За жените и изкуството да са това, което искат

Или кои са дамите, които променят световната и локална арт сцена... окончателно

  • 31.10.2017
  • от Цветелина Анастасова

През заветната 1984 френската група Cookie Dingler изпява единствения си, пръв и последен хит Une Femme Libérée (Една свободна жена) и от тогава до ден днешен идеята за свободната жена, като цяло е останала абсолютно непроменена. Няма да разисквам дали това е грешно или не и няма да отклоня темата към дебата колко по-малки са заплатите на повече от половината жители на земята само защото са жени. Не ни интересува дали те са облечени по последна мода, или са покрити с джелаба. Интересува ни единствено и само дали са в арта и доколко тяхната позиция е променила този уж мъжки свят.

Ще си позволя лукса да пропусна да напиша поредната статия класация, започваща с имената на Елизабет Вежи-Любрън (1755-1842), минавайки през мъките на Камий Клодел (1864-1943), последвана от дълъг списък, стигащ чак до Фрида Кало (1907-1954) и евентуално с последни сили да драсна нещо за Синди Шърман. Имам желанието да ви спомена за шест от тези жени в изкуството: едните вече под една или друга форма са намесени в неговата история, а другите наистина вярвам, че имат с какво да променят локалната ни арт сцена... окончателно!

Най-първият ми избор е Луиз Буржоа (1911- 2010). Единствена, неповторима и за много хора трудна за гледане. Разпознаваема като френски автор, тя е по-скоро е натурализиран американски артист, който, макар и в по-късен етап, намира голямо признание за своите монументални скулптури.

Въпреки, че не е обвързана с конкретно течение в изкуството, тя се занимава предимно с феминистки теми. Те винаги са били в тясна връзка с личния свят на Буржуа и с нейния личен опит. Връзката майка-дъщеря, ролята на бащата или майчинството са водещи теми в нейните търсения.

И въпреки че много от артистите отричат терапевтичното измерение в тяхното изкуство, Луиз Буржоа преживява детството директно чрез творбите си. Червената нишка е фалос, символизиращ бащата, паякът е майката и точно нея тя разкрива в многобройни вариации и форми.

Творението е жизненоважно за оцеляването на артистката, то е пътят, по който тя се освобождава от злия дух на миналото. Луиз Буржоа обяснява: "Изкуството ми позволява да не превъртя".

По един или друг повод всеки от нас е чувал за нея. Марина Абрамович е световно призната за жрица на пърформанс артa. Тя е егоцентрична, уверена и съвършено земна. Нейното изкуство не те оставя безразличен. Тя буди или дълбоко възхищение, или дълбока омраза. В последните години Марина заменя драматизма и катарзисния подход в пърформансите си с един медитативен метод, който е разплакал не един зрител в последната й ретроспективна изложба The Artist is Present (MOMA, 2010). Преди седмица иронично я прекръстих Макарина, защото за артист, който се занимава с нематериалната страна в изкуството, госпожа Абрамович реши да пусне серия от макарони с нейния вкус. Тоест, ако си ненаситен фен на всемогъщата арт жрица, можеш вече да я опиташ, официално!

Последната авторка, която ме вдъхновява е Йойо Кузама. Тя не е извънземна, а чисто и просто японка, известна с това, че прославя „точката“. В края на 50-те години на миналия век тя напуска Япония за Съединените щати, където става индиректно част от психеделизма и поп арта. 

През 1960 г. тя пише своя "Манифест на заличаването" и заявява: "Животът ми е точка, изгубена сред хиляди други точки".

Преди да се прочуе в Европа и да се наслаждава на интересни колаборации с големи марки в модата, Йойо Кузама излага творби редом с тези на много влиятелни мъже в света на изкуството: Джоузеф Корнел, Джаспър Джонс, Ив Клайн, Пиеро Манцони, Клаус Олденбург и Анди Уорхол.

За онези три избранички, които според мен имат потенциал да променят локалната арт сцена, избрах артисти, които успяват да ме впечатлят, да трансформират средата ни, да сложат правилния акцент на точното място в точното време... и най-вече: не са в моя кръг от лични познати/приятели.

И на трите зададох четири, провокиращи... лимит: лоши въпроси, които да извадят от тях спонтанна реакция.

Онази, чието лице почти никой не познава, но по чиито творби софиянци стъпваме поне веднъж седмично, е Виктория Гергиева - MOUSSEE. Известна като графити артист, прославящ Диненото чудовище, тя живее изцяло чрез творбите си и наскоро имаше участие „на закрито“ в изложбата ReForgetYourPast. Попитах я: как определяш ти "образа" на жената в твоето изкуство?

Не го приемам за даденост... в никакъв случай. Приемам го като нежна сила... сила в кадифена ръкавица. Там е. Не го преследвам умишлено... и в същото време не е основното, за което се замислям на преден план, когато творя... Непрестанно съм в ситуацията да участвам в проекти, изложби, рисувания, където аз съм единствената жена на фона на много мъже. Като че ли този факт приемам за даденост... Но ние се меним... ако в един момент попадна в изцяло женска компания, за мен това ще е ново предизвикателство и вдъхновение...

Разбира се, за нея изкуството е унисекс, също като нейния приятел с динени кори.

Наскоро се срещнах с изкуството й и тя много ме впечатли. Харесва ми с чистия си егоцентризъм и свобода, но най-вече защото не би се вписала в едно много българско явление: така наречените художествени секции, в които все още се опитват да подредят по-младите автори. Можете да видите The Last Suffer project от Искра Благоева в pop-up пространството на ул. „Славянска“ 7 до 26 октомври 2017.

Ерка Ирак е авторката на акцията срещу липсата на паметници на жени. И благодарение на нея една сутрин София осъмна с цветни женски бюстове, носещи плочка с надпис „Първият паметник на жената в София“. Ето какво казва Ерка за образа на жената и мястото на цвета в нейното творчество:

Аз винаги съм рисувала женски образи, дали себе си или някакъв идеал, който имам в главата си. Харесвам женското излъчване, финес, движения, форми. Харесва ми да ги виждам нарисувани или скулптирани. Харесвам и мъжките форми доста, ха-ха, но някак си се свързвам повече с женския образ, тъй като аз съм жена. (...) Много си падам по цветовете. Обичам съчетанията им и как може да се смесват цветове, които са тотално избухнали, да има акценти, да има нещо ярко до нещо монохромно. Абе... да можеш да виждаш цветове и да боравиш с тях е страхотно.

Ако искаш да научиш повече по темата, може да посетиш лекциите със свободен вход  "Въведение в съвременното изкуство", които ще се случат през ноември в Софийска градска галерия. В рамките на четирите вълнуващи лекции ще чуем от първо лице разказите на четирима експерти с дългогодишен опит: Изабела Мейдмънт (куратор в Tate Modern), Ани Васева (режисьор), Снежанка Михайлова (философ и преподавател) и Албена Михайлова (артист-пионер).

А тук може да видиш шестте от най-вдъхновяващите монументи по света и у нас.