Що за мъже и партньори щяха да са великите ни поети днес?

Повечето ни поети са били момчета в двайсетте си години. Лора Младенова разсъждава какви биха били те, ако живееха днес?

Илюстрация на корицата: Миглена Папазова

Все се оплакваме, че днешните ученици не обичали да четат.

(Впрочем това далеч невинаги е вярно.) Когато си говорим за авторите в учебната програма обаче, особено за българските, разглеждани в гимназиалните години, обикновено ги третираме като статични символи, като полуканонизирани авторитети, като прашасали портрети на стената. На мен ми трябваха години и един страхотен учител, докато си дам сметка, че всъщност повечето ни матуритетни поети са били момчета в двайсетте си години. От плът и кръв, с мечти и грешки, с разочарования и илюзии. Не икони, не татуси на прасец, а момчета и мъже, каквито сме познавали, с каквито бихме или не бихме излизали. Започнах да си задавам въпроси. Като какво ли е казал Ботев на Левски, ако наистина го е срещнал във воденица край Букурещ. (Но и какво би казал на днешните политици.) Като що за разговори са се водели в кръга „Мисъл“. (И дали в съвремието членовете му щяха да се водят жълтопаветни соросоиди.) Как би реагирал Вазов при вида на Русия днес. Щеше ли Вапцаров да участва в организацията на анти-Луков марш… И с кои от тези поети, ако те живееха сред нас сега, щеше да си струва да излезеш и да се влюбиш, чисто по женски. Що за партньор щеше да ти бъде…

Христо Ботев

Освен че със смелостта си ще те вдъхнови да мислиш, че всичко е възможно и че никога няма да живеете посредствено, той също така:

• никога няма да те събере с просташка компания;
• никога няма да си трае мълчаливо, ако някой те обижда;
• никога няма да те остави да си ходиш сама по протести.

На пръв поглед ти ще го забележиш заради челото му на интелигентен човек и заради забележителната брада. А после затова, че вероятно е по-дързък и директен от всички, които някога ще познаваш. Ако си окей, че ще прихожда и захожда в живота ти като Арагорн при Арвен във „Властелинът на пръстените“ и че едва после родината теб най-много ще обича, Христо Ботев е добра идея. Дейно революционен човек, чийто гняв никога няма да се изчерпва до това да мрънка „съсипа́ха я таа държава“ пред екрана на NOVA, преди да започне „Игри на волята“. Той тия игри ги е играл, ама истинските.

Иван Вазов

Патриархът на българската литература ще е повече мъж за уважение, отколкото мъж за влюбване. Но пък много ще ти се иска да чуеш мнението му за патриарха на Българската православна църква. Присъствието му ще е от онези, които запълват цялата стая още с влизането. Но и ще те предизвиква да ставаш на крака като да кажеш „клас, стани, клас, мирно!“ и винаги пред него да се чувстваш като дете, което нещо не си е донаучило урока. Човек от друго поколение, от друго тесто, когото ще ти е любопитно да слушаш, но няма да ти идва отвътре да се обърнеш към него като към равен. Неслучайно е единственият автор, когото не мога да нарека на малко име. Сериозно, представяте ли си да наречете Вазов „Ванка“?

Пенчо Славейков

Пенчо Славейков ще бъде интелигентният ти най-добър приятел, с когото се разхождате следобед,  съзерцавате света и обсъждате кротко символиката в детайлите му. На него ще се обаждаш и когато някой от другите автори ти е разбил сърцето, за да ти каже спешно нещо умно по темата. Понякога ще мислиш колко приятно би било, ако си харесваше някого като него, с ясното съзнание, че това няма как да се случи. Ще води подкаст с тесен кръг събеседници от интелектуалния елит на страната и ти ще даваш всичко от себе си да го следиш, но не всеки път ще издържаш на епизодите с продължителност на режисьорска версия на Скорсезе.

Пейо Яворов

В ума ми дреме едно опасение, че той ще влезе в съвременни консервативни кръгове. Когато го коментират, левите ти приятелки ще използват термини като „токсичност“, „нарцисизъм“ и „газлайтинг“. Говорейки за жените по онзи архинеприятен и еднопластов начин, като че ли са празна утопия, икона на стената или блудница, Пейо Яворов действително дава вид на човек, който надали харесва в този живот истински някого освен себе си. Цял живот ми убягва романтиката на онези „две хубави очи“, при все че очите са нещо, което обикновено всички имаме.

За любовта му към Мина в днешно време има термин в наказателното право.

Хобито му да се събира с неговите хора, за да обсъждат колко по-умни са от останалите, може да те отблъсне. Връзката с него би била турбулентна по един филмов начин, който обаче е опасен за живота.

Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов е един изключително приятен и будещ симпатия човек, наподобяващ Малкия принц, изгубен сред военно време. Днешният свят ще го натъжи и уплаши с тоновете омраза в социалните мрежи, с военните конфликти и политическата радикалност, кои избухват около нас, с факта, че намираме начини да рационализираме и оправдаваме за себе си тези явления, а той не би го направил. Ще искаш да му свариш чай, да му направиш супа, да му занесеш одеяло и да му кажеш, че всичко ще е наред, макар и с ясното съзнание, че това е невярна временна утеха. За жалост, в обратната ситуация той надали би могъл да направи същото за теб, защото светът вече ще го е наранил твърде много, че тепърва да може да види отвъд болката. За сметка на това можете да помечтаете заедно всеки над собствената си носталгия и завинаги да ти остане топлото чувство от преживяното, което да се преобрази в следващата ти носталгия.

Вътрешните ви деца ще се свържат добре, вътрешните ви възрастни така и няма да се случат.

Христо Смирненски

Понеже имаме и очи, както уточнихме с Яворов по-горе, не може да не споменем, че Христо №2 е най-лицеприятният тук чисто визуално. Смирненски е умен колкото щеш. Има ирония и самоирония колкото щеш. Наблюдателен е колкото щеш. Пука му за хората, пука му за общността и не би направил компромис с убежденията си, за да напише реклама на хазарт. Пука му по тоя истинския начин да правиш нещо практическо за хората, а не да си слагаш Facebook рамка около профилната снимка „вижте ме, социален съм“. Ще предпочете да ходи гладен пред това да си продаде принципите. Би те завел по най-готините ъндърграунд дупки из града, където ще се запознаеш с мега свежарки и ще обмените жестоки идеи, след което няма да се видите с тях никога повече. Не мога обаче да избягам от идеята, че ще те накара да се чувстваш виновно, че си сготвила гювеч, докато има хора по света, които гладуват. Недай си боже пък да те повишат в работата, робиньо на корпорациите.

Елисавета Багряна

Нея ще срещнеш на работилница за овластяващи плакати преди някое събитие „Нито една повече“. Ще обиколите столичните театри, преди да заминете по Еразъм+ и по EVS. Ще те гледа малко отвисоко, задето не харесваш импро джаз. Пет години по-късно още няма да иска да заживеете заедно, ще ти отговаря на съобщенията след два дни с по половин дума, нищо че е на линия, и ще се радва на чуждо внимание, когато сте излезли заедно. Знаеш ли, Елисавета, има и по-хубави цели на света от това да си сам. Свободата е да си избираш обвързаностите, не нещо друго.

Никола Вапцаров

Никола ще ти носи заразителен оптимизъм, ама не от тоя, гнусния, на мотивационните лектори и гурута, които твърдят, че „нещата не са такива, каквито са, а такива, каквито ти ги виждаш“. Той просто наистина вярва в хората, което ще ти е крайно нужно, докато всеки ден гледаш какво става по света. Дори развитието на изкуствения интелект ще го вдъхнови, вместо да го уплаши. Вижда смисъл в прогреса, възхищава се на достиженията на човешкия дух и е непримирим към скверни постъпки, въпреки че много ясно ги съзнава и като обем, и като съдържание.

Столкърската му поема „Прощално“ е най-хубавото нещо, което някога е писано за любов у нас,

защото разказва само в няколко думи какво любовта представлява като усещане, а не ти обяснява „о, ти имаш коса и гърди, недостижима девице“. Като те хване депресията, Никола ще намери правилните думи, които да подействат като инжекция серотонин. Ако го питаш между три твои идеи за проекти коя е най-яката, ще каже „да“ и на трите и ще помогне да ги реализираш. Пада си малко терорист, което е директен червен флаг, но пък хич не му липсва кураж, който при правилна комуникация и мотивация да впрегне в нещо далеч по-градивно.

Атанас Далчев

Личният ми фаворит като писане носи излъчването на един дистанциран  и студен човек, който би предпочел да седи на съседния фотьойл, а не до теб на дивана, докато гледате филм, а и този филм задължително ще е минимум на Тарковски. По някакъв начин успява да изпитва здравословна форма на родолюбие и приемане в поемата си за родината, което е много рядко срещано и крайно нужно точно сега. Същевременно дава вид на асексуален човек, когото битовите дела не вълнуват кой знае колко, и ако му кажеш „Насе, тука кранчето се развали“, след 10-минутно мълчание ще отговори „Стопанинът замина за Америка“. С него ще си водите най-готините и смислени теоретично-философски разговори и вероятно няма да е партньорът ти, но ще е този тип в компанията ти, с когото ще се разберете да се вземете помежду си, ако на по 40 – 50 години сте още без гадже.

Гео Милев

Има идеалното мистериозно излъчване, което ти е нужно, за да си падаш по него още от гимназията. Вид, маниер и писане на единствен по рода си човек, какъвто друг не се е раждал и вероятно не предстои. Може да разкости думите, както намери за добре, и да ги преподреди обратно, докато ти още се чудиш как е измислил „нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба“. Съчетава социална ангажираност с излъчване на аристократизъм. Ти ще си представяш как, ако излизаш с него, някакви хора ще ви наричат Семейство Адамс зад гърба ви и всъщност ще те ласкае. Ще може и да пие абсент с теб, и да ти построи къща. Ако те харесва, то неминуемо ще е на първо място като личност. А това няма му се случва прекалено често. Няма да излиза нито с популярните, нито със силните на деня, защото ще си дава сметка подсъзнателно, че е по-стойностен от тях и няма да живее за одобрението им. Всъщност стига съм ви го хвалила, момичета – зает е!

Багряна и Габе – любовта е нож с „Две“ остриета и много поезия

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.