Spoiler: Бен-Хур или повторението на класиката

Критики и овации за епоса на Тимур Бекмамбетов

  • 24.08.2016
  • от Димитър Лазаров

Ето че през 2016 ставаме свидетели на поредната (шеста) екранизация на романа от 1880 година на американския писател и генерал Лу Уолъс „Бен-Хур: Една християнска притча”.

Имайки трудната задача да излезе от сянката на класическия филм от 1959, който за първи път в историята спечели изключителните 11 „Оскара“ - постижение, с което могат да се похвалят още само два филма („Титаник” и „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля”), дебютиращият у нас през тази седмица „Бен-Хур” е новият прочит на епоса за поколението от 21 век.

Историческият разказ за Юда Бен-Хур (Джак Хюстън), еврейския принц, погрешно обвинен в измяна и предаден от доведеният си брат, римския офицер Месала Северъс (Тоби Кебъл), изпратен в изгнание, Юда се завръща в родната си земя да търси отмъщение за причиненото му зло, но духовното пътешествие, през което е преминал след всички години, е отворило очите и сърцето му, за силата на прошката.

Тимур Бекмамбетов, казахстанският режисьор, нагърбил се с този проект с бюджет от 100 милиона долара, е известен с мащабния си размах във филми сприказни и фантастични елементи като руския хит „Нощен патрул” от 2004 година и екшъна „Неуловим” с Анджелина Джоли, като и тук не прави изключение с „рисуването” на пълнокръвни светове. И въпреки че филмът започва малко тромаво, постепенно набира скорост и преминава от тръс в галоп непосредствено до самия край, където се удря в бетонна стена. Има едно основно правило в киното „Показвай! Не разказвай!”.

А да завършиш с поп песен за филм, който те пренася 2000 години назад във времето, е като да нарисуваш с химикалка Мона Лиза.

 Актьорските изпълнения са на достатъчно добро ниво, двата главни персонажа успяват да уловят динамиката в отношенията помежду им и да пренесат емоцията, която ги свързва и разделя в отделните моменти от филма. Лудата надпревара с колесниците, която е запазена марка още от класическия филм, е „ъпгрейдната” посредством компютърните технологии и наистина впечатлява, макар и на моменти да идва в повече усещането за 3D. Морган Фрийман е в ролята на африканския благодетел на жадния за разплата Юда, с когото сключват сделка за това да бъде трениран за състезанията с колесници, теглени от четири расови коня, с едничката цел да победи и убие Месала. Той междувременно се е превърнал  в гордостта на Рим, в тази част от Римската империя, в която властва Пилат Понтийски, и да удари гордата империя там, където най-много би ги заболяло, а именно да загубят в своята собствена игра. И като споменах Пилат Понтийски, фигурата, която неизменно се свързва с него, е тази на Христос, убедително представен от бразилеца Родриго Санторо. С кратките си появи в хода на историята Божият син е този, който помага на Юда да открие в себе си силата да погледне по различен начин на заобикалящия го свят и да загърби своите първични емоции и желания. Посланието на „Бен-Хур” е за прошката, прошката между братя и прошката на Христос.

57 години след премиерата на превърналия се в класика филм, епосът за отмъщение и изкупление отново е жив и ако изключим последните няколко минути, то „Бен-Хур” от 2016 е един добър филм, който ще разкаже една вечна история на новото поколение, където на арената думи като „Първи финиширай, последен умри!” ще бъдат заглушени от грохота на конските копита и едно страхотно състезание с колесници, което е  нещо, което не се вижда често в днешните филми, докато морската битка пък е още един бонус от епичното антично забавление!

Виж какво гледа Даниел Ненчев, последният ни Jameson герой.