БАЛКАНСКИ СИНДРОМ

Ех, Мариус…

  • 25.02.2014
  • от Станислава Коцева

Мариус Куркински. Наричат го „феномен”, „явление, без аналог”, „детето чудо на българския театър”… Той е човек, какъвто нашето време не заслужава. Човек, който живее за театъра в най-чистата му форма. Човек, обичащ изкуството до наивност. Човек, съществуващ  в някакво средно измерение, извън клишетата и малко над земното.
Мариус нееднократно ни показа, че е един от хората, които най-добре боравят с българската драматургия. Като режисьор, като актьор, като всичко. Двата му моноспектакъла -  „Сътресение” по Николай Хайтов и „Български разкази” по Ангел Каралийчев, се превърнаха в нещо повече от просто театрални постановки. Минути на безвремие, пълни с душа.

 

Станислав Стратиев казва: „Ако сме дали нещо на света - това е българският модел. Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто - обратното на всичко”. „Балкански синдром” не е просто пиеса. „Балкански синдром” е концентрат на света ни. Събирателно за всичките действия и мисли на нашите географски ширини, които не можем да обясним.  

 

В Малък градски театър „Зад канала” Мариус успява да даде живот на думите на Стратиев и по уникален начин да ни визуализира усещания. Умело дирижирал великолепната трупа на театъра, ще ни накара да се смеем, да плачем и най-важното да мислим. Ще ни покаже най-българското в българското.  


„Балкански синдром” в Малък градски театър „Зад канала” на 26 февруари, 8 и 23 март