На път ли е храната да ни убие, или по-скоро ще ни довърши липсата ѝ

Докато съвсем на дребно се колебаем между ГМО краставици или такива с надпис БИО, глобално проблемът е с много по-заплашителни размери. Разхищението на едни е довело до липса за други. Увеличаването на световната популация в идеален синхрон с рязкото намаляване на всички блага и ресурси и неравномерното разпределение на останките довежда до обособяване на зони на краен глад и парадоксално на пренасищане при късметлиите, родени в богатите страни. Поглеждайки в чуждата чиния обаче, тя може да се окаже празна. Въпросът БИО или ГМО колкото и да е модерен, сякаш не е на дневен ред.

2050–ТА ГОДИНА. ХЛАДИЛНИКЪТ Е ПРАЗЕН.

След по-малко от 40 години се очертава да сме станали 9 милиарда. Това звучи още по-страшно, като се замислим, че увеличението ще се усети най-сериозно в най-бедните райони. Населението на Африка се очаква да нарасне двойно. В същото време 2010-та се оказа първата година, в която повече хора живеят в градовете за сметка на селата. С други думи – няма дa е изненада, че ще сa на лице много безполезни хорица, които разчитат за производството на последните неемигрирали към метрополиса. Място за всички на трапезата няма да има. По скромните изчисления на английски учени през 2050-та ще се нуждаем от 30% повече храна от сега и 40% повече вода. А кривата с наличните блага се е устремила надолу без индикации да позабави темпото.

Към сегашния момент 925 млн. души гладуват (според оценката на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), което според учените не означава, че снощи са си легнали гладни, а че страдат от постоянен недостиг на въглехидрати, белтъчини и мазнини. Може би още толкова са в категорията жертви на така наречения скрит глад, витамините и минералите са изчезнали от менюто им, което води след себе си рискове за здравето, както физическото, така и психическото. Парадоксът е, че в същото време около милиард в развитите страни са свръхконсуматори.

Към грозната картина добавяме и неприятния факт, че много системи за производство на хранителни продукти са неустойчиви. Почвата губи плодородието си, ерозира, съществува проблем със засоляването й. Последното е причинило упадъка на първата голяма цивилизация – шумерската, и е на път да постави сериозно изпитание и пред нас.

Без промяна световната хранителна система ще влоши допълнително състоянието на околната среда, което естествено ще рефлектира отново върху нея и ще затрудни производството на храна в бъдеще.

Решението според английски учени е в увеличаването на земеделската площ, както и използването на генно модифицирани култури и други биотехнологични подходи за производство, въпреки че и те далеч няма да бъдат панацеята. Светът няма да бъде поставен пред избор органично или генно модифицирано по простата причина, че шансът за оцеляване, разчитайки само и единствено на естествено производство, ще клони към нула. Изчислено е, че при никакви условия 9 милиарда (през 2050-та) не могат да бъдат изхранени с напълно органични хранителни продукти. На конференция на ФАО учени споделиха, че колкото и грубо да звучи, трябва да спрем да романтизираме малките ферми, а да погледнем по-мащабно. Очевидно дядо Добри от Гюешево трудно ще ни изхрани, дори да гледа най-вкусните домати на света.

СТАВАМЕ ВСЕ ПО-ХИЩНИ

Според различни проучвания потреблението на месо (на глава от населението) ще нараства, от 32 кг днес до 52 към средата на века, като в развитите страни процентите се очертават да са още по-високи. Ресурсите, необходими за производството на един килограм червено месо, са в пъти повече от тези, необходими за отглеждането на еквивалентните като хранителни стойности зеленчуци. Внушителни се оказаха данните, че за да попадне в чинията ви парче телешко, равно като хранителна стойност на определено количество пшеница, e необходима близо 200 пъти повече вода.

ГЛАДЪТ ОСТАВА НЕПОБЕДИМ

Към момента нивата на световния глад са се върнали с десетилетие назад, до цифрите от 1995. Преди 15 години 185 държави подписват Римската декларация с доброто намерение до 2015-та да намалят броя на гладуващите с 50%. Сега тази идея изглежда меко казано недостижима. Световната криза след 2008, нестабилностите в климата и нарастващото население допринасят за недостига на храна при най-бедните. Макар че процентът гладуващи в развиващите се страни е паднал от над 30% до около 15% за последните четири десетилетия, увеличаващият се брой на населението води до поддържането на сравнително стабилно число гладуващи хора (925 млн. души).

ХРАНАТА, КОЯТО НЕ СТИГА ДО МАСАТА

Основна стъпка за справяне с проблема с глада е минимизирането на количествата храна, която се губи. Изчислено е, че около 30% от хранителните продукти, които се отглеждат, въобще не стигат до потребителя по една или друга причина. Загуби има по цялата верига, от производството, през рафтовете в супермаркетите, където срокът на годност изтича, до всичко, което изхвърляте от хладилника. Във Великобритания например около 25% от закупената от магазина храна не се консумира. Мащабите на загубите са подобни и в останалите развити страни. За съжаление положението в по-бедните държави не е по-добро, там до 30% от храната се губи заради вредители и лошо съхранение.

ПРОБЛЕМЪТ С ЛОКАЛНАТА ХРАНА

Напоследък става все по-модерно да се шири шовинизъм по отношение на храната. Не са рядкост призиви да подкрепяме собственото си производство като на масата ни има само местни продукти. Много хора смятат, че това гарантира и здравословно хранене, което всъщност е доста далеч от истината. Британците пък съвсем крайно бяха сложили условна граница за обхвата, в който храната може да се нарече местна – 100 мили (160 км). Странното обаче е, че тази иначе похвална инициатива има някои изненадващи недостатъци. Логично не всички хора прегръщат идеята да ограничат разнообразието на храните на масата си само до тези, пораснали в съседските градинки. Консуматорите не искат да се откажат от цитрусовите плодове например, независимо че живеят на север. А да поддържаш портокалова градина в Норвегия е не само сложно, но и изисква много повече ресурси, отколкото в Гърция или Италия. Според изследване на университета Карнеги Мелън едва 4% от енергийната цена на храната се добавя от транспорта, докато основните разходи са свързани с необходимото напояване, торене и разчистване на земеделски площи. В този ред на мисли излиза, че да се консумират цитруси от Гърция например може да се окаже много по-добра идея от това да сложите на масата си топлолюбивите плодове, отгледани в неестествена парникова среда, било то и парникът да е на 10 километра от дома ви. В случай че все пак сте привърженици на идеята за местното производство, трябва наистина да се ограничите до това, което естествено вирее по вашите ширини.

ШОВИНИЗМЪТ НА БОГАТИТЕ – ГЛАД ЗА БЕДНИТЕ

Докато в развитите общества био храните привличат привърженици, при най-бедните борбата е за оцеляване. Сред държавите в дъното на класациите по икономическо развитие се нареждат някои, зависещи изцяло от производството на храна за оцеляването си. Бурунди, Гана, Никарагуа и Панама например разчитат на износа на хранителни продукти за 75% от своя БВП. Приетите изчисления показват, че за да се предотвратяват промените в климата, всеки световен жител трябва да генерира до 1,8 тона въглероден диоксид годишно. И докато развитите икономики като САЩ и Великобритания произвеждат съответно 19,84 и 9,19 тона годишно, то Никарагуа и Гана са в дъното с 0,81 и 0,31 тона. Натискът за производство на храни при неоптимални условия (изцяло локално) в икономически силните държави се оказва нож с две остриета – богатите използват прекалено много ресурси за целта, лишавайки бедните от основния им източник на препитание. Така разчитащите на производство на храни, въпреки че в абсолютни стойности са по-ефикасни и използват по-малко природни ресурси, са в позицията на губещи срещу неефикасното, но модерно производство. Липсата на алтернативи ги прави и много по-уязвими от природните капризи, причинени от разхищението на богатите.

КОЛКО ЕКО СА БИО-ГОРИВАТА?

Наскоро започна да се шуми около субсидиите, които правителството на САЩ дава за производството на царевица и инициативите за налагане на био горивата. В крайна сметка се оказва, че въпросните действия водят до странната ситуация, при която добиването на литър дизел допринася повече за климатичните промени и евентуални катаклизми, отколкото изгарянето му. В дебата около ефективността на царевицата като гориво се включва нобеловият лауреат Пол Крутцен, който твърди, че използването на царевица като източник на гориво повече допринася за климатичните промени, отколкото ги ограничава. Производството на един тон царевичен етанол изисква 1700 тона вода и допълнително оставя 12 тона отпадъци, защото се използват само ядивните части. Същевременно алтернативи като треви, отпадъчна целулоза от други земеделски култури или водорасли съществуват, но поради липсата на субсидии засега са комерсиално неизгодни. Така или иначе похвалната идея да произвеждаме горива от възобновяеми източници се превръща в източник на субсидии за големите зърнопроизводители, а замърсяването само се измества. В Мексиканския залив има мъртва зона, нарастваща с 22 000 кв. км всяка година, причинена от бум в популацията на планктона, който се чувства чудесно в изсипващите се от Мисисипи торове. А последиците от такива решения могат да ви засегнат по изненадващи пътища – намаляващото световно производство на ечемик и кактус Агаве заради по-високите доходи от царевица води до повишаване на цените на бирата и текилата, следващата жертва може да е какаото.

ГЛОБАЛНАТА КОШНИЦА

Близкото ни бъдеще по отношение на храната не изглежда никак добре. Проблемът в глобалната кошница е притеснителен, колкото и да не го усещаме, докато пълним догоре количката си в местния супермаркет. Надяваме се всички големи научни умове да са впрегнали сили, за да намерят спасение, при това достатъчно скоро, както и да успеят да убедят световните лидери в прилагането им. В най-добрия случай бъдещето ни е несигурно, а песимистичните сценарии включват войни за питейна вода и останалите плодородни земи.