69 грама отрова

Как се появи? Как те допуснах? Как да се въздържам?

  • 08.11.2017
  • от С.Н/Е.И

Срещате човек. На първи вид просто поредния симпатичен силует, гледащ отсреща. На първи вид просто поредното може би малко ненужно запознанство… и в следващия момент все едно някой напълно е поел контрол над автомобила ти и рязко се блъска в най-близкия планински бор. Кое превръща поредното обикновено запознанство в необикновен белег или следа, които гравират живота ти? Променят толкова много, разгръщат толкова много, и то с изключително малко усилие.

Случвало ти е се, нали? Случвало ти се е да седиш ей там на работното място, в лекция или просто докато чакаш поредната „грешка в системата“ на някое гише и да не можеш да мислиш за нищо, абсолютно нищо различно от ей този човешки екземпляр. Случвало ти се е да не можеш да се концентрираш върху простичките неща в живота само защото си мислиш за нещо. Нека бъда по-точен – някого. Ако след думата „някого“ веднага ти се появи с блестящи думи нечие име в главата… то тогава много добре знаеш за какво говоря.

Чувстваш се безсилен, чувстваш се податлив на всички онези неща, от които си се пазил толкова дълго време. Чувстваш се лесно раним. И всичко това в резултат на какво? На едно запознанство. На първи поглед толкова незначимо, толкова небрежно и изведнъж какво? Не можеш да спреш да мислиш. Мозъкът ти е като най-мощният компютър, работи на свръхчовешки обороти, но не по задълженията и нещата от ежедневието. Концентрира се върху всеки малък детайл, който ти е направил впечатление, всяка дума, всеки жест. Работи до прегряване, от сутрин до вечер, от вечер до сутрин.

И изведнъж всичко отива по дяволите, защото същият този човек те е заразил с троянски кон и софтуерът ти блокира.

Случвало ли ти се е някой да има толкова силно влияние върху теб, върху емоциите ти, върху някои чисто химични процеси в тялото ти, без значение дали е на 3 или на 3000 км от теб? Случвало ли ти се е да не можеш да спиш, да се храниш, да се концентрираш само защото там някъде този човек съществува и знаеш, че може като един малък астероид да промени по катастрофално хубав или понякога лош начин цялата обстановка на твоята планета?

Знам, че ти се е случвало да не можеш да мислиш за нищо друго освен за тези нечии докосвания, целувки. Нека бъдем искрени, за секс също. За секса с точно този човек онази вечер, следващата или навръх Коледа. Като отрова с минимален грамаж този екземпляр обхваща мозъка ти. Разпространява се бързо, достига всеки ъгъл, всяка гънка на сивата ти материя. Приближава се възможно най-близко до центровете ти, които са отговорни за разумните решения, за обмислени избори... и ги изключва, дърпа им шалтера точно както малко дете, ядосано на новия си лаптоп. 

Като най-силния наркотик променя химията, биологията, че дори и малко от психологията на уж толкова здраво стъпил на земята човек като теб. Кара те дори малко да се чувстваш като наркоман, чакащ поредната доза отрова. Но не каква да е отрова, ами една много сладко-горчива, с много запомнящ се вкус, караща те да искаш още и още…

И ти оставаш само с едно нещо. Оставаш с избора си дали да се бориш с отровата, или да се пуснеш по течението. Оставаш с избора дали да послушаш Буковски и да „оставиш това, което обичаш, да те убие“, или да послушаш вътрешния си разумен глас, затъмнен в някой ъгъл на съзнанието ти, който крещи думата „самосъхранение“. Аз, за съжаление или не, трябва да си призная, че никога не съм бил фен на Буковски, но ще го послушам, ще попия думите му, все едно той е най-близкият ми приятел, които ми дава най-ценния житейски съвет. Ще го послушам, дори и да знам, че всъщност не е отровата това, което убива… дозата е!

Но изборът и пътят, по който ще поемеш, са лично твои.