Осем типа мъже, които купуват цветя в последния момент на 8 март

Кратка антропология на мъжете пред цветарските магазини

Още в навечерието на 8 март в София започва да се усеща едно много специфично напрежение.

Не, не е политическо или футболно. Това е онова тихо, леко сладко и съвсем не безпочвено мъжко напрежение, което се появява от колективното осъзнаване, че скоро трябва да се купуват цветя.

Следобедът на 8 март.

Мъже пред цветарските щандове в неравна битка с букет, който трябва да реши всичко. Ако минеш покрай някой цветарски щанд в София около 17:30 на 8 март, ще видиш точно това: етюд, който се повтаря всяка година. Тиха паника. Бързи решения. Телефонни консултации. И онзи поглед, който казва: „Спокойно, всичко е под контрол“, въпреки че очевидно не е. Между лалетата и розите се появяват няколко много разпознаваеми типа.

Паническият

Той се появява пред щанда така, сякаш току-що е получил push нотификация от живота. Оглежда цветята със същото изражение, с което човек гледа меню на окситански без превод. Рози, лалета, нещо зелено, нещо розово – всичко минава пред очите му за около три секунди. Накрая казва единственото изречение, което мозъкът му успява да произведе с гордостта на човек, който знае какво иска: „Дайте нещо хубаво“.

Цветарката, която вече е виждала този филм много пъти, му подава готов букет.

Рози, гербери, малко зеленина и достатъчно целофан, за да опакова телевизор. Той плаща бързо, взeма букета и тръгва с походката на мъж, който току-що е обезвредил бомба и предпочита да не задава повече въпроси.

Телефонният консултант

Той стои пред цветята с телефон до ухото и гледа букетите така, сякаш е дошъл да купи цветя, но току-що е разбрал, че има повече от един вид, и е възмутен, че така я съсипаха тая държава…

„Червените ли бяха любимите? Или бяха лалета? Не, чакай… жълтите не значеха ли нещо лошо?“

Разговорът продължава толкова дълго, че зад него вече се вие опашка от мъже, които също не знаят какво правят, но поне го правят по-бързо. Цветарката стои спокойно и даже гледа хоръра с умиление. След още малко колебание мъжът въздъхва и казва в телефона: „Добре, ти кажи какви да взема“. И тогава идва обратът. Цветарката и жената по телефона взeмат общо решение, без той да участва изобщо. Накрая, изправен пред дилемата да сбърка и да го нарекат неинициативен, все пак купува лалета. Лалетата са безопасната зона на цветята. Цветарската версия на „каквото решиш“.

Минималистът

Той иска една роза. Само една. Без опаковка, без панделки, без нищо, което шумоли. „Така е добре“, казва той, щом цветарката посяга към хартията. С превъзходството и увереността на човек, който смята, че е измислил минимализма. Това е типажът, който вярва, че жестът е важен, а не размерът на букета. И на теория е прав.

Докато около него мъжете купуват букети с размер на малък парк, той стои като Малкия принц.

Само че без планетата и драмата. Проблемът идва малко по-късно, когато най-накрая розата попадне в ръцете на своята получателка. Дамата, разбира се, се усмихва. Само че някъде в главата ѝ пробягва мисъл като леко течение в стая със затворени прозорци: „Една роза е доказателство, че е минал покрай цветар. Три е жест. Пет вече е връзка…“.

Компенсаторът

Този мъж очевидно е направил нещо. И букетът знае това. Той не избира цветя. Той избира флорална стратегия за извинение. Започва скромно – „няколко рози“. После се появяват лилии. После още зеленина. После се появява евкалипт, защото евкалиптът винаги изглежда скъп. Накрая цветарката вече добавя гипсофила, ранункулуси, може би и една хортензия, защото в този момент букетът вече се развива сам.

Букетът постепенно започва да прилича на малка ботаническа градина.

Или на нещо, което обикновено се вижда във фоайето на хотел, до пианото. Когато най-накрая е готов, той е толкова голям, че цветарката го подава с две ръце. Като бебе.

Човекът със списъка

Той стои с телефон в ръка и тихо си мърмори: „Едни за мама… едни за жена ми… едни за офиса…“. С едната ръка държи детето, в другата – телефона със списъка. Ситуацията изглежда под контрол. Минута по-късно се сеща: в счетоводството също има жени… А дали от маркетинга, вътрешните комуникации и хората, които правят нюзлетъра дали няма да се обидят… И калкулаторът в главата му започва да цъка по-бързо.

„Добре… дайте още седемнайсет от тези жълтите…“

Цветарката правилно разчита трите вадички пот, които вече проблясват по челото му, и влиза в режим спасителна акция: „Ако искате, да сложим нещо за обемче? Какво предпочитате: пампас, рускус, малко салал…?“. После го поглежда, преценява за секунда и решава да „дръпне лепенката“ – бързо и без предупреждение: „А в детската градина колко госпожи са?“.

Романтикът

Той не бърза. Докато останалите мъже влизат и излизат от цветарницата като от питстоп, той стои спокойно пред кофите с цветя. Пита цветарката кои ухаят най-силно. Кои са сезонни. Кои издържат най-дълго. Интересува се дали ранункулусите се отварят повече на топло или на светлина. Дали фрезиите миришат по-силно сутрин.

Дали има цвете, което изглежда добре леко разрошено.

Дори се замисля дали лалетата няма да пораснат още малко във вазата и да „развалят композицията“. Не бърза да реши. Взeма едно стръкче, за да го помирише. Накрая избира малък букет. Не е огромен, не е показен, но изглежда така, сякаш всяко цвете вътре има причина да е там. Това е човекът, който изглежда подозрително спокоен за 8 март. Останалите мъже около него го гледат така, сякаш има някаква тайна информация. И той има.

Случайният минувач

Той е над нещата. Просто минава покрай щанда. Няма план. Няма стратегия. Само онзи кратък момент, в който човек се сеща, че днес е 8 март – и това само по себе си вече е подвиг. След десет секунди държи връзка лалета. Дори не пита какви са.

Те просто са там – свежи, ярки и достатъчно убедителни.

За случайния минувач да се уреди с такъв букет е като късмета на начинаещия. Колкото по-малко го мислиш, толкова по-добре се получава. Това е най-бързото решение, което е взeмал през целия ден. И вероятно най-правилното.

Вечно закъснелият

Той идва последен. Винаги идва последен. Няма идея как другите са успели да го изпреварят. Тези хора работа нямат ли си? Семейства нямат ли? Докато стигне до щанда, денят вече е минал през него като влак. На масата са останали три карамфила, една леко тъжна роза и нещо, което може би е хризантема, а може би зюмбюл след кофти ден, на кого му пука…

Той ги оглежда с поглед на човек, който знае, че това е положението.

Няма драматични решения. Няма илюзии. Само кратко кимване към цветарката. Тя събира цветята внимателно. Подравнява стъблата. Увива ги в хартия с концентрацията на хирург. С вниманието на човек, който знае, че това няма да е лесна вечер.

Не просто бижу, а история – как да избереш подарък за 8 март

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.