СОФИЙСКИ ПОТАЙНОСТИ: ЗАБРАВЕНИТЕ КИНА

Една прожекция на миналото или къде за първи път са се държали за ръка баба ти и дядо ти

  • 21.06.2015
  • от Мирела Василева
  • снимки: Владимир Таков

Имало едно време в София около 30 киносалона. Хората посещавали кината редовно и пред касите нерядко се извивали огромни опашки. По това време нямало много телевизия и съвсем никакъв интернет и седмото изкуство било достъпно само в препълнените зали на „Модерен театър“, „Дружба“, „Влайкова“, „Изток“, „Култура“, „Москва“ и още поне двадесет други, по едно, а по-често по няколко в квартал.

По-възрастните софиянци с носталгия си спомнят вълненията покрай премиерите и купуването на билети седмици по рано, кинопрегледите в началото на прожекциите и уважението на зрителите към случващото се на екрана. Това било време, когато пуканки и кола не се продавали и хората гледали в пълна тишина филмите, които сега бихме определили като класика.

По-голямата част от тези кина били приватизирани, разрушени, отдадени за бинго зали и супермаркети и само няколко останали да пазят традицията на киното от едно време.

„МОДЕРЕН ТЕАТЪР“

„Модерен театър“ е първото софийско кино. Италианецът Карло Вакаро с помощта на архитекта Димитър Начев преустройва красивата двуетажна сграда на булевард „Мария Луиза“ в първото кино на столицата, а официалното откриване е на 4 януари 1908 г. „Модерен театър“ се разраства в международна верига със салони в Одрин, Букурещ, Цариград, Солун, Измир, Белград и Атина.

Към „Модерен театър“ се разкрива малка киностудия и именно това кино дава възможност през 1915 г. да излезе на екран първият български филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.

През 1930 година киното заменя „Великият ням“ със звукови филми и е второто, което го прави, след кино „Одеон“(което е различно от сегашното „Одеон“).

След Втората световна война името на киното е заменено с това на поета Цанко Церковски, който всъщност няма нищо общо със седмото изкуство, но това не се взима под внимание. След 1990 „Модерен театър“ възвръща оригиналното си име и продължава да функционира до 2003 г. През следващите дванадесет години отпред виси табела „Киното е в ремонт“.

КИНО „КУЛТУРА”

На мястото на днешния „Карфур“ на Славейков някога се е намирало кино „Култура“. Преди да бъде затворено през 1990 г., то е прожектирало научнопопулярни филми като прожекциите течали постоянно и човек можел да влезе по всяко време да догледа филма, който в момента дават, и после да остане за следващата прожекция, за да види началото, което е изпуснал. Кино „Култура“ било любимо място на любознателните ученици и зрители за филмите за Африка, океаните, вулканите, далечните страни и откритията на науката никога не липсвали.

КИНО „ИЗТОК“

Кино „Изток“ е едно от четирите кина, приватизирани и закрити през 2004 г., заедно с „Урвич“, „Сердика“ и „Европа Палас“. По-рано имало идеи киното да бъде преустроено в зала за поп и рок музика, но НФЦ се възпротивило срещу това решение на Министерство на културата. Въпреки това обаче залата не била спасена и била продадена на веригата супермаркети „Била“.

А някога отпред обичал да се разхожда Радой Ралин и да си говори с приятели и познати по улицата. За това сега напомня малък паметник на площада пред киното.

КИНО „ДРУЖБА“

През 1961 г. салонът на „Клуба на дейците на културата“ на улица „Раковски“ № 108 започва да функционира като филмотечно кино. През 1967 г. българската национална филмотека наема кино „Влайкова“ и пренася дейността на филмотечното кино там с намерението да го направи архивно кино. Планира се преименуването на „Влайкова“ в „Айзенщайн“, но това така и не се случва. През 1972 г. киното се мести в новооткрития салон „Витоша“, но само след година отново сменя адреса си, като този път се настанява на небезизвестния площад „Попа“ на мястото на днешното кино „Одеон“. Салонът тогава е наречен „Дружба“ и остава под това име до 1991 г.

След 1991 г. „Одеон“ продължава да работи като единствено филмотечно кино и дава възможност на любителите на старите филми да видят отново на голям екран ценните ленти от фонда на филмотеката в тематични цикли, обновявани всяка седмица.

Днес бившето кино „Дружба“ съвместява функциите си на филмотечно с това на съвременно кино и прожектира както стари филми, така и актуалните заглавия и е домакин на всички големи столични фестивали.

КИНО „ВЛАЙКОВА“

„Влайкова“ е другото кино от „онова време“, което продължава да съществува, макар превратностите на съдбата да не са подминали и него. Създадено е през 1926 г. от съпругата на поета и общественик Тодор Влайков – Мария, която ипотекира цялото им имущество, за да купи парцел за бъдещо читалище и кино. Госпожа Влайкова умира в годината, в която киното отваря врати, но успява да обезпечи неговото бъдеще със завещанието си, с което го дарява на Министерство на просвещението, с уговорката сградата никога да не бъде използвана за други цели освен първоначално предвидените. Така салонът на „Влайкова“ и читалището „Антон Страшимиров“ в същата сграда остават непокътнати до днес благодарение на завета на създателката си.

За разлика от осъвремененото „Одеон“ кино „Влайкова“ запазва духа, техниката и обзавеждането си и предоставя на софийския зрител възможността да се върне поне 40 години назад във времето при посещението му. Това е и единственото кино, в което трябва да проявите търпение в търсенето на касиера, от когото да си купите билетите, който следва да бъде повикан със звънене на специален звънец. Ако го откриете обаче, получавате промоция – двама влизат с един билет и филмът се прожектира дори други зрители да няма.

Особената романтика на старите кина не е безвъзвратно загубена. Тя е запазена в останалите работещи, макар и забравени киносалони, във филмите като „Ново кино Парадизо“ и „Солино“, в снимките и спомените.

Повече за това, как са изглеждали старите кина и други подробности от миналото на София, можете да намерите в сайтове като Старата София  и Изгубената България.

Мирела ти разказва още за софийските тайни. Разходи се с нас из къщите на писателите.