Пет изключителни жени и кадрите, превърнали ги в легенди
Има кадри, които остават в историята, а слуховете около тях са още по-пикантни и от самите снимки. Виж какво ти разказваме днес
снимка: Hulton Deutsch/Getty Images
Обожаваме, когато някои снимки или лица се превръщат в иконични и надхвърлят времето си. Дали Леонардо да Винчи е знаел, че загадъчната усмивка на неговата Мона Лиза ще буди любопитство векове по-късно, а различни изследователи ще гадаят какво всъщност е искала да ни каже тя. Дали когато Джузепе Торнаторе е мислил над режисьорския си подход за своя филм „Малена“, се е досещал,
че сцената, в която десетки мъже подават огънче на Моника Белучи ще се превърне в една от най-знаковите сцени в киното изобщо.
Дали когато Мерилин Монро е застанала над онази шахта, изпускаща топъл въздух, и е хванала закачливо бялата си рокля, е предполагала, че това ще е кадърът на столетието? Не сме сигурни, но знаем едно – някои снимки крият такива любопитни истории зад сюжета си, че превръщат дамите на тях в истински легенди. Кои са знаковите кадри, запечатали любопитните съдби на пет изключителни жени и записали имената им със златни букви в историята, ти разказваме сега. Преди това обаче подсказваме, че ако искаш да видиш още снимки на страхотни дами – те очакваме на ексклузивното ни събитие Стихийни отпечатъци: изложба | музика | коктейли от Go Guide. Датата е 22 март, мястото – Vivacom Art Hall Oborishte 5, където ще представим невероятните портрети и следи, оставени върху червилата на Симона Дянкова, Мария Силвестър, Антония Йорданова, Сидония Радева, Мария Каракушева, Весела Бабинова, Марта Петкова, Глория Петкова, Олга Минева и Десислава Павлова. Точно в 19 часа откриваме изложбата, заснета от Фелия Барух, част от която са 10 портрета и 10 фотографии на червила с марката Kilian Paris, които дамите са използвали през месец март – метафора за стихийните отпечатъци, които жената оставя във всички сфери на живота, до които се докосне. За да се създадат тези уникални кадри, сме се доверили на 200-мегапикселовата камера на #GalaxyS23 Ultra, с която създаваш професионални снимки със съвършени детайли. Всички кадри на червила в изложбата „Стихийни отпечатъци“ са заснети #withGalaxyS23 Ultra. Очакваме те на събитието, а ето и историите, за които днес ни се разказва.
„Няма такава артистка, на която да попречи собственият ѝ нос“
София Лорен и до днес е икона. На женствеността, на италианския сочен, горещ и влюбен в живота сексапил. На твърдия характер и непоколебимото присъствие. Лорен, чисто и просто казано, е олицетворение на всичко, което си представяме, когато чуем израза „истинска жена“. Не така обаче е било в началото на кариерата ѝ. Тя впечатлява журито в конкурс за красота, когато е едва на 15-годишна възраст, но успява да стигне само до второ място.
В публиката по ирония на съдбата обаче се оказва не кой да е, а нейният бъдещ Пигмалион – Карло Понти.
38-годишният италиански продуцент вижда огромен потенциал в младата хубавица, но ѝ заявява, че задължително трябва да си оправи носа и да научи брилянтен английски. Типично в неин стил Лорен му тегли сочна италианска псувня, а после му казва с високомерен тон: „Няма такава артистка, на която да попречи собственият ѝ нос“. Оттам нататък всичко е история, като исторически се оказва и точно този кадър. През 1955 г. София позира на балкона на известния хотел Danieli при първото си гостуване на фестивала във Венеция, а тълпата буквално полудява по нея. Въпреки че е само гост на фестивала и вече има афера с женения Понти, за която злите езици шушукат, едва 20-годишната бивша победителка в конкурс за красота пленява всички със сладострастната си визия, котешки кехлибарени очи и модерен изкусителен стил. Тя е магнит за фотографите, а тази снимка я изстрелва право сред звездите.
„Чернокож модел на корицата на Vogue? Шегувате ли се!?“
Агентите открито ѝ заявяват, че никога няма да успее. Фризьорите отказват да докоснат косата ѝ, а Kodak дори не правят лентов филм, който да се справи с тена на кожата ѝ. Въпреки всичко това преди 40 години Бевърли Джонсън става първата чернокожа жена на корицата на американската библия Vogue. Когато Бевърли разбира, че всъщност именно тя е първото цветнокожо момиче на корицата на списанието, което излиза през август 1974 г., искрено се… разгневява! Джонсън не може да се наслади на успеха си, защото осъзнава расовата дискриминация на индустрията до този момент. В откровено интервю тя казва:
„Искате да кажете, че никога не е имало цветнокожа жена на корицата на списание Vogue? Шегувате ли се с мен?
Ние сме през 70-те години, а не в Средновековието. Как е възможно?“. Бевърли всъщност не осъзнава, че именно тази снимка ще я постави в книгата на историята завинаги въпреки крехките ѝ 21 години. Когато снимката се появява по щандовете за вестници – с Джонсън, с прибрана назад коса, облечена в необичайно топла ангорска жилетка и обеци с диаманти Bulgari, – тя започва да получава обаждания от вестници и списания от цял свят. „Тогава разбрах, че се е случило нещо огромно“, признава моделът. „Бях интервюирана от хора от Африка и Европа. Те казваха: „Крайно време е Америка да се събуди!“. Това просто ще промени живота, ще промени всичко“. Джонсън е израснала в изцяло „бял квартал“ в Бъфало, северната част на щата Ню Йорк, до голяма степен неподозираща за расовото напрежение другаде. Майка ѝ, афроамериканка от Луизиана, и баща ѝ, индианец, никога не са говорили за расовата дискриминация, но се оказва, че именно дъщеря им само с едно свое заставане пред обектива променя бъдещето на цялата модна индустрия и отваря вратата на много момичета след нея.
Да откриеш Вивиан Майер
Най-тайнствената, най-пленяващата и най-продуктивната фотографка на нашето време и нейната работа всъщност станаха познати на света сравнително наскоро. В края на 2007 г. Джон Малууф, агент на недвижими имоти от Чикаго, обикаля заложните къщи в града, за да търси стари фотографии за новата си книга. В една от заложните къщи няколко кашона с черно-бели непроявени филми привличат вниманието му и той в крайна сметка решава да ги купи. Каква е изненадата му обаче, когато проявява филмите и на тях открива невероятни черно-бели кадри, отразяващи живота в Америка като никои други. След проучване Джон установява и автора на тези изумителни творби, скрити от света за повече от 60 години – родената през 1926 г. Вивиан Майер.
Вивиан работи като детегледачка в продължение на повече от 40 години.
Живее в ателие на 4-ия етаж у семейството, чиито деца гледа. В свободното си време фотографира живота около себе си – Ню Йорк, Чикаго, Банкок, Египет, Италия, американския Югозапад и т.н. Вив живее затворено, не допуска почти никого в личното си пространство и заснема средно по един широкоформатен филм дневно. Така знаковото ѝ наследство стига до колосалните около 100 000 фотографии. След като през 2007 г. снимките на Вивиан Майер виждат бял свят, тя се нарежда до имена като Анри Картие-Бресон, Роберт Дуано, Йожен Атже и т.н. Кадърът показва един от малкото ѝ автопортрети.
Фрида Кало и Чавела Варгас
Фрида е страст, пример за изумителен талант и трагична съдба. Фрида Кало е икона, попкултурна героиня, художник, неприличащ на никой друг, и муза, която и до днес вдъхновява. Тази снимка е правена някъде през 1945 г. от Николас Мърей. На нея са Фрида и певицата Чавела Варгас. И двете са истински символи на горещата, страстна и мистична душа на родната им Латинска Америка.
Всички изследователи са категорични, че двете са имали романтична връзка,
а кадърът е един от малкото, които го загатват. На нея Фрида е на 38 години, а смеещата се до нея Чавела все още е почти неизвестна певица, по-млада от Кало с 12 години. За подробности около техните отношения и до ден днешен наследниците им мълчат, мълчи до смъртта си и самата Чавела. Видяхме я обаче в цялата ѝ неподправена и сурова красота в драматичния филм от 2002 г. „Фрида“. В сцената Чавела гледа право в очите Салма Хайек, която играе Фрида, подава ѝ шише с текила и пее с продрания си изумителен глас песента „Ла йорона“ (оплаквачката).
Je t’aime… moi non plus
Емблематичната снимка с безкрайните и неповторими крака на музата Джейн Бъркин, сгушила се в своя покорител Серж Генсбур е толкова култова, заради великата им любовна история. Метафората за красавицата и звяра ще е слабо употребена, ако я приложим тук. Всички познават Серж – безпардонен пияница, известен изпълнител, продуцент, композитор и най-вече ловец на красиви жени в парижките барове. Въпреки очевидно непривлекателната си външност Серж определено е ловец, който знае как да стреля.
Той покорява сърцето не на кого да е, а на вездесъщата и иконична Бриджит Бардо,
заради която създава и най-известната, неприлична и влудяващо скандална песен за времето си Je t’aime… moi non plus. Слуховете говорят, че Серж пише парчето специално за Бардо и двамата дори го записват заедно. Но когато съпругът милионер на актрисата разбира за връзката и най-вече за песента, я принуждава да сложи край на това безумие. Бардо зарязва безпардонно Серж, а той сякаш за да ѝ го върне, среща своята нова муза – модела и изгряваща певица Джейн Бъркин. Няколко месеца след връзката им Серж ѝ предлага да запишат отново Je t’aime… moi non plus, но този път с нов аранжимент. Слуховете дори разказват, как двамата си дарявали интимни ласки по време на записа в кабината, за да звучат още по-автентично стенанията в песента. Е, получава им се! Публиката буквално полудява по Je t’aime… moi non plus. Ватиканът я забранява официално, а скандалът я продава дотолкова, че тя остава златен и вечен хит. Снимката е от периода, в който Серж и Джейн пускат песента, а целият свят е просто в краката им.
За още от същото – виж Ето и кои са 10-те главни героини в изложбата „Стихийни отпечатъци“
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
