Изложбата Make Art Not Friends – извъншаблонният пънк в разчупена рамка

Колажите на Станислав Беловски напластяват събития и разказват истории

0 коментара Сподели:

Пънкът няма да умре. Навърши 40 и само расте, но не старее. Изложбата на софийска територия на Станислав Беловски е поредното доказателство. Според изкуствоведа Зоя Петрова Make Аrt Not Friends представлява нетрадиционен поглед върху пънка в три поколения и през калейдоскопа на обществено значими събития. Използвайки образите на емблематични артисти, прекрачили нормите в музиката и живота и съчетавайки живописни техники с колаж, рисунки и елементи като типография, дизайн, шум, авторът показва пънка като алтернативна нагласа: отричане, опозиция, отчуждение, разкрепостеност, нихилизъм.

Make Art Not Friends

Sex Pistols – архетипът на пънк бандите. Сформирана е през 1975 г. и първоначално просъществува две години и половина, през които издава само четири сингъла и един студиен албум, но оказва и досега огромно влияние върху музиката, модата и културата. Тук в групов портрет по време на заснемане на видеото на Pretty Vacant.

Deep Throat

Пънкът е първото движение в масовата култура, при което жените са тези, които решават как да изглеждат – страшни, мръснишки, грозни, секси, женствени или мъжествени. Американският порнографски филм “Дълбокото гърло” превзема киносалоните през 1972 г. и отваря широко вратите за т.нар. порно шик. Въпреки по-скоро мъжкия ракурс историята за момичето, изследващо тайните на интимните удоволствия, отправя ясно послание – женската сексуалност е равностойна на мъжката.

We Are Eternal, What about You?

Работата представя колаж на ливърпулската четворка с логото на The Rolling Stones върху мустаците им. И двете изображения са се превърнали в икони на поп културата. Фотографията на The Beatles е от вътрешната страна на популярната обложка на албума им Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band от 1967 г. Лицето на обложката представлява цветен колаж на Битълсите, облечени в костюми, както и картонени фигури на над 50 известни личности в реален размер.

The Sisters of Mercy

Бандата тръгва от пънк сцената през 80-те, за да потъне в постпънка и готик рока. Явно фронтменът Ендрю Елдрич е по-добър в създаването на изкуство, отколкото на приятелства, след като единственият друг постоянен техен член е дръм машината Доктор Авалънч. Милосърдните сестри, представени в тази работа, са първите католически монахини от индиански произход, станали част армията на САЩ по време на испано-американската война от 1898 г.

But Not Mine
(по плакат на Patty Smith от Art Chantry)

Art Chantry е американски графичен дизайнер, известен със своите плакати на банди, които изработва на ръка. Обичайно колажирани от изрезки, комбиниращи образ и текст, често размножени в черно-бяло, пънк плакатите предоставят още една медия за изява на уличното изкуство и протеста. Те споделят сходна естетика с дадаистските колажи, с работите на движението Situationist International, с COUM Transmissions и други артисти, като непосредствено откликват на бунтарския заряд на пънк концертите. Колкото до Patty Smith, тя безспорно е пънк легенда по всички параграфи.

Hey! Ho! Let’s Go

Тhe Ramones са нюйоркчани, заимствали името си от псевдонима, под който Пол Маккартни има навика да се регистрира инкогнито по хотелите. Членовете на бандата не са никакви роднини, дори двама от тях почти не си говорят. Заклещени между седемдесетарското диско и по-комерсиалния рок, те определено не приличат на никого със скромните си рокерски облекла и минималистичните, бързи и енергични парчета. Използваната фотография е дело на Роберта Бейли за обложката на първия им албум от 1976 г.

Може да видиш всички творби до 2 април в Nuance Art Gallery, както и да се запознаеш с детайли от историята на личностите и на фотографиите, върху които са базирани отделните работи. Изложбата неусетно ще те разходи из пънк културата и визуалната революция – от антиконформизма и влечението към нещо извън статуквото, през критиката на икономическата система и анархията, чак до търсенията на феминизма, сексуалната свобода и собственото Аз като бойно поле. Не пропускай тази възможност.

Все още имаш време за фотографските изложби през март.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *