Музеят в епохата на Instagram: Преживяване или просто добър кадър?

Когато срещата с изкуството минава през екрана, а спомените се измерват в харесвания

Превод от английски – Кристияна Бурдева

В последно време посещението на музей често означава да видиш море от хора с изпънати ръце и светещи екрани в дланите, като гладни зомбита на лов за перфектния ъгъл, за да публикуват своя кадър с хаштаг „култура“ в Instagram.

Това е преживяване, което не се изживява истински, а се заснема

– в идеалния случай отзад от някой друг. В резултат на това социалните мрежи са наводнени от „Мислителите на Роден“, които искат да покажат на света точно „как да се възхищаваме“ на изкуството. През XVIII век музеите са били достъпни само сутрин. Логиката е била, че „подходящата“ музейна публика – обикновено заможни хора – ще проявяват истински интерес и ангажираност през ранните часове на деня. Това е филтрирало тълпите, които може да посетят музея просто за развлечение следобед. Накратко: онези, които са дошли, за да губят времето си, не са били недопускани. Днес обаче музеят е отворил вратите си за всякакъв тип публика с цел да ги включи в културния живот и дейности. Имаме музеи за семейства, работилници за деца, специални маршрути за възрастни хора, тематични изложби и „блокбъстър“ събития. Най-популярните и големи музеи процъфтяват благодарение на един особен вид безплатна реклама: те се хранят от това да са instagrammable.

Преди няколко години някои музеи дори бяха създадени специално за платформата, като Color Factory в Сан Франциско или Museum of Ice Cream в Лос Анджелис. Тези изскачащи изложби белязаха огромен успех и не са единствените примери. Но това изкуство ли е? Отговорът се крие изцяло във формата на развлечение. Публиката се наслаждава, но вече сме на светлинни години разстояние от музея, предназначен за ентусиасти и стипендианти.

Съвременният посетител влиза в музей и вече не „гледа“ истински.

Наблюдението му се случва през редуциращ филтър – смартфона, – докато търси най-известния шедьовър, за да покаже, че е бил там и да събере харесвания от своите последователи. Днес всичко е свързано с обхват и разпознаваемост. Освен това нека бъдем честни: кой всъщност гледа собствените си размазани снимки на картини, когато висококачествени, професионални изображения са лесно достъпни онлайн?

Границата между снимка за спомен и символ за статус се е размила. Всички ние сме засмукани в манията да снимаме и публикуваме всичко. Но след като снимката със световноизвестната скулптура или картина е направена, какво всъщност носим у дома? Съвременното изкуство все повече обръща погледа си към публиката, създавайки интерактивни произведения, предназначени да бъдат преживени, почувствани и – преди всичко – снимани.

Границата между културна или образователна цел често е преплетена с играещ, почти тривиален аспект,

който рискува да осмее или омекоти тържествеността на посланието на художника. Какво се случва със страданието на Ван Гог или драмата на Мунк, когато комерсиалната естетика превъзхожда творчеството на великите визионери на историята? Какво ще намерят нашите потомци (на екраните си, разбира се)? Може би само „репост“ на разпръснати изображения. Спомени, пълни с „преживявания от трето лице“ и виртуални музеи, посетени от комфорта на дивана. Звучи като дистопично бъдеще, но може би вече сме там.

Наръчник на галерийния снобар

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.