СЪВРЕМЕННИ ТИПОВЕ ХАРАКТЕРИ

Винаги ли да бъдеш себе си е добра идея?

  • 06.07.2015
  • от Борислав Димитров

Навремето един готин индивид на име Карл Густав Юнг основал аналитичната психология и класифицирал типовете личности (най-общо в 2 групи – интроверти и екстроверти). По онова време това било изключително значимо, все едно да правиш секс в Космоса примерно, макар че не знам как липсата на гравитация се отразява на ерекцията, но това е друга тема. И въпреки че било значимо, мисля, че тогава не било особено трудно да се анализират хората, понеже класовите и интелектуалните различия били лесно различими. В днешната дигитална епоха със социални мрежи, в която едва ли не е престижно да си Валери Божинов или Черната Златка, дори на човек с неговия опит с огромен брой идиоти, едва ли би му било лесно да анализира типовете човешки характери.

Понеже, както знаем, Юнг отдавна не е сред живите, а пък аз по някаква случайност съм между тях, реших да се заема със задачата да класифицирам съвременните типове характер с всичките допускания за неизчерпателност и елементарност на знанията ми по аналитична психология.


Най-общо бих разделил хората на 2 типа.

Първите, да ги наречем „рационални скептици“, обичат симетрията, точността, сръчността и да се скарат с продавачката в билата, понеже е забравила да даде полагащите им се по конституция, точки за пазаруване.

Човекът с такъв характер често нарича сам себе си рационален, а останалите – с обобщеното родово название „балъци“. Познава се по силно развитото чувство за подреденост, за него хаосът е като диалектите на хората в Студентски град – символизира ограниченост и неразбиране. Плейлистата му винаги върви по азбучен ред, а Shuffle play е функция, която използва по-рядко и от Airplane mode-а на телефона. Реже пицата на еднакви парчета и я яде с вилица и нож. Чете само книги, които някой му е препоръчал, същото е и с филмите. Има обикновено име, нормална работа със заплата около средната за страната и прави разлика между вицове за тъща и вицове за свекърва. Скептицизмът му се изразява в недоверие към всичко благодарение на големия опит, който има. Даже твърде голям, за да не се разлее и върху околните. Огорчен е от живота и от държавата. Той знае да слуша, но всеки негов фийдбек започва с „Ти луд ли си…?“ и после продължава с някаква смес от подигравка и искрена загриженост, обяснявайки колко си наивен. Та това е България! Най-лошото от всичко е, че нещата, които рационалните скептици казват, много често са верни.

Другият тип ще наречем „позитивно луди“. Това са хора с изразена онлайн и офлайн автентичност, които другите възприемат за артистични.

Разбира се, етикетът „артистичен“ се лепи по-лесно на нечие чело, отколкото на бутилка потна бира. Нужни са само няколко татуировки и оная фенси прическа „отстрани късо, отгоре модерно“ и вече минаваш за артистична натура, но това е на външен вид, в случая говорим за типовете характер.

Позитивно лудите са хора, които ти говорят за енергия около себе си и използват оптимистични словосъчетания с непробиваема логика. Най-лесно е да ги разпознаеш по самочувствие­то на пиян тийнейджър, с което демонстрират удовлетвореността си от живота. В повечето случаи са хора с някакъв силно изразен талант и определено са „по-лайкваните“ потребители в социалните мрежи. За себе си биха казали, че са „над нещата“ и нямат никакъв проблем да се оправят добре в хаоса, който сами са си изградили, но за сметка на това далеч по-трудно биха се оправили в неърбан среда. Навиват по няколко аларми сутрин и стават след 4-ия snooze на последната, но пък могат да си позволят да излязат и небрежно изглеждащи навън, защото са куул и над нещата и това ще се изтълкува от околните като „търсен ефект“. Имат десетки отворени табове в браузъра, а плейлистата им изглежда като микс от емоциите на жена на средна възраст, която току-що е загубила кучето си в Борисовата градина. Хората с такъв характер имат различни разбирания за хармония и симетрия и винаги могат да те изненадат с нещата, които правят. Рядко се ангажират с мнения по ежедневните политически теми и ако хванат златната рибка, от трите им желания едва ли ще има някое с висока обществена значимост. Никъде не тръгват без добре заредена батерия на смартфона си и не пропускат да „криейтват“ снимки по всяко време и повод. Ходят на фитнес повече от два пъти (но по-малко от три пъти) в седмицата просто за да покажат единството си между дух и тяло, като това задължително се документира с отбелязване и споделяне на серия от снимки с изпотени подмишници.

И все пак никой не е съвършен. Това, че има определени черти в човешкия характер, не означава, че те са от съществено значение, когато седнеш да изпиеш „по едно“ с някого.

И Юнг има право, но един Джак винаги е по-добро решение.

"Днес всички искат искреност, а когато им я дадеш, не знаят какво да правят с нея и най-често я използват  срещу теб." Виж още от саркастично-хумористичните анализи на човешкото поведение от Борислав.