Докато вали
Kато в песен на Garbage, като в написано от Маркес
Навън вали от векове. Вали на асфалта пред офиса, пред входа на паркинга в мола, върху парти грила на балкона на съседите, по крилете на орлите, кацнали до "Ариана", по лицата на подивелите за бас тийнейджъри пред сцената в парка. Попива в почвата и се просмуква в костите.
Вали, докато изпълняваме ритуалите си сутрин. Докато се срещаме и разминаваме в подземните тунели.
Докато гледаме разсеяно екраните в метрото. Докато следим историите си в Instagram и си представяме животите си – един на друг или несбъднатите свои.
Вали и вечер след последната за днес прегръдка на случайни мокри от уши до глезени хлапета в подлеза на "Опълченска".
И нощем, щом утихне всичко и се включи пак алармата на гадния съсед отдолу.
Вали, докато момчето с жълтия суичър от велосервиза поръчва третото си за деня кафе в закусвалнята отсреща. Докато жената, с която живее, се чуди дали да го напусне днес. Или пък утре. Докато мъжът, когото тя обича, я вижда пред себе си цялата сутрин под душа в просъница, докато синът му се тръшка пред вратата на банята. Докато жена му още спи.
Докато се разтягаш в леглото в малките часове преди сън и после храниш котката с остатъци от снощна манджа от хладилника. И нищо повече не искаш. И нищичко не ти е нужно освен слушалките в ушите и познатият ти ритъм.
Вали като в написано от Маркес и като в песен на Garbage в изпълнение Джеймс Хетфийлд. Почти като по новините, но наистина.
Тук можеш да почерпиш идеи за плейлиста за седмицата.