ЛЕЙДИС ЕНД ДЖЕНТЪЛМЕН, „УИМБЪЛДЪН“

На най-стария турнир по тенис дори дъждът спазва британските традиции

0 коментара Сподели:

Няма такъв турнир. Не само защото е най-старият в света, а защото на него дори постоянният му спътник – дъждът, вали някак по британски – елегантно, с достойнство, сякаш гледа да не се натрапва прекалено.
„Уимбълдън“ е различен от всяко друго тенис състезание. И такъв, разбира се, го правят традициите и ритуалите. А в Англия, както знаем, особено държат на тях. Даже май самата страна е измислена заради чая в пет, разговорите за времето… и „Уимбълдън“.

Той се появява година след Априлското въстание – през 1877-а. И оттогава досега се провежда само във Всеанглийския клуб в Лондон и винаги на тревни кортове.

По света вече почти не се играе на тази настилка, но англичаните никога няма да ѝ изменят.

Защото в крайна сметка тя е дала и името на спорта, който оригинално се е казвал „тенис на поляна“. Тревата, висока точно 8 мм, изисква специални грижи, затова двата най-големи корта на „Уимбълдън“ – Централният и Номер 1, се използват само през двете седмици на шампионата. През останалото време на годината на Централния корт имат право да играят единствено бившите шампиони в турнира. Тревата може и да се износва бързо, но пък помага за също толкова бързите разигравания – тук е истинска рядкост състезателите да си разменят повече от 10 удара, преди някой да спечели точката. Въпреки това обаче на „Уимбълдън“ е изигран най-дългият мач в историята – през 2010-а американецът Джон Иснър и французинът Никола Маю блъскат в продължение на общо 11 часа и 5 минути, разхвърляни в три поредни дни, преди Иснър да спечели със 70:68 гейма в последния, пети сет (нормалните сетове продължават най-много до 7 спечелени гейма).

Както може да се очаква за едно толкова британско събитие, „Уимбълдън“ е под патронажа на кралската фамилия.

Трофеите за победителите обикновено се връчват от братовчеда на кралицата – Херцога на Кент, който е президент на Всеанглийския клуб. През 2003-а той реши да промени старата традиция мъжете тенисисти да се покланят, а жените – да правят реверанс на влизане и излизане от Централния корт, ако в ложите седи член на кралското семейство. Сега играчите трябва да го правят само ако там са кралицата или принц Чарлз. За последно Елизабет II навести кортовете през 2010-а.

При такова присъствие по трибуните, на корта просто не можеш да изглеждаш както си поискаш. „Уимбълдън“ има много строги правила за облеклото на състезателите, които се свеждат накратко до това, че то трябва да е почти изцяло бяло.

Дори великият бунтар Андре Агаси, който играеше облечен във всички цветове на дъгата, през 1992-pа се появи на „Уимбълдън“ като излязъл от реклама за безупречно бяло пране.


Реклама на „Уимбълдън“от 1953 година.

 

Традициите, разбира се, не подминават и публиката. Може да се каже, че не си бил на „Уимбълдън“, ако не си опитал най-класическото му ястие – ягоди със сметана. Всяка година по време на турнира се изяждат по около 28 тона най-висококачествени ягоди от Кент и 7000 литра сметана, разпределени в 142 000 порции. За да се осигури максималната свежест на ягодите, те се берат на предния ден, пристигат на „Уимбълдън“ около 5:30 сутринта и се пускат в продажба след щателна проверка. Турнирът е ежегодното спортно събитие с най-голям кетъринг в Европа. Доставят се 350 000 чаши чай и кафе, 100 000 халби бира, 28 000 бутилки шампанско, 150 000 сладкиша, 32 000 порции фиш енд чипс, 15 000 банана (за играчите) и какво ли още не.

Зрителите, които не успеят да се сдобият с билети от лотарията, провеждана в началото на годината, могат да гледат мачовете на огромния екран до корт Номер 1, удобно излегнати на близкия хълм, известен като Хенмън Хил (на името на бившия британски тенисист Тим Хенмън). Мястото е винаги пълно с хора и се превръща в зона за пикници. А шансът да получиш билет не е особено голям, защото желаещите обикновено са четири пъти повече от свободните места. Все пак всеки ден на място се продават и ограничено количество билети за трите основни корта. За да се доберат до тях, фенове от цял свят образуват дълги опашки още от предната нощ.
Симпатичните английски особености обхващат и начина, по който играчите са поставяни в схемата на турнира.  Навсякъде другаде по света системата е ясна – първият в световната ранглиста към момента е поставян под номер 1, вторият – под номер 2, и т.н. Така в първите кръгове се избягват сблъсъци между най-добрите. На „Уимбълдън“ обаче не се взима предвид само позицията в световната ранглиста, а и представянето на играча на турнирите на трева през последните две години.

Така де, ако не се справяш добре на най-британската настилка, къде си тръгнал?

А преди тенисистите да налазят кортовете, денят на „Уимбълдън“ започва с едно по-извисено посещение. Почти всяка сутрин в 9 тренираният сокол Руфъс лети в продължение на час наоколо, за да убеди с присъствието си местните гълъби да не гнездят в комплекса. Иначе току-виж изцапали снежнобелия екип на някой играч.
Това е „Уимбълдън“. И още много. Традициите му са безброй и за тях може да се говори цял ден. А всички те карат повечето играчи, фенове и коментатори да му дават едно определение – най-престижния тенис турнир в света.

От години „Уимбълдън“ е прекъсван от нежелани пернати посетители… Тогава се появи Руфъс, познаваш ли го? Той е истинското ястребово око на турнира, почетен член на неговата охрана. Виж го тук.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *