Долорес О’Риърдън и тази прекрасна илюзия, че някои гласове могат да ни спасят

Днес се навършват 8 години от смъртта на Долорес О’Риърдън – гласът, който продължава да ни говори, дори когато времето и музикалните моди се сменят

Превод от италиански – Кристияна Бурдева

Има един глас, който остава с нас дори когато музикалните моди се сменят, технологиите се развиват, а самите ние вече не сме същите.

Това е глас, който не се нуждае от много представяне – той се е промъкнал в слушалките на всеки милениал – в дългите пътувания с автобус с глава, облегната на прозореца, в първите любовни трепети и в първите емоционални разриви, оставили следи, които не се заличават лесно. Долорес О’Риърдън не беше само певицата на The Cranberries – тя беше споделено преживяване, постоянно присъствие, почти като съквартирант в собствения ни дом. За мнозина песните са просто моменти на слушане, понякога дори разсеяно – мелодии, носещи се във въздуха. Но The Cranberries влязоха със своята типична гръндж болка в емоционалното израстване на милиони хора. Силата на Долорес не се измерваше само с търговския успех или разпознаваемостта на музиката, а със способността ѝ да превръща личната крехкост в универсален език. Обърни внимание на това следващия път, когато отделиш време на тази емблематична група от нашето поколение.

Текстовете разказват за семейството, разпадналите се връзки, вътрешните конфликти и понякога за колективната болка – с глас, който редуваше нежност и напрежение, интимност и гняв. Беше технически неповторим глас, способен да преминава от шепот към отворена рана – и именно това правеше слушателя толкова дълбоко съпричастен. С течение на времето, докато CD плейърите отстъпиха на mp3 и плейлисти в стрийминг платформи,

песните на The Cranberries продължиха да се появяват като автоматичен отглас на носталгията.

Всяко слушане носи със себе си конкретни образи: стая, плаж, целувка, сбогуване. Дори когато животът на възрастните (това странно понятие) взе превес, този глас остана емоционално убежище – подобно на предмет, който не можеш да изхвърлиш, защото по някакъв начин пази частица от теб.

Новината за внезапната смърт на Долорес О’Риърдън на 15 януари 2018 г., на едва 46 години, хвърли в отчаяние милиони фенове – не само защото съвсем скоро трябваше да излезе нов албум,

но и заради загубата на един уникален глас, който никога повече нямаше да озвучи сцените по света.

Освен очевидно трагичните обстоятелства около нейната смърт – „смъртта на една рок звезда“, както биха казали някои – сбогуването с Долорес направи очевидно и нещо, което често се пренебрегва: зад музикалната икона стоеше човек, белязан от дълбоко страдание.

Песните ѝ вероятно придобиват още по-голямо значение – още повече, отколкото сме осъзнавали в нашите младежки драми. И все пак дори и пред загубата

Долорес О’Риърдън продължава да съществува в измерение, което надхвърля времето.

Песните ѝ остават нещо като „емоционални архиви“, които надживяват годините. Може би вече не помним защо плакахме, докато ги слушахме, но си спомняме перфектно, че те бяха там – до нас.

Елвис Пресли – скритата страна на Краля

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.