В неделя оставам тук

10 800 секунди щастие под това одеяло

  • 06.11.2016
  • от Плами Максимова

Градът тихо дреме, аз пия декадентски чай, слушам речитатива на птиците отвън, гледам как той е на път да запали огъня в камината и... в мен и си мисля: "Неделя следобед е моето време".

Всичко е по-тихо, по-спокойно, дори тишината е бавна и разсеяна с припукващи звуци от стар грамофон, който тътрузи плоча с архивно танго. Чопля си нещо на лаптопа, събирам аромати, затварям очи, усмихвам се, небето се смръщва, а аз се завивам. И попадам на мястото, където не се налага да правя нищо, за да се чувствам добре. Сега съм тук и съм толкова аз във всяка една секунда от тези няколко часа. Точно 10 800 секунди за щастие, опаковано с огромно одеяло и малко любов. Неделя е!


















Виж още апартаментите, в които бихме прекарали цялата есен.