Музикален съпровод: Част 8

Един час назад и няколко песни напред

  • 01.11.2016
  • от редакторите

Нямаме супер силата да върнем часовника с достатъчно часове назад, че отново да е уикенд, нито да го накараме да спре някъде по средата на почивното дело. Не чухме и никоя от кандидат-президентските двойки да си го планира в програмата, затова, освен да убием злото на работната седмица с музика, друго не ни остава. Мятаме ти от един до шест спасителни пояса под формата на play бутони, с които да доплуваш до петък следобед без особени щети. Не се бутай, музика има за всички!

Сутринта изгледах едно after video на Mano Le Tough от ADE. В две минути ни пренася от летището, през градските канали, ресторанта, хотелската стая, срещата с хората по веригата, клуба, музиката... spirit-a на фестивала. Изкефи ме. В един кратък откъс звучеше Black Swan, едитнат от Maceo Plex. Супер груув с дълбочина, от тези, дето мога да слушам на repeat, без да разбера къде почва и къде свършва. За съжаление тракът още не е release-нат, но пълно щастие няма. Ще го чакам!

Пускаш си трака и внезапно ти се приисква да започнеш да танцуваш лудо в стая, пълна с неонови светлини и разни непознати хора. Парчето е част от саундтрака на рейсинг шедьовъра на Pulsar Forza Horizon 3, който излезе преди месец, но звучи така, сякаш е някакъв вечен хит от зората на 90-те. Изкуствено състарена музика за хора, които нямат много спомени от онези години. В това май й е чарът, де...

ABRA истерията отпреди няколко месеца ме закачи едва-едва, колкото да ме одраска и да ми стои като едно на ум. Напоследък обаче магиите работят безотказно в синхрон с моя собствен филм. А последната част на песента направо ми размаха пръчка и ме омагьоса да не мога да си пусна нищо друго тези дни. Има спорове колко ново всъщност е парчето, но аз съм над тия неща…


Едно много яко парче на търкалящите се камъни. Кефете се и готяна седмица!

В далечни страни да водиш "цигански" начин на живот е нещо романтично. Да се скиташ без цел и посока, окрилен от музиката, танците и любовта. Да спиш под звездите, да разказваш за приключенията си около огъня. За това става дума в парчето, което съм избрал. Оригиналът е на щатската банда WAR, а този красив римейк се е случил през 74-а в Южна Африка.

Новата ми любима Lapsley е само на 19 години и вече изкърти мрака с това парче. Удоволствието от гласа й е огромно и със сигурност я очаква бляскаво бъдеще!

Човекът е човек, когато е на път.

Виж какво слушахме предния път.