Отиваме на купон: 20- vs. 30-годишни

Ставаш, пиеш си добавките и спираш алкохола завинаги

0 коментара Сподели:
Отиваме на купон: 20- vs. 30-годишни

Нямаше да има нужда от житейски равносметки, ако всеки разполагаше с видеозапис на само две нощи от съществуването си под това небе.

Едната се случва в началото на 20-те, другата – в края. Разликите говорят много за това, какво представлява най-интензивното десетилетие в човешкия живот, макар че всъщност става дума просто за забавление. Ето как протича една парти вечер навън, в зависимост от това, дали си на 20 или на 30.

Време и място на действието

20: Събота. Някъде към три следобед се събуждаш в непознат апартамент. Виждаш хладилник, отваряш го и вадиш бира. Трима спят на пода, прескачаш ги и излизаш. Ядеш. Телефонът ти звъни и някой ти разказва за снощи с въпроса, искаш ли да се видите тази вечер на рожден ден на братовчед на съквартиранта му в „Надежда“. Не знаеш с кого разговаряш и за какво става въпрос. Казваш „да“. Не отиваш, защото 20 минути по-късно на улицата срещаш двама приятели, които заминават за Градина с кола. Екстра.

30: Петък. В офиса си до 19 ч. Излизаш и тръгваш с мудна крачка към бара на „Кристал“. Имаш чувството, че нещо ти прескача сърцето. Лошо ти е. Трябва да си вземеш добавки. „Котешки нокът“, както препоръча майка ти. Звънят ти да те питат идваш ли. Дразниш се. Искаш да си вземеш бутилка вино и да я изпиеш на дивана в хола пред екрана, но вече си поел ангажимент. Влизаш в бара, поръчваш си една бира и сядаш. Всички говорят за работа и промоции в ИKEA. Повръща ти се. Почваш да си цъкаш в телефона. Май ще си ходиш с градския.

Дрескод

20: Ти си фешън богиня, правиш си, каквото си искаш. Дори да се появиш с гнездо с живи птици на главата, могат само да ти завиждат и да ти се кланят. С една приятелка миналата седмица излязохте по пижами и никой не разбра. Тъпаци. То и без това се е напълнило със селяни по анцузи навсякъде. Днес разцепваш с новата си рокличка, от която дупето ти просто изпъква така, че самата ти полудяваш, когато се погледнеш в огледалото. Лошото е, че Поли си е купила същата. Тъпа копирачка. Дано не е с нея тази вечер.

30: Не си си купувала дрехи от… Не помниш откога. Гардеробът ти е пълен, но нямаш нерви да гладиш и затова все повече се случва да излизаш с едни и същи дрехи. Чудиш се да се гримираш ли за вечерта или само червило. И без това си с кецове и жилетката, която всички похвалиха при последната ви среща. Да, пак си с нея. Тц… Нещо косата? Боксьорски плитки? Актуално е. О, не, бял косъм! Плитки с бели косми… По дяволите… Whatsoever…

Хората

20: Не познаваш никого, чудно! Пълно е с арт хора като този с брадата и тирантите там. Запознаваш се с някакво момче, което учи в Лондон, и пиете черни шотове, после той те кани у тях, но междувременно някой скача от балкона в надуваем басейн и оживява, което е… УАУ!!! Не си била на такова място досега! Всички са супер яки, свежи агенти. Обичаш живота си! Момиче, което върти пой, ти предлага да те научи срещу две бири. Винаги си искала да се научиш. После някой вади масивен масур и ти го подава. Гледа те. Май нещо става… Тези очи…

30: Наоколо е пълно с гадни тийнейджъри, които пищят, крещят и мучат. Какво се случва? Това ли е бъдещето на човечеството? Тези ли ще ни управляват един ден? Пиеш два шота на екс. След около 20 минути започваш на посоки да питаш хората наоколо кой набор са. 96-и. WTF? Това законно ли е? Няма значение. Реве ти се. До теб двама се натискат, сякаш няма други хора в помещението, после за ръка отиват към тоалетната, а ти се чудиш какво правиш тук, защо другите съществуват и кога беше по-добре…

Алкохолът

20: Притежаваш ограничен бюджет от 10 лева, защото снощи похарчи останалите 20, с които разполагаше. Мислеше по-рано днес да звъннеш на майка ти, но нали се води, че бачкаш. Доколкото този шибан стаж може да се нарече работа. Депресия. Нищо, в крайна сметка можеш да влезеш с 5 лева в партия за шише водка с още двама и с още пет за мента и готово. Бири все ще се намерят, както и шотове. Някой каза, че щял да носи домашна ракия, но откакто се събуди в един кенеф в Студентски преди 5 месеца, без да помниш нищо, само след 50 грама от гроздовата на чичото на не знам си кой няма да рискуваш. Вече си голям човек, не си на 16, баси.

30: Тук няма вино. В тази дупка няма вино, а дори да има, сигурно е някакво фалшиво и утре ще те боли главата зверски. Питаш бармана има ли все пак и какво е. Има. Наливно било. Обясняваш, че под „какво е“ визираш чие производство е, коя е избата, марката, какво пише на етикета. Не знаели, защото било преместено в друга кутия, но не е скъпо. Ясно. Поръчваш си сайдер и тихо започваш да планираш своето оттегляне, надявайки се, че с поглед ще успееш да се разбереш поне с още един да отидете да вечеряте в някое нормално тихо място като нормални хора от цивилизования свят.

Разговори и свалки

20: Ето че отново срещаш някой, с когото можеш да си говориш за смисъла на живота, съществува ли душата, какво е смъртта, секс, секс, сеееекс, книги, филми, музика, безкрайността на Вселената, как би звучал Фики на английски, изпити и всичко останало. Винаги попадаш на невероятни хора. Можете да си лафите до сутринта. Това е толкова секси. Неговият ум… Няма нищо по-възбуждащо от един дълбок разговор.

30: Поредният видимо изпаднал тип пак се залепя точно за теб и започва да ти говори някакви абстракции, явно е друсан. Казваш му да не те занимава, но той продължава да говори за история. После разбираш, че е безработен. Всичко се връзва. Някой надува Килата Майка, вследствие на което вече не чуваш нищо и само кимаш отегчено до момента, в който непознатият не ти казва „ти си жената на моите мечти“. Без да знаеш, че репликата всъщност е била: „бах, как ми се спи“, му обясняваш, че си имаш приятел, което е долна лъжа, и напускаш. Няма нищо по-лошо от дървени философи безделници с логорея…

Махмурлук

20: Не знаеш какво е това.

30: Нeпроумяваш как така от 4 бири може да ти е лошо цял ден, при условие че снощи не се напи изобщо, легна си в нормален час, пи вода преди сън и се наспа… ЗАЩО? Къде сбърка? Отгоре на всичкото си споходен от някакво ужасно чувство на вина и отчаяние, придружено отново от сърцебиене и глад. Ставаш, пиеш си добавките и спираш алкохола завинаги. До същата вечер, когато в крайна сметка отклоняваш две оферти за излизане, за да си отвориш бутилка вино пред телевизора сам, столквайки профила на бившата си любов, със салата от биопродукти, която ти излезе 15 лева и няма вкус на нищо, но поне ти е спокойно, че си голям човек и ще оцелееш. Отново.

ИМА ЛИ ЖИВОТ СЛЕД 30?  – МНОГО ЯСНО!

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *