ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ И КАФЕТО

За онези приятели, с които правихте кални кюфтета и планирахте бягство от къщи

  • 22.07.2014
  • от Ина Пенкова

Сложно нещо са приятелите. Не, не говоря за онези 420 (плюс-минус) регистрирани Facebook потребители, чиито имена гордо стоят в списъка Friends на стената ти.

Става дума за онези, с които преди известен брой години си пил сапунена вода, правил си кюфтета от кал и си планирал бягство от къщи.

Разменяли сте си половинки медальони и тържествени клетви, че никога няма да се разделите. Клетви, които най-вероятно нееднократно сте нарушавали и ще продължавате да нарушавате все по-упорито. Защото така правят възрастните, след като са изпили безброй чаши фалшиво кафе от орехови листа и са се срещнали насън с поне пет страховити същества, сред които Дама пика, Чоки и няколко безименни извънземни.

Говоря за онези приятели, които рядко коментират под снимките ти във Facebook, но са писали спомени в старателно изрисувания ти лексикон от началното училище. Които не ти звънят всяка седмица „просто така“, но навремето са знаели домашния ти телефон наизуст. Които не забелязват новите попълнения в летния ти гардероб, но пазят някъде твой стар пуловер, забравен някога при някое от гостуванията ти с преспиване у тях.

И като казвам, че са „сложно нещо”, нямам предвид, че приятелите са сложни за разбиране. Дори напротив – случвало се е да ги разбереш само от един поглед, от едно „ало”. Още не сте си разменили цяло изречение и вече знаеш, че нещо не е наред. След края на второто вече си съвсем наясно колко сериозно е положението и дали само разговор ще помогне, или са нужни по-крути мерки за справяне със ситуацията.


Сложната част не е с разбирането, а с намирането и „опитомяването” на приятели. И май най-вече с второто. Защото с намирането понякога нещата се случват изненадващо лесно и вместо да си в позицията на търсещ, внезапно се оказваш в ролята на намерен. Могат да те намерят по време на жмичка, на детски лагер, във физкултурния салон или на път за училище. Понякога (но по-рядко) намирането отнема повече време и се случва в „пушилнята” на гимназията или по време на студентски купон.

Виж, опитомяването е далеч по-сложно занимание. Там законите на случайността не вършат особено полезна работа, а талисманите, амулетите и разноцветните магии направо са излишни.

Трябва здрава като камък ръка и меко като памук сърце, които да осигурят необходимите за култивиране на приятелството условия.

И колкото и непосилна да изглежда тази комбинация, фактите показват, че не е невъзможна за постигане.

Сигурна съм, защото вече имам няколко питомци. Не ги виждам често. Някои от тях сигурно са променили прическите си няколко пъти от последната ни среща. Не им казвам постоянно, че ги обичам. Случвало се е дори да пропусна да ги чуя за рождения им ден. Но никога не забравям, че ги има. Защото, незнайно как, винаги се появяват точно навреме, за да ми напомнят, че някъде там, отвъд всички лайкове и коментари, има няколко чифта ръце, готови смело да надигнат моята чаша истинско горчиво кафе и да пият до дъно.