Не просто лудница, този филм е „Екшън“

Говорим с Петър Петров - Перо за новия български филм "Екшън"

0 коментара Сподели:

„Екшън“ ще бъде в кината от 31-ви януари и няма да излъжем, ако кажем, че много се вълнуваме. Това е режисьорският дебют на Радослав Илиев и първи самостоятелен филм на Тео Чепилов – не само стенъп комедиант и сценарист на едни от най-запомнящите се български ленти през последните години (за справка – „Дъвка за балончета“ и  „Под прикритие“), но и наш верен другар в писането и създаването на съдържание за Go guide. Както се казва: „Наше си е, Саше“ или в случая „Наше си е, Тео“ – може ти да си измислил филма, но ние ще се радваме на овациите, заедно с теб. 

А в една от главните роли във филма изгрява и Петър Петров – Перо, с който те запознаваме в следващите редове. Перо издава подробностиза филма и снимачния процес, а накрая даже спойлва за едни пирани. 

Да започнем от самото начало – как реши да станеш актьор или и при теб важи максимата, че професията сама те е избрала?

Май, май сама си ме избра. Просто ме осея един ден идеята, че мога да работя за себе си и да нямам шеф.

Да работя за изкуството.

Ако не беше актьор, с какво друго би се занимавал?

Много исках да стана космонавт като бях малък, но в България космонавтика не се учи. После исках да стана философ, учих малко философия.

Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се изявяваш пред публика?

Помня си първото представление, беше в гимназията. Аз съм завършил езикова гимназия и имахме фестивал на езиците. Направихме „Ало, ало“ на немски. Бяха поканили една делегация от Германия и аз играх Ото Херфлих, хомосексуалния офицер. Излязохме на нацисткия марш, в униформи и делегацията стана и си тръгна от фестивала. Тогава всъщност не знаех, че искам да стана актьор. По-късно го реших.

Но първата ми изява пред публика беше някак трагична.

Колко често ежедневието ти е „пълен екшън“?

Почти всеки ден.

Как стана така, че участваш във филма?

Видях една залепена обява, още бях 3-и курс в Академията. Минах през 3-4 кастинга за ролята и най-накрая взеха, че ми се обадиха.

Разкажи ни повече за снимачния процес. Къде снимахте, интересни случки по време на снимките?

Снимахме на няколко локации – в един много готин апартамент, с голяма библиотека, в едно парти помещение. По улиците. Беше много яко, защото ни дадоха да караме Ауди R8. Сега малко ще спойлна, ако въобще са вкарали тази сцена във филма. Трябваше да снимаме как профучаваме по улицата и аз очаквах, че собственика на колата ще заснеме този дубъл. Радо Илиев, режисьорът, каза, че ние двамата с Милко трябва да бъдем вътре и аз да карам. Беше валяло, минавам край камерата и звукарят Веско не беше доволен, че не се чува двигателят на колата. Същевременно говоря с Радо по телефона и той ми казва, че трябва да натисна малко газта. Едвам ме нави. Тръгваме, те са на около 100-150 метра от нас и като приближаваме, решавам да натисна педала до дупка. В първите две секунди се споглеждаме с Милко, че нищо не става и в следващия момент тази кола, над 300 коня, ни залепя за седалките. За малко ни се размина да се завъртим на улицата. Беше доста култово.

Най-екшън сцената от филма.

Беше ли така, както си го представяше преди да започнете?

Нямах никаква идея как ще се заснеме филмът, нито представа какъв е процесът. Имал съм някакви роли с по един, два снимачни дни. Имаше неща, които ме изкефиха, имаше неща, които не ми харесаха много. Това, което ме впечатли е, че въпреки минималния бюджет, всички се борихме за едно нещо и искахме то да стане. Имахме извънредни снимачни дни, всеки успя да  пренебрегне себе си по някакъв начин и евала, за което.

Много силен екип – хора, които си разбират от работата.

Има ли сценична треска в киното?

Има, обаче не мисля, че могат да се сравняват. Едно е да излезеш пред 200-300 човека и да знаеш, че след като направиш грешка няма да се чуе „Кът, снимаме пак.“. Това, което е по-предизвикателно е, че там много-много нямаш възможността да останеш на тишина, за да се настроиш и подготвиш.

Коя сцена от филма трябва да гледаме с особено внимание?

Трябва да се гледа много внимателно началото, най-вече. Филмът се заплита по-късно и до този момент не знаеш какво става и ако не гледаш внимателно през какво се минава предварително, можеш да загубиш връзката. Аз като го гледах втория път, открих неща, които не бях забелязал преди това.

Има няколко сюжета, които се преплитат и накрая излиза къде е нишката, но да, особено внимание трябва да се обърне на началото.

Промени ли се нагласата ти към професията след филма?

Ами може би ми стана по-ясна картинката как се случват нещата.

Можеш ли да ни издадеш някой момент от сценария, без Тео Чепилов да ни се кара, че сме те накарали?

Освен всичко, което е изредено в трейлъра, има едни пирани, които изяждат нечий пръст.

Финалът на Star Wars – краят на една епоха.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *