни кани на една стендъп вечер, която постепенно се превръща в разпад пред публика. Комикът Довале Грийнщайн разголва болезненото си минало в поток от шеги, които режат по-дълбоко от мълчание. Авторът създава клаустрофобичен портрет на човек, който използва хумора като последна защита срещу травмата. Историята във „Вегетарианката“ от Хан Канг започва с отказа от месо, но се превръща в бунт срещу насилието – външно и вътрешно. В три гласа романът проследява как едно привидно тихо решение разклаща патриархалния ред и разкрива крехката граница между тяло, съзнание и свобода. „Вегетарианката“ е смущаващо красив текст за правото да изчезнеш от очакванията на другите.

Рене Карабаш: „Напишете книгата, която искате да прочетете“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.