Functional Neighbour: свят на реални фантазии в илюстрации

Поискахме да свалим маската на Дияна, за да надзърнем в причудливия свят на илюстрациите ѝ

  • 20.03.2018
  • от Симона Пенчева

Срещнахме се с Дияна Нанева, или илюстратора, седящ зад всички фантазми на Functional Neighbour. Рисунките привличат с дръзките си образи, в които всеки може да открие сянката на някоя своя история. Героите са колкото фикция, толкова и реално действащи, а светът на Дияна е директен и смело отразяващ случващото се в живота ѝ. Вълци, кучета и лисици можеш да намериш по страниците на новата ѝ книга Year of Branches, която е колаборация между илюстрациите на Дияна и поетичните миниатюри на Тони Пашова. Минималистични и написани на английски език, те са перфектната финална щриха към сенситивните картини на Диана. Ето и частица от света й:

For the broken bones and the crackling sound, for the bruises and the wounds in it's self and the others. We didn't even had to get to the stones, the sticks did all the trick.

Как замечта за професионално рисуване?

С началото на гимназията. Тогава бях доста запалена по графичните техники. Рисувах комикси предимно любителски. Започнах оттогава да илюстрирам прочетените книги, преживяванията си и отношението си. Нещо, което и сега до голяма степен е актуално.

Какво ти взе и какво ти даде образованието в художествената академия?

Друга гледна точка и от добрите, и от лошите спомени, друга рутина, честно казано, рисуването на етюди по няколко часа беше приятна част. Това време за анализ от натура всъщност дава много. Радвам се, че успях да се възползвам от програмата Еразъм в онези години.

Какво вдъхновява образите в илюстрациите ти?

Не си го признавам за първи път. Повечето илюстрации са вдъхновени от впечатления, преживявания, чувства, емоции, често все повече и повече се стремя поне в тях да не се автоцензурирам, както по навик с думите. Много често ми е по-лесно да изразя истинското си мнение за определен епизод от ежедневието, като го нарисувам, а героите – били те хора със или без лица, лисици, вълци, кучета, птици от различни видове – запазват анонимността си.

Онлайн или по книжарници – къде имаш по-голям успех с продажбите?

По книжарници трудно. Продавам за онлайн, а за последователи извън България. Etsy е доста удобно като платформа. Изложенията се случват достатъчно често през годината, потокът от хора е по-голям и ми харесва социалният контакт на такива места, затова и повече предпочитам да представям нещата си на подобни събития.

Какво обичаш да рисуваш най-много?

Напоследък хора със свалени маски и неща, които не съм рисувала никога преди. Търся нещо ново. Иначе винаги обичам да рисувам комикси всякакви.

Държиш ли хората да разберат вътрешната ти мотивация зад една рисунка?

Не държа. Повече ми е интересно зрителят какво намира за себе си.

Как определяш стила си и има ли пазар и публика за него в България?

Стилът подлежи на промяна постоянно. Имаше един период преди години, в който претърпя доста изменения. Като си погледна стари неща, понякога имам чувството, че виждам друг човек. Доколкото може да се нарече стил... с времето е станал съчетание от всяка една медия, която ме е вдъхновявала по някакъв начин – илюстровани книги, комикси, филми, анимации, книги, че дори и музика, както и материалът, с който ми е най-приятно да рисувам.

Често съчетавам дигитално и традиционно рисуване, като линията в повечето случаи задължително е на лист просто заради усещането и удоволствието от рисуването върху скицници.

Артисти, които те вдъхновяват и са ти любими?

От обкръжението приятели и познати художници. Аз много се вдъхновявам от хора като Александър Игнатов, Константин Колев, Виктория Георгиева, Алекси Иванов и др.
Обожавам френското дуо Kerascoet. Открай време Barbara Canepa, Еnrique Fernandez. И от доста скоро Loic Locatelli и Em Partridge.

Къде си се чувствала най на място с илюстрациите си и защо?

Навсякъде извън дома, в стерилни обстановки. У дома ми е като място за почивка и с много разсейващи фактори, затова рисувам навън или на път. По-лесно се вглъбявам сред непознати хора в движение или рисувам с приятели.

За или против връзките с артист от същата сфера?

Макар и за много случаи да не е изключено конфликтите да идват от факта, че двама души работят в една и съща сфера, за мен от такава връзка може да се научи много и да бъде много ползотворна. Наистина по-скоро зависи от хората.

Какво пожелаваш на младите творци?

Да не се разпиляват... емоционално, материално, всякак. Това и на себе си бих си го напомняла.

А какво ни сподели Иво Димчев за изкуството си, прочети тук.