ПОСТДИГИТАЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ С РЕНЕ БЕЕКМАН
Кураторът на централната изложба на One Design Week ни разказва за артистите, за критиците и за децата, които не искат да си тръгнат от изложбата
Карл-Йохан Росен - личен архив
Заглавието на централната изложба на Международния фестивал за дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK тази година е Being Post-Digital („Постдигитално съществуване”). Куратор на изложбата е Рене Беекман, с когото си поговорихме в слънчевия двор на betahaus за изложбата, чуждестранните автори и защо е важно да не пренебрегваме и българските творци. Рене сподели кое според него забавя развитието на родните дизайнери и ни издаде някои от уникалните неща, които ще можем да видим на две места в Пловдив – Дружество на пловдивските художници (ул. „Гладстон“ 32) и Градска художествена галерия ( ул. „Княз Александър I“15) между 19 и 28 юни. Нямаме търпение!
Кредит: www.edno.bg
На откриването ще се проведе специално издание на срещите „Доркбот София”, като този път то ще е под мотото “Доркбот Пловдив #1”. По време на „Доркбот Пловдив #1” няколко от художниците ще направят презентации за своята работа. Публиката ще има възможността да задава въпроси и да разменя идеи с авторите и куратора.
Помолихме Рене да ни разкрие нещо ново за изложбата. На първо място той изтъква, че темата се свързва с настоящето, а не с онази стара теория, според която технологията е срещу природата. Това, че дигиталното има плюсове и минуси, е друга дискусия.
Работите, които Рене е подбрал за изложбата, са много различни. Пръв грабва вниманието му Фредерик де Уилде, белгийски художник, който работи на границата между наука и изкуство, съвместно с много университети, научни лаборатории, дори и НАСА, за да създава своите творби. Едни от най-известните му работи са създадени с помощта на нанотехнология, с която се получава нещо по-черно и от най-черната боя. Тайната е в това, че боята връща някаква светлина и това определя нюанса. Наноповърхността не връща никаква светлина и както казва Рене: „Не виждаш нищо, само една дупка. Това си струва да се види.“ Ще откриеш и две 3Dпринтирани малки скулптури,създадени чрез квантови изследвания от лаборатория по физика в Австралия, където изследват най-малките частици, от които е съставен целият ни свят. Той ще представи и презентация, озаглавена Hacking the Universe.“Това, което за мен беше интересно, е, че той се интересува от онова, което не можем да видим, от физическата граница на видимото, на това, което можем да усетим в света около нас. Това е мястото, където нашето въображение започва да работи“, споделя кураторът на изложбата.
Друг автор, чието произведение ще видиш, е Ади Вагенкрехт, американка, която живее в Австрия. Тя показва живопис, направена с дрон (малък хеликоптер) и към всяка творба има видео как е направена. Black Hawk Paint е отчасти пърформанс, отчасти политическо изявление, провокиращо смесени чувства на романтика към технологията и творческата експресивност.
Кредит: Photo courtesy bitforms gallery, New York
Към изложбата се включва и холандският дизайнер и дигитален артист Хилес де Брок, който ще представи своята инсталация The new public space. Работата представлява дигитален генеративен билборд, който постоянно се променя, като в реално време взима данни от интернет и създава нов дизайн отново и отново. Това я превръща в пълния смисъл в една творба от сега, а не от вчера или от миналия месец.
Има творби и на утвърдени български художници. „За мен беше много важно да има работи на български художници поради две причини. Първо, много често на подобни фестивали и изложби цялото ни внимание е насочено към чуждестранни творци и забравяме, че има и български автори, които участват. А те често го правят дори и безплатно. Втората причина е, че през последната година има няколко изказвания от няколко куратори, че според тях единствените български автори, които си струват, са тези, които не живеят в България и не са учили тук. Това е безкрайно обидно за всички, които работят тук.“
Е, те са учили в България, живеят и работят в България. За тях Рене казва, че са на световно ниво.
Единият е Красимир Терзиев – утвърден български художник, теоретик и преподавател в програмата “Дигитални изкуства” в НХА. В изложбата той ще участва с инсталацията си “Без заглавие (Moon Paradise)”. Работата му представлява фототапет с впечатляващите размери от 5,5м и 9 м и с нея Терзиев поставя под въпрос усещането ни за реалност, интимна близост и космическа дистанция.
Другият български артист е Албена Баева, чиято работа често поставя под въпрос социалните модели, норми и поведение. В Being Post-Digital Баева ще покаже „Последният Бенджамин“ – интерактивна инсталация, в която едно растение предизвиква публиката да бъде физически активна до степен на изпотяване, за да може то да оцелее по време на изложбата.
.JPG)
Стефан Дончев, също завършил дигитални изкуства,хаква софтуер и хардуер, за да покаже новите взаимоотношения между нас и технологията около нас.Дончев ще представи инсталация, специално създадена за изложбата. В нея той замества обичайния компютърен интерфейс – екран и клавиатура – със сензорен интерфейс, състоящ се от метални жици (Рене го нарича „същество“) и малък принтер. Докосвайки жиците, можем да пишем или рисуваме на принтера.
Това беше и една от целите ми – да покажа, че няма голяма разлика между това, което се случва навън, и това, което се случва тук, просто зависи от подбора на авторите.
Изложбата Being Post-Digital включва още творби на австрийската художничка LIA, Карл-Йохан Росен, който ще представи проекта I speak myself into an object – едновременно книга и компютърна програма. Ще можеш да видиш и три проекта на студенти от Художествената академия в Нови Сад, както и творби на петима млади автори от магистърска програма „Дигитални изкуства“ на Националната художествена академия в София.
Питахме куратора и какво липсва тук, в България, за развитието на изкуството. По този въпрос той е повече от категоричен: „Сериозна критика и сериозно обсъждане с аргументи. Всичко е много наужким. Аргументи липсват, защото всичко се смята просто за мнение, след което съответно няма нужда от аргумент, и така можем всичко да твърдим и нищо няма значение. Криворазбран постмодернизъм. Това, което липсва, е сериозна критика, която помага на развитието на работата – обсъждане на идеи, как може да се развие една идея, защо една идея е добра, защо не е добра и по какъв начин може да стане по-добра. Това липсва.“
За финансирането ние повдигаме въпроса, а Рене се съгласява, че също е оскъдно. „Липсват места за показване, пространства. Но мисля, че първото и най-важното е отношението, което идва с критиката, с истинската критика. Самата дума критика на български има тотално негативно значение и се свързва с мрънкане, заяждане, оплюване. Критика не е това. Критиката е базирана на аргументи, знания, анализи, идваща от някого, който си е направил труда да разучи, да прочете – компетентен човек. Но една длъжност не прави човек компетентен. Компетентността означава да си е направил труда да разучи детайлите, да свързва идеи, да мисли върху нещата.“
Към края на нашия разговор молим Рене да ни обясни какво в тази изложба би грабнало обикновения посетител, този, който не се занимава с изкуство, абстрактното го плаши и обърква. Това, което той отвръща е, че всъщност този тип изложби и дигиталните изкуства са много близко до хората.
Няма я тази тъга или трудност, която едно време имаше при абстрактния живопис – да трябва да седнеш, да мислиш и още да мислиш и може би ще го разбереш. Не, тази работа по-скоро е по-достъпна.
Голяма част от творбите имат много директен допир с хората, както е с работата на Стефан Дончев – има директна връзка. Малките деца например. Те се радват и не искат да си тръгнат.“
И ти имаш шанс да си поговориш с Рене Бееркман. На 21 юни (неделя) организаторите те канят на разходка из изложбата със специална беседа от куратора. Точният час ще бъде обявен в програмата.
редакторите
