Любовта към себе си е най-перфектната любов

Go Story: Наръчник как да изплуваш, като се научиш да обичаш себе си

0 коментара Сподели:
Любовта към себе си е най-перфектната любов

В месеца на сърца и валентинки има една любов, за която рядко се говори,

а тя всъщност е най-важната от всички – тази към самия теб. Изразът „срещнах своята половинка“ е абсолютно в противовес с нея, защото човек не е половин човек, преди да се влюби. Ти трябва да си абсолютно цял, да предложиш здрав център, за да привличаш „цели, завършени“ хора, с които да вървите по общ път и да гледате в една посока. Начинът да си завършен и пълен като личност е да се научиш да се обичаш и когато си предложил тази пълна и красива любов към самия себе си, ти ще си способен да я даваш и на други.

Какво обаче означава това и къде седи целият „егоизъм“ в картинката – разказваме нататък.

Какво е self-love и откъде да я взема?

За твое съжаление ще кажем, че любовта към себе си не се продава в магазина и за нея няма точна рецепта от личния ти лекар. Заради всички ню ейдж учения, писания, практики, констелации и други -ации хората започнаха да си мислят, че знаят как да се обичат, но според нас пренаситеният поток от информация и задължителни стъпки по този път съвсем ги объркаха. Те започнаха да се люлеят като махало от съвършения егоизъм, обвиняването на външната среда (като наследствено предадени състояния, травми от детството, отношение от родители, приятели и любими), която ги е „счупила“, до опитите да се променят, изгубвайки тотално себе си.

Истината е, че да се обичаш, означава първо да се научиш да се приемаш и уважаваш –

да зачиташ личните си граници, да помолиш учтиво или категорично и другите да ги зачитат и да поемеш живота в собствените си ръце. Приемане, прошка, отговорност и толерантност към самия теб ще ти помогнат да откриеш колко прекрасен си всъщност.

Любовта към себе си е най-перфектната любов

Не на думи, а на практика

Всеки е съвършен изначално. Един е с няколко килограма отгоре, но може да те разсмее като никой друг. Втори е с крив нос, прекалено висок глас или избухлив характер, но може да ти е най-вярна опора във всяка ситуация. Трети е интроверт, но рисува най-красивите картини, които някога си виждал. На всеки „е взето“ по нещо, за да му се даде друго, и точно заради това този свят е толкова пъстър и прекрасен. В него всеки има място, роля и своята тайна или явна суперсила. Имаш я и ти! Затова следващия път, когато се вторачиш в огледалото, за да разказваш сам на себе си за всички неща, които „не са ти яки“,

си спомни това и започни със следните стъпки.

Първо – честност. Застани пред това огледало и се приеми точно такъв, какъвто си, с всичко, което не харесваш. Бъди честен към себе си и кажи – да, напълнях покрай празниците, да, доста съм избухлив и наранявам някои хора, да, имам странен нос или чувство за хумор. След като се приемеш, „си прости“. Благодари на себе си за всичко, което смяташ за готино и не чак толкова в теб, и си прости, че толкова години си се държал строго и гадно към самия теб. След това поеми отговорност. За нещата, които не можеш да промениш – опитай се да ги обикнеш.

За тези, които зависят от теб – работи, за да се подобрят.

Най-големият критик – ти

На последно място – дай време на времето и бъди нежен към себе си. Ако имаш дете и то не може да се научи да ходи от първото изправяне, ще му крещиш ли? Ще го обвиняваш ли, че е смотано, че не се е справило, че отново всичко проваля? Предполагаме, че не. Защо тогава го правиш със себе си? Бъди учтив към собственото си аз и към всички усилия, които полагаш. Потупай се по рамото, когато нещо се е получило, дай си втори шанс, когато нещо не е станало, и се поздрави, че поне си опитал. Към върха се върви с малки стъпки, затова бъди търпелив към себе си и бъди собствената си най-голяма опора.

„Магията на пробуждането не е в широко отворените очи, а в широко отворената душа“,

са казали древните, така че когато откриеш, че не си перфектен, си кажи: „Супер! Най-после ще има върху какво да работя и то наистина ще е за мое най-голямо добро“. Започни да разгръщаш себе си пласт по пласт, да избърсваш прахта и да махаш това, което не ти е потребно. Остави нещата, които харесваш, раздели се с другите и посрещни твоето ново аз, което отдавна чака да ти каже „Здравей!“.

Любовта към себе си е най-перфектната любов

Истината или се осмеляваш?

В този процес обаче е много важно да си реалист, и то болезнен реалист. Трябва да си кажеш истината. Трябва да имаш реална преценка кое да оставиш и заради кое да се обичаш, но трябва и да си честен, за да си кажеш: „Е, добре, това май наистина ми е много гадна черта, ще опитам да я подобря“. Тук работата е много фина и за нея се изискват желязна воля, трезвост в преценката и наистина кадифени ръкавици. Ако си чувал от не едно от бившите си гаджета, че си „пълен гадняр“, може би не трябва да си повтаряш: „Те са луди“, а да се замислиш как си приключил последните си три връзки и да си дадеш обективна преценка дали си наранил някого и си бил прекалено груб, без да е било нужно. От друга страна, ако си свикнал да се оправдаваш, че не ти се ходи на парти и да си измисляш всякакви ангажименти само за да не те помислят приятелите ти за тотален задръстеняк, е време да се изправиш и да кажеш: „Пичове, просто не обичам да излизам.

Това съм аз и моят начин да ми е хубаво с питие и книга в ръка у дома и няма да се извинявам.

Звъннете ми утре да хапнем по пица, приятно прекарване“. Заяви себе си, защити мнението си, научи другите да го уважават и не се извинявай, за това, което си ти и което обичаш.

Любовта към себе си е най-перфектната любов

Накрая ще си позволим да цитираме онзи виц: „Ученик отишъл при своя мастър и го попитал: „Учителю, защо не напредвам?“ А мъдрецът му отговорил: „Виждаш ли птичките как бавно летят към залеза?“ „Да!“, казал ученикът. „А виждаш ли как мъглата нежно се издига над зелените треви?“ „Да!“, отново отговорил ученикът. „А виждаш ли как чаплата всяка сутрин носи храна на своите малки?“ „Да!“, пак казал той. „Ами затова не напредваш, защото само с глупости се занимаваш!“, му изкрещял учителят“.

Така че не се разсейвай с глупости, а се съсредоточи върху най-важната работа – тази над самия теб.

Любовта към себе си е най-перфектната любов, култивира се бавно, но резултатът е не егоизъм, а истински кеф.

Опитай, обещаваме цялост накрая!

Editors’ Choice: любовта на февруари

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *