Велопоход с кауза, или историята на Енчо Недевски

Поглед отблизо към едно малко по-различно социално-спортно събитие

  • 20.04.2017
  • от редакторите

Той е Енчо, обича музиката, живота, астрологията, готвенето, работи в Киноцентъра като дизайнер визуални ефекти, мечтата му е да прави анимации и е носител на болестта хемофилия. Зависимост между всички тези неща сигурно няма, но това, което стои зад идеята да го поканим днес на страниците ни, е фактът, че въпреки тежкото заболяване, с което се ражда през 83-та, и всички трудности, които изпитва в ежедневието си (социални и битови), когато лечението е било почти изцяло мит, с днешна дата той води един пълноценен живот и има щастието да се занимава с нещата, които го вдъхновяват и в които иска да се развива.

Вдъхновяващо е и това, в което е въвлечен тази неделя, а именно

велопоход „ЗАЕДНО“. Специалното събитие, което има за цел да разпространи велоспорта като препоръчителен и полезен за хората с хемофилия,

стартира точно в 10:30 часа едновременно в 3 града – София, Пловдив и Варна, с единствената цел да даде гласност на инициативите за осигуряване на необходимото лечение на хората с вродени нарушения на кръвосъсирването.

Събитието е за всички активни градски хора, които могат да отделят няколко часа от неделята си, за да станат част от една кауза със сърце, която цели да повиши осведомеността, адекватното приемане и съпричастност в обществото ни. Повече за събитието можеш да научиш тук, докато ние си говорим съвсем човешки за живота с Енчо в интервюто по-надолу:


Визуални ефекти, колоездене, музика, астрология, готвене, хемофилия са все неща, които те определят. Как ги съвместяваш?

Как точно ги съвместявам, не съм се замислял, но едно е сигурно: необходимо ми е разнообразие. Повечето от гореизброените неща са ми интереси от ранна детска възраст. Абсолютно задължително е да се намира поне малко време за всяко от тези "неща", за да се чувствам добре. Хемофилията за щастие съм я превърнал просто във фон.

Ако трябва да съм честна, „хемофилията“ винаги ми е звучало като нещо много сериозно, с което трудно човек живее, какви са митовете, които носи това заболяване след себе си?

Чак митове не знам... все пак доста малко хора имат дори минимална представа за какво става въпрос. Чувал съм разни нелепи сравнения с други заболявания, които са далеч по-страшни и нелечими. Хората в България, за съжаление или не, все още сочат с пръст различния и отказват целево да го разберат.  Но по-скоро не съм чувал за някакви конкретни митове.  

Ти кога разбра, че си по-различен? 

О, още в ранна детска възраст го разбрах това. Беше ми казано и показано по всякакъв начин. Прекарване на значително време по болници и лекарски кабинети. Ограничаване от някои спортове и игри. Това са първите ми спомени. След това – училище, гимназия… следват и други спомени, които съм изтрил умишлено.

Какво липсва в ежедневието ти, генерално, заради болестта?

Не мога специфично да назова, може би защото по принцип винаги е липсвало? Евентуално зимните и екстремните спортове ми липсват. Заради увредените ми стави нямам възможност да ги практикувам и това определено е една неприятна липса.

Колоезденето по някакъв начин компенсира тази липса, предполагам. С какво и как то помага на хората като теб?

Поддържане на мускулатурата на долните крайници, мисля, е основното, с което помага. То е достатъчно ефективно единствено ако се спазва правилна стойка при колоездене. При мен в частен случай помага и чрез това, че не изпитвам болка в коленните стави, докато карам колело, което невинаги е така, докато вървя пеш, да речем.

Дай ни някой съвет как да оцелеем с колело в София?

Ха-ха, интересно. Не знам, може би... винаги, ама наистина винаги имайте едно на ум за останалите участници в движението и това, че всичко може да очаквате от тях като реакция/действие. Определено и известна доза решителност също помага. Останалото си напомня на малко фрийстайл оцеляване в джунглата определено. Но има удобство и адреналин в едно.

А как животът ни да не се върти около проблемите? Ти как се дистанцираш от твоя?

Може би целенасочено не се вглъбявам и се стремя да практикувам адекватно лечение и поддържане на цялостното ми физическо здраве, доколкото това е възможно.

Звучи като нещо, което можем да приложим и по принцип в живота. Благодаря!

ОЩЕ ГОТИНИ ХОРА, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ ПРЕД ТРУДОСИТЕ, МОЖЕШ ДА СРЕЩНЕШ ТУК!