През слоевете на една нова Прага – между историята, кулинарията и традицията

Десислава Макълрейт те води през скритите слоеве на Прага – открий града по един нов начин

Снимки: Кер Макълрейт

Прага е загадка.

Оказва се, че почти всеки, с когото говоря напоследък, я помни като сурова и консервативна или я свързва с ергенски партита, или с детски семейни ваканции. Това ми показа, че този град има различно лице за всеки. Затова и моето преживяване там не беше такова, каквото очаквах – беше още по-хубаво. Първият ми ден там започна в кафенето на Националната художествена галерия, Kolektor Café, което се превърна в мое любимо място. Личната ми препоръка –

опитайте техния брънч, филтърно кафе и някой от сладкишите им,

изкусителна смесица от традиционни и съвременни рецепти. След закуската се гмурнахме в самата галерия. Проектирана според принципа „формата следва функцията“, с акцент върху практичността пред украсата, тя напомня вътрешността на овален паноптикум или огромен кораб, събиращ векове изкуство и неговите превъплъщения през историята. Продължихме с трамвая до центъра и се озовахме пред Старото кметство.

Там прочутият Астрономически часовник (работещ вече 6 века) бе готов да ни представи своя зловещ спектакъл. От ляво надясно фигурите в него символизират суетата, скъперничеството, смъртта (скелет, който отброява времето) и похотта. На всеки кръгъл час смъртта звъни с камбанка, а останалите поклащат глави, сякаш отказват „да си тръгнат“.

Мрачно, нали?

Мнозина може би ще разпознаят този площад от филма на Джузепе Торнаторе. „Най-доброто предложение“ или от Mission Impossible (за всеки по нещо). Докато сте там, непременно влезте в Moser – бутика с изящен кристал, до чийто вход е изложено писмо на благодарност от самия Майкъл Дъглас. За вечеря не пропускайте Café Imperial – институция, оцеляла след две световни войни и безброй туристически вълни.

Част от Hotel Art Deco Imperial, кафенето впечатлява с египетски и ориенталски керамични колони и предлага може би най-добрата френска лучена супа и гулаш в града. Говорейки за месо (съжалявам, драги вегетарианци, тук май ще ви загубя), непременно се отбийте в Kantýna. Да се върнем към хотела. Той датира от 1914 г., проектиран е от Ярослав Бенедикт и е защитен като Чешки национален паметник.

Архитектурата съчетава ар деко, сецесион и кубизъм,

а през 2022 г. е напълно реставриран. Това място е квинтесенцията на Европа – където и да отидеш, усещаш културата и идентичността, които напоследък ми липсваха. Ако харесвате атмосферата на кафенетата от началото на XX век, не пропускайте Café Slavia, което е историческо заведение в стил ар нуво, точно срещу Националния театър. Любимо място на Франц Кафка и Райнер Мария Рилке, тук са се отбивали и личности като Томаш Масарик и дори Хилъри Клинтън.

На излизане е невъзможно да не се спрете на Карловия мост – гледката към река Вълтава е омагьосваща, макар тълпите да са многобройни. Аз направих малък обход из задните улички, за да избегна стълкновенията. На път към замъка си заслужава да се отбиете в Café Savoy, но задължително с предварителна резервация. Известно със собствената си сладкарница, кафенето отваря през 1893 г. и има бурна история, затваря по време на Първата световна война, а по-късно се превръща в месарница, рибарница и дори рекрутно бюро за комунистическата полиция, преди да бъде възстановено през 2001 г.

Може би се чудите дали пътуването ми се състои главно от посещения на кафенета и дегустации –

и това е почти вярно, напълно умишлено. Но музеят, който истински ме впечатли, беше Музеят на чешкия кубизъм. Колекцията представя кубизма като стил, обединяващ изящното, приложното изкуство и архитектурата. Експозицията включва мебели, порцелан, стъкло, метал и творби на водещи чешки кубисти: архитекти и дизайнери като Йозеф Гочар, Павел Янак, както и живописци като Емил Фила и скулптора Ото Гутфройнд.

В долния етаж на музея има единствен по рода си магазин галерия, където могат да се купят лицензирани реплики на порцелановите изделия. За последно кафе и сладко изкушение на път за вкъщи не пропускайте да се отбиете в някоя от локациите на Eska – местна верига пекарни, известна със своите закуски и билкови чайове (да, донесох си вкъщи). И накрая DOX, пространство за съвременно изкуство и култура, което ме впечатли със своите изложби.

В момента представя последната експозиция на Дейвид Линч

с обезпокоителни, но хипнотични фотографии и аудио-визуални инсталации. Имах щастието да попадна и на гостуващата изложба на Музея на невинността, която ме потопи отново в меланхоличния свят на Орхан Памук. Прага е специално място, което трябва да се преживее с отворено съзнание, отвъд класическите ѝ фасади и традиционния ѝ облик. Защото модерната ѝ страна е не по-малко вдъхновяваща, което е доказателство, че новаторството и традицията могат да съжителстват в хармония.

Места за бира в София, където чашата винаги е наполовина пълна

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.