Колко дози точно е щастието – разказват Валентина Каролева и Яна Титова

"Доза щастие" е не просто филм, а филм с мисия

0 коментара Сподели:

Стиляна Иванова

Те двете се познават отдавна. Животът преплита пътищата им често през последните 10 години, докато най-накрая не ги свързва завинаги в един от най-дългоочакваните български филми напоследък – "Доза щастие". Историята е вдъхновена от биографичната книга “Падение и спасение”, която разказва за 7 години от живота на младата майка, зависима от хероина, Весела Тотева, и нейната дъщеря Валя. Истинско творческо предизвикателство за режисьора Яна Титова и дебютна и най-важна роля за Валентина Каролева, която изиграва истинската си майка в лентата. Филмът развълнува публиката с премиерата си преди дни и е истинска изненада за боксофисите, които оглави още в първия уикенд, в който се излъчва. Надникваме зад кулисите на живота на Валя и Яна…

Ясно е, че „Доза щастие“ е повече от филм – какво е за вас с една дума?

Валя: Любов.

Яна: Мисия.

Яна, как историята на Весела Тотева те провокира да я разкажеш на големия екран?

Яна: Всичко тръгна от романа "Падение и спасение", някак откровеността, с която е написан, и въобще как Весела разглежда проблема със зависимостта си, как го описва. През цялото време, докато четях книгата, виждах картините, гледах филма още тогава. За мен нямаше никакво колебание, обадих се на Веси и ѝ казах "Това го правим на филм".

Тя ли ти даде книгата, или случайно ти попадна?

Яна: Не, книгата дойде при нас благодарение на Валя. Тя ни я донесе. Обикновено с Алек четем, докато пътуваме, а тогава пътувахме много. Той летя два дни преди мен, прочете я във въздуха и ми каза – задължително трябва и ти да я прочетеш. Направих го – бях запленена от историята.

Валя, ти как се отнесе към предложението, което Яна ти направи, да изиграеш майка си?  

То е много комплексно, защото това ми е мечта. Като бях по-малка, много пъти съм казвала, че си мечтая да изиграя майка ми. Никога не съм вярвала, че ще се случи. Стигна се дотам, че Яна звъни и казва – пиша сценарий, ще снимаме филм и ти ще изиграеш майка си, а аз изпаднах в нещо като шок, вместо да се зарадвам, че мечтата ми се сбъдва. Беше малко – чакай, чакай сега, нещата стават сериозни. Започнах да си задавам въпроси – емоционално е, трябва да се връщам в някакво минало, ще издържа ли психически? Освен това филмът ми е първи, първа голяма роля и изобщо не бях сигурна, че нещата ще ми се получат. Но Яна беше категорична – не, ти ще я изиграеш и аз ще съм с теб през цялото време, ще те държа за ръка и ще те преведа през цялото нещо. В някоя от социалните мрежи бях цитирала нещо от сорта на: 

"Добре, а какво ще стане, ако падна оттук?", а отговорът беше: "Ами какво ще стане, ако полетиш?".

Това звучи много хубаво. Валя, а трябваше ли ти някакво време с майка ти, докато изграждаше образа ѝ в представите си? Да я наблюдаваш, за да си вземеш нещо от привичките ѝ, от начина, по който се държи, по който говори. Поне така съм чувала, че актьорите правят…

Така правим, крадем си разни работи. Но с Яна още от самото начало обсъдихме това, че е хубаво да изградим образ на човек, който ние създаваме, а не точно на майка ми. Но все пак със сигурност по един или друг начин започнах малко повече да се вглеждам в нея. Откраднах си някои жестове, да.

А ти, Яна, прекара ли някакво време с Весела, докато изграждаше образа, за да можеш да го режисираш по-добре?

Не, не, аз много обичам да си представям нещата в главата ми и пишейки сценария, се вдъхновявах от наши разговори с Валя и с Весела. Всъщност, докато пиша, всичко ми изниква в картини и понякога героите дори и мен изненадват откъде тръгват и къде свършват. Първият вариант на сценария беше доста по-дълъг и с много повече детайли. На мен в книгата толкова епизоди ми се сториха интересни и кинематографични, че исках да ги включа, но в един момент си дадох сметка, че няма нужда. Историята можеше да се разкаже и по-семпло. 

С днешна дата, когато филмът вече е завършен, съжаляваш ли, че не включи нещо в сценария?

О, не. Гледала съм филма доста пъти вече, нищо не бих променила. Нямам никакви угризения, че са падали сцени, нищо не бих върнала, нищо не бих добавила, бих си го оставила такъв, какъвто е.

А ти, Валя, имаше ли нещо, което ти беше трудно да изиграеш и ти се иска да не беше влизало във филма?

Валя: Не, имаше няколко трудни сцени, дори една, за която бях готова да кажа на Яна, че просто не мога да направя. Предполагам вече мога да кажа – става дума за един двубой, боричкане, в което влизаме с моят партньор Митко Николов – много ми беше трудно да изляза от едно състояние и да вляза в друго. Не можех да направя прехода, беше ми трудно, трудно ми беше да се бия, да съм такава. 

Яна: Направихме супер много дубли и мисля, че на 15-16-ия си мислех как ще вляза при нея, защото това не може да продължава по този начин.

Валя: Да, но просто на Яна и Марто Балкански много им харесваше да снимат в един кадър. В крайна сметка се получи, но ме изтормозиха.

 

 Яна, дъщеря ти Ая играе малката Валя. Как я склони да участва?

Доста я подкупвах. Тя не обича много да се снима, но обича да се гледа, така че аз го използвах, за да я накарам да застане пред камерата с идеята, че след това ще може да се види. Освен това ѝ обещах да ѝ боядисам косата лилава. За нея това беше много силна мотивация. Но това е част от работата на режисьора, да намери слабото място на всеки актьор.

Какви още режисьорски подходи използва, за да достигнеш сърцата на другите?

Имаше разни моменти, в които манипулирах Валя и Ая. Понеже се познаваме и, общо взето, знаех какво да направя, за да ѝ бръкна в сърцето. 

Момичета, историята, която сте разказали, е наистина вдъхновяваща и се надявам с това интервю да достигне до още повече хора. Усещате ли филма като някаква мисия? Как си го представяте като развитие оттук нататък?

Със сигурност работата по филма не свършва сега, а тепърва започва. Това е нещо, върху което работим от две години и наистина мислим в посока повече комуникация с публиката. Полагаме много усилия, за да чуят повече хора за него. Генерално, заради темата си, филмът ще бъде включен в  специални програми, а догодина сме планирали и голямо турне. Нашата задача е не просто да представим филма, а да го разпространим. Има неща, които тепърва ще обявяваме и няма как да говорим за тях още, но фокусът ни в следващите 2 години ще е как той да стигне до повече хора.

Какво се оказа най-трудното по пътя?

Трудно беше за продуцентите. На нас ни беше леко и с огромна лекота заснехме филма. После разбрах какви проблеми сме имали. Алек Алексиев, единият продуцент (и половинката на Яна Титова – бел.ред.), се оказа, че ни е спестил страшно много неща. 

Освен страхотни продуценти и страхотна история имате и страхотен саундтрак. Искате ли да ни разкажете малко повече  за него? 

Яна: Много се чудехме дали да не са песни от 90-те, защото филмът така или иначе се развива в този период, въпреки че в него няма битовизъм и не сме наблягали на това. Тогава се чудехме дали държим да са групи, които са били актуални тогава, но те не ни стояха добре. Искахме филмът да има модерно звучене въпреки епохата, затова се спряхме на съвременни изпълнители. Заглавната песен я написаха едни момчета, които познавам от къмпинга, на който ходим всяко лято. Обадих им се, казах им три ключови думи и след 24 часа имаше готово парче, което звучеше точно така, както си го представях. В момента, в който и Placebo ни подариха едно от своите парчета, съвсем станаха нещата. Истината е, че единици са случаите по света, в които толкова голяма група решава да подари музиката си на комерсиална продукция, но легендарният вокалист на Placebo Брайън Молко прави този жест заради историята на филма, която харесва, и така оригиналът на Protect Me From What I Want озвучава началните кадри на историята, докато 16-годишната бунтарка Весела, която е отегчена от училището, се впуска в търсене на по-любопитни занимания.

Страхотно звучи. Може би е хубаво да кажем и останалите, които участват във филма?

Валя: Партнирах си с невероятни имена с толкова много опит зад гърба си: Силвия Лучева, Асен Блатечки, както и Митко Николов, Алек Алексиев, Иван Бърнев, Ирмена Чичикова, Лидия Инджова, Васко Бинев, Илка Зафирова, която е някакъв гигант, Фицата, неговото включване също беше много добро. Стефан Вълдобрев, Стоян Дойчев. С тези актьори това е и летящ старт за мен!

Александър Цеков – космическа еволюция на традициите

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *