Нещата от живота

Филмът е сън, мечта, реене между фантазия и реалност, сюрреализъм и много красота, подарена на нас зрителите

В киносалони, пълни със скъпо направени филми с евтино съдържание, качествените, смислени продукции са рядкост. Именно затова европейските арт произведения все по-често представляват светъл лъч на кино небосклона.

„Ще се видим там горе“ е френско-канадска продукция, а френското кино винаги е магия. То съдържа в себе си романтика, независимо от жанра, може би заради езика, или пък заради разкрепостеността на филмовия разказ. Сякаш за французите от край време табута не съшествуват.

Режисьор на продукцията е Албер Дюпонтел, който едновременно с това адаптира сценария и участва във филма. Лентата е направена по едноименния роман на Пиер Льометр. У нас филмът беше представен в рамките на фестивала „Синелибри“, на който беше награден за върховно постижение на литературна адаптация. Освен това „Ще се видим там горе“ има 5 награди и още 8 номинации „Сезар“.

„Ще се видим там горе“ е от онези истории, чиято фабула трудно се разказва и лесно се чувства. Главните герои са двама чудаци, които преплитат съдбите си на фронта в края на Първата световна война.

Те спасяват един друг в буквален и преносен смисъл, а лутането между добро и зло, правилно и неправилно, отмъщение и прошка е нишката, която ги обединява през целия филм.

По-голямата част от действието се развива в следвоенен Париж и проследява борбата с живота на двамата персонажи. Единият е бивш счетоводител, принуден да бъде общ работник и да краде морфин за болния си нов приятел. Крадецът по неволя се е срещнал лице в лице с най-доброто и най-лошото у човека, такова, каквото само екстремно време на войната може да покаже и на вкичко отгоре е сменен за „по-добра партия“ от годеницата си.

Негов другар по съдба е худижник от заможно семейство, чието обезобразено лице носи следите от войната. В следствие на травмата той моли своя спасител да заличи доказателствата, че е оживял, а „новият си живот“ прекарва в изкуство, измама с каталози на паменници на загиналите от войната и морфин. 

Смислово можем да определим „Ще се видим там горе“ като приказка за възрастни, черна комедия за тъжния и луд живот с всичките му нюанси. Именно такива истории с дълбочина си заслужава да бъдат гледани и обсъждани.

Визуално всеки детайл е изпипан – от битката на фронта, през мизерията по улиците на Париж, до лукса, в който богаташите живеят. „Ще се видим там горе“ носи усещането и естетиката, което и шедьоврите на Жан Пиер Жьоне („Деликатесен“, „Невероятната съдба на Амели Пулен“, „Най-дългият годеж“).

Актьорската игра е на ново, а дори и антгероите стават симпатични на зрителя. Впечатление прави играта на Нахуел Перес Бискаярт, чието лице е скрито през целия филм и актьорът показва емоция само с очи и с езика на тялото. Той е клоун, мим, който забавлява публиката в лицето на малкото момиченце – сираче, в следващия кадър е тъжен, предаващ чувства само с изразителните си очи.

„Ще се видим там горе“ съдържа в себе си любов, доброта, смисъл. Лентата задава екзистенциалния въпрос за какво си заслужава да живеем в свят на алчност, измама и лошотия.

Тези и още много интересни теми можеш да откриеш ако си подариш една доза магическо съвременно френско кино. 

Кой заслужава да носи титлата Най-добър бар и ресторант за 2018, решаваш ти. Гласувай и спечели Samsung Galaxy Note 9

Гледа ли вече Стъкления?

Последвай ни в инстаграм.