Нещата от живота

И ще ти кажа защо

Жените са тази унищожителна стихия, която не задържа формата си. Сменя лицата, силуетите и същността си. Така променя всичко останало.

Женското начало е като красива мисъл, която за момент е способна да те откъсне от тленната същност.

Конфигурацията на човешка плът е необятна и се задейства дори само от едно докосване с върха на нежните женски пръсти. Има поразителна сила и мощ да създава и разрушава от обич. Казваш ми да ти разказвам още. Само думите ми помагат да забравиш да бъдеш себе си.

„Седни до мен“ е почти хипнотизираща фраза. Действа винаги като рецепта, когато е прекалено рано за „легни до мен“. Сядаш до мен, без да съм използвала тази фраза и е интересно, защото нямам представа вече кой си. Познавам болките ти, миналото и всичко, което предстои. Трудно може да ме изненадаш сам по себе си, но се впечатлявам как мога да ти влияя. Всяка си има някой като теб, който я кара да се чувства нова жена, като те превръща в нов мъж. Никога не иска да го опознае съвсем, защото единственото по-жестоко нещо от несподелената любов е скуката. Скуката, която настъпва след първоначалната вълна на възторг до възбуда.

Поръчваш си едно голямо със сламка. Смея се възторжено, за да получа твоето „Защо?“ почти до фатално е удоволствието да не съм ти ясна. Навеждам се към лицето ти, изпълнено с очакване:

Жените са сламки, а удавници много. Не може да си направиш кораб от нас, ако не ни е присъщо. Ще се удавиш, докато изсмукваш през и заради нас поредната чаша с алкохол.

Можем да сме пояс, който да те държи на повърхността или да ти спре въздуха. Ние сме вълни и умеем да галим, но и да завличаме в дълбините си, да изхвърляме по бреговете си това, което не ни е нужно.

Жените са изкуство и бездна. За бездната ти е ясно. Често си бил в тъмницата на нашата забрава, когато си невидим за нас. Жестоки сме с тези, които не оценяват изкуството да бъдеш жена.

Този сложен процес, чийто първи закон е никога да не си позволяваш да бъдеш скучна за себе си или за другите. Да свеждаш глава само за да ти целунат челото. Да си робиня само ако така контролираш този, който си мисли, че е господар.

Във всяко създавано изкуство от древността до днес прозират сенки и силуети  на женски форми. Жените са изваяни, рисувани, писани и недовършени. Ако човекът можеше да измисли още видове изкуство, то отново ще е рожба на техния образ и подобие. Ще заспива като рожба на гърдите им, ще плаче, когато е неоценено. А оценките пак ще са давани от тях. Изкуството да бъдеш жена означава зорко да браним свободата си и да раздаваме такава.

Червилото ми е карминено червено, смехът ми обича смелите и всяка моя себеподобна прилича на мен, докато сме съвършено различни една от друга.

Наричани сме всякакви и можем да бъдем такива. Ние сме жени и вярата в нас не се нуждае от религия.

Всеки ден, в който владеем пълноценно изкуството да бъдем жени, е наш празник. Ние сме нищо без тези, които не давят мъката си по нас с алкохол, изпит от сламки. Ние не сме щастливи, когато червилото ни остава непокътнато и ъглите на устните ни не са размазани от целувки. Ние не можем да създаваме изкуство, да се превръщаме в такова и да променяме себе си и света, ако не се свържем с точно с тези, които ни превръщат в жени, които знаем, че можем да бъдем.

Открадват невинността ни, лъжат ни, разочароват ни, смазват ни и раните ни се превръщат в нашия път към силата. Стрелите в гърба ни са бастуните, с които поемаме по пътя към тези, които чакат да празнуват за нас. Да сме музи за техните писма, редове без достатъчно думи, градски легенди и етюди, снимки и дебри, картини и сълзи, цветове и заслепяване. Да бъдем нечие всичко.

Думите ни политат със слушателите си и ги връщат на земята, за да празнуват за жените си, да гледат, обичат и докосват по-правилно и като за първи път. Ние сме жени и правим грешки. Не ни прощавайте, а ни разбирайте. Накрая сметката я плащаме заедно и ще ни излезе солено, затова да наваксаме с рая, който можем да си дадем преди това.

Красивите жени се задържат само с красиви мисли и отношение. Не са ни нужни букети в един определен ден, а да ни гледат така, че да цъфтим и да носим цветя, растящи от пулса на сърцата ни.

Чети още за жените, но не от Буковски.