Мария Бакалова: „Докато жаждата и копнежът са движеща сила, няма какво да се обърка!“

Когато животът прилича на кино - разговор с Мария Бакалова в сезона на новите начала

0 коментара Сподели:
Мария Бакалова – „Докато жаждата и копнежът са движеща сила, няма какво да се обърка!“

Фотографии: Getty Images

Тя е нежно вдъхновение,

тя е една от най-успешните ни актриси, които покориха не само червения килим, но поставиха името на България и на актрисите от Източна Европа на световната кино карта.
Тя е момичето с красивите очи пред НАТФИЗ, тя е Тутар Сагдиев от „Борат 2“, тя е първата българка, получила номинации за „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“. Тя е Соня от „Жените наистина плачат“, Аника от The Bubble и Ивана Тръмп от „Стажантът“. Тя изиграва изумително и Слава Платникова в „Триумф“. Списание „Ай Джи Ен“ я нарича „фантастична находка“, а Джъстин Чанг, кинокритик на „Ел Ей Таймс“, обявява играта ѝ за „страхотна“.

Тя е Мария Бакалова,

а за нас е истинско удоволствие да я приветстваме за пръв път на страниците на Go Guide. Ето какво ни разказа Мария в онова време на годината, когато киното е навън, а животът – на голям екран.

Здравей, Мария! За нас е изключително удоволствие да те приветстваме на страниците на Go Guide. Кажи ни в какъв етап те заварваме?

Здравейте! За мен също, благодаря! Истината е, че ме заварвате в подготовка за път! Време е вече да се прибирам в моето вкъщи – Ел Ей, защото няма да ми стигне времето да си почина, да се видя с любимите ми хора… скоро летя за друг щат, започвам снимки.

Къде минават дните ти сега?

От вече шест години живея в Лос Анджелис, Калифорния. Това е мястото, което припознавам като мой дом. От там тръгвам за проекти, там се връщам, там са приятелите и любимите ми, там са екипите, с които работя, там плащам данъците си, а вече и по документи – постоянното ми местоживеене е там. Честно казано, беше доста съзнателен избор, дадох си време да опозная града, динамиката и хората в него, за да мога да реша дали тази любов от пръв поглед, която изпитах, когато пристигнах там, щеше да устои на времето, или беше моментна авантюра, за която бях мечтала от малка. Е, оказа се дългосрочна връзка, паснахме си. Щастлива съм там.

България винаги ще остане важна част от живота ми,

тук все още живеят родителите ми и някои от приятелите ми, та гледам да се връщам поне веднъж-два пъти годишно. Проектите, по които работя, се снимат на много и различни локации – Канада, Англия, Италия… и в някои щати. Може би в Ню Йорк и Джорджия съм снимала най-много, уви, в Калифорния (Ел Ей) съм снимала само веднъж. Копнея за момента, в който след снимки ще мога да се прибера вкъщи. Дано се случи някой ден скоро.

На 21 март филмът „Триумф“ тръгна по кината – разкажи ни за този проект.

Филмът е по кината – който все още не е имал възможността да го гледа, нека побърза, защото историята е доста навременна. Аз съм го казвала много пъти и няма да спра да го повтарям – Кристина Грозева и Петър Вълчанов са едни от най-вълнуващите, талантливи режисьори на нашето време не само в България и Европа, а и в света. Те са величини, които съумяват да преплитат видимото с невидимото, да преливат трагедията с комедията, да задават въпроси и същевременно да дават отговори. Могат да разкажат обикновените социални истории по необикновен начин и да ги направят магически.

Творци, които провокират.

Не подценяват публиката, не се занимават с клишета, не сдъвкват информацията, а апелират зрителя да започне дискусия. Чрез филмите си те провокират хората да станат малко по-будни, малко по-почудени, малко повече тук. Затова за мен винаги е щастие, когато имам възможността да си партнирам с тях, защото зная, че те ще ме провокират да изляза отвъд рамката. А още по-красивото е, че те това го правят с лекота и любов към артистите си, защото са красиви хора. И смело мога да ги нарека мои приятели, иска ми се да кажа, че сме съмишленици. „Триумф“ беше такъв проект. Дързък, но и с чувство за хумор. Провокативен, но и емоционално зареден. 

А когато говорим за бъдещи творчески начинания?

До края на годината, живот и здраве, трябва да снимам още четири проекта. Два големи, студийни – първият ще се снима в Щатите, вторият в Англия и два независими – един в Шотландия и един в Канада. Има от всичко – започвам с драма, после комедия, след това трилър и накрая екшън. Щастлива съм, защото винаги съм се стремяла да влизам в различни проекти. Мисля, че това е единственото сигурно оръжие за дълголетие на актьора – да не си позволява да му става комфортно, да не влиза в щампи, да не бъде стереотипизиран. И слава богу – още от началото на професионалния ми път това ми се случи и се старая винаги да го следвам. Винаги съм се страхувала от златната среда и комфорта.

Неминуемо славата е тежка корона – как ти се отразява на теб? Как се носи този успех?

Бях на 12, когато се влюбих за пръв път в магията на киното и театъра. Сега съм на 28. През по-голямата част от съзнателния ми живот аз знаех, че искам да бъда актриса. Бях в драматичния театър „Адриана Будевска“ почти всеки ден. Гледах всяко представление, молех ги да гледам и репетиции. Учех актьорско майсторство за драматичен театър в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ и копнеех за момента, в който ще вляза в НАТФИЗ. Знаех, че това е пътят ми. Това моментно бягство за час и половина на сцената или на екран, в което можеш да си друг, друга, другаде. Но естеството на професията идва с разпознаваемост (ненавиждам думите популярност/известност).

Никога не съм се вълнувала от славата,

тя е следствие, което може да е добро, но може и да не е. Уви, то е част от професията ми и съм го приела като неизбежна величина. За мен успехът е по-скоро удовлетворението от добре свършената работа. И затова не си позволявам да маркирам такава, а се отдавам винаги напълно. Аз поне така го нося – с отговорност и съмнение. Съмнението е жизненоважно. Докато се съмняваш, ще вървиш напред, спреш ли да се съмняваш – крачките тръгват в посока назад.

Какво ти се снима на този етап, Мария? Накъде искаш да погледнеш в творчески план? 

Много неща! Снима ми се! И съм щастлива от този факт. На терен се чувствам най-жива. На терен се чувствам най-здрава. На терен се чувствам най-щастлива. Снима ми се! Честно казано, лятото все ме тегли към дръзки филми, провокативни проекти, малко по-опасни, такива, които отварят дискусия за нещо и в живота. Такива неща ми се снимат. Танцуващи звезди ми се раждат! 

Как виждаш ти столицата ни и развитието на градската култура всеки път, когато се връщаш?

Аз вярвам в бъдещето. Не съм от хората, които тъгуват по миналото. Мисля, че носталгията е малко надценена. Смятам, че културата ни се развива. Смятам, че има много будни творци, които не се страхуват да дръзват. Смятам, че все повече си позволяваме да се пробваме. Винаги ще има неща, които на мен няма да ми харесват. Винаги ще има неща, които на теб няма да ти харесват. Човекът е субективно създание, но докато жаждата, копнежът е движеща сила, няма какво да се обърка. 

Щастлива ли е Мария Бакалова на този етап? Какво е времето вътре в теб?

Щастлива съм! Може би за пръв път от доста време мога да го кажа, без да се замисля! През последните 2–3 месеца прекарах доста време със семейството си, видях се с всички важни хора от детството ми, празнувах много радостни моменти с най-близките ми приятели. Любимите ми хора и аз сме живи и здрави, а след две седмици започвам и проект, за който страхотно се вълнувам! Обичам! И да, щастлива съм!

Как се постигат мечтите?

Ами много е важно да знаеш за какво точно мечтаеш. Според мен това е най-основното. След като вече знаеш – отдай му се. Работи за постигането му и бъди подготвен. Позволявай си да рискуваш. Нали такава беше приказката: „Всички наши мечти могат да се сбъднат, ако имаме куража да ги преследваме!“. И аз мисля така.

Какво да кажем на всички, които четат тези думи?

Най-много искам да им пожелая нещо – бъдете здрави! Грабете с пълни шепи от живота, живейте го този живот, наслаждавайте му се! Позволявайте си да обичате и да бъдете обичани, няма по-хубаво от това! Позволявайте си и да мечтаете и дръзвайте да ги случвате тези мечти! Помнете, че щом можете да си го помислите, значи може и да го направите! 

Руши: „Успехът е равен на истина или болка, която искаш да споделиш“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *