„Сони Бой“ – мемоарите, които Ал Пачино се беше зарекъл да не напише
Живата легенда на Холивуд реши все пак да остави и още нещо след себе си
Качи се на коляното ми, Сони Бой!
/ Въпреки че си само на три годинки, Сони Бой, / няма как да знаеш, няма как да го покажа / какво означаваш за мен, / Сони Бой. Това е откъс от песента Sonny Boy на една от най-големите звезди на Стария Холивуд Ал Джолсън. Това е артистът, който за първи път се появява с гласа си на големия екран в първото talkie (филм с говор) от 1927 година – легендарната лента „Джаз певецът“. Песента Sonny Boy е онази типична лека и люлееща те мелодия, която може да те отнесе във Фабриката за сънища – Холивуд, и неслучайно майката на Алфредо Джеймс Пачино избира името ѝ за прякор на своето момче.
Още никой не подозира, че малкият Алфредо ще изгрее на кино небосклона като нова звезда на име Ал. Засега той е само Сони Бой, който редовно ходи на кино със своята неуравновесена майка.
Знаем тази история, защото самият Ал Пачино ни я разказва
в своята мемоарна книга „Сони Бой“ – онази, която актьорът се беше зарекъл никога да не напише. Е, хората се променят. Желанието да остави след себе си своята история такава, каквато само той може да я предаде, явно е завладяло 83-годишния Пачино, констатираме с най-голямо задоволство. „Написах Sonny Boy, за да изразя това, което съм видял и преживял. Беше невероятно лично преживяване да разсъждавам върху това пътуване и това, което актьорството ми позволи да направя, както и световете, които отвори пред мен. Целият ми живот беше лунна снимка“, споделя Пачино.
Читателите на „Сони Бой“ ще се срещнат с „човек, който вече няма от какво да се страхува и какво да крие“. Ал Пачино сякаш е взел всичко от живота и
на 83 години продължава да го живее с пълна сила –
с четвърто поред дете и 29-годишна жена до себе си. За феновете на доброто кино Ал Пачино е жива легенда. Актьорът от сицилиански произход е номиниран за „Оскар“ девет пъти. Статуетката се озовава в неговите ръце през 1992 година за ролята на лейтенант Франк Слейд във филма „Усещане за жена“. Преди тази роля обаче Пачино вече е обвързал биографията си с култова филмография.
Десетилетието на 70-те е белязано от хитови филми и бързо величие за Ал Пачино. Именно по повод този период от живота си актьорът се заканва да не пише автобиография – просто защото не би могъл да си спомни всичко. Ние обаче завинаги ще го помним в лентите
„Серпико“, „Кучешки следобед“, „Белязания“ и много други.
Тогава младият Пачино е сравняван със звездите на киното от 50-те Марлон Брандо и Джеймс Дийн. Ал Пачино е роден през 1940 г. в Ню Йорк и родителите му се развеждат две години по-късно. Отгледан е от баба си и дядо си, тъй като психичната неуравновесеност на майка му се задълбочава.
Малкият Ал пуши, пие и работи каквото му падне,
за да плати уроците си по актьорско майсторство. Тъй като сериозно преследва мечтата си, успява да намери своето място в прословутото студио на Лий Страсбърг. Започват изяви както в театъра, така и в киното. В края на 60-те Пачино изиграва наркозависим във филма „Паника в Нийдъл парк“ и е забелязан от Франсис Форд Копола – един от големите творци на Новия Холивуд. Така Пачино се оказва в центъра на култовата трилогия „Кръстникът“.
„Златната нишка на мемоарната книга Sоnny Boy обаче е духът на любовта. Тя може да ви провали, може да бъдете победени в амбициите си, но Ал Пачино имаше късмета да се влюби дълбоко в един занаят, преди да има и най-мъглявата представа за някоя от неговите земни награди, и никога не го разлюби“, заявяват от издателството.
„Още в ранна възраст се научих да се сприятелявам с въображението си.
Понякога да се сприятелиш със самотата си може да бъде същинска благословия, особено за другите хора, с които споделяш живота си“, разказва Ал Пачино. А ние сме развълнувани, че една от живите легенди на киното споделя с нас живота си.
Ал Пачино между кариерата и бебетата
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.