Музикален съпровод: БГ класики

Класически в редакцията

  • 30.03.2017
  • от редакторите

Отново затваряме брой и всичко е на пълни обороти. Влади и Валко почти спят в редакцията, Плами е със слушалките и е в не-ме-занимавай mode, а Цвети се приготвя да заминава утре за Куба (да, мразим я). Обещала е да ни донесе бутилка ром и като че ли тази мисъл ни помага да намерим сили за финалните щрихи. Тази седмица сме на бг вълна и с лека носталгия поглеждаме към миналото, където в наследство са ни оставени тонове добра музика. По-конкретно се обръщаме към музикалните парчета, които звучат съвременно и днес. Същите онези, които си слушал доста пъти, но не би имал нищо против да си ги пуснеш отново. Така че, дами и господа, вечните класики през симпатичната призма на малката ни редакция.

Тъй като повечето от тези парчета ги въртях на домашния грамофон в мазето в ранната детска възраст, ми става супер мило, като чуя пулсиращи ноти от синтезаторите. Имам силен спомен и от един техен концерт, на който майка ми ме заведе и ми падна ченето от вида и поведението на атрактивните момичета с диско клинове. "Трамваите" и хитачките на Братя Аргирови доста разцъкаха тогавашната скучна соц естрада. И до днес обаче синтовете им звучат супер адекватно и DJ-ската ми главица мисли, че с малко лупчета и филтри тези ретро "шлагери" могат да получат още по-дълъг живот.

 

Димитър Воев е сред великите личности, които плащат членски внос в "Клуб 27". Там наред с Кобейн и Ейми съм сигурна, че той реди творчество без музикален еквивалент, което за съжаление ние няма как да чуем. Това, което имаме обаче, е достатъчно, за да ме впечатли и да мога да си правя такива заключения. БГ музиката отпреди да се родя е имала своя връх и той се е казвал "Нова генерация". Избирам си това парче в днешната тема, защото то е непреходно и е пресечната точка между музиката и поезията.

Пак е пролет цяла от слънце и цветя, но защооо ли ми е тя?

Имало е време, някъде преди да се родя, в което е имало дисководещи, Балкантон и всички плочи от "Диско" серията са започвали и свършвали с това парче. За мен това си е супер гъзарско включване, с ритъм, на който спокойно мога да си танцувам и днес. Да живее диското!

Мисля, че с това парче превъртях играта и минах директно на последното ниво.

Няма нищо по-вечно от това тези трима гении да ти пеят за любов, скъсани джинси и бели маратонки. Поклон!

Чуй какво слушахме в първите слънчеви дни.