Финалът на Star Wars - краят на една епоха

Краят на сагата за Скайуокър сложи начало на вечен спор сред феновете

  • 20.12.2019
  • от Тео Чепилов

Този текст не съдържа спойлери. Всеки с отношение по темата ще гледа The Rise of Skywalker, така че не виждам смисъл да го преразказвам или още повече рекламирам. Всеки ще реши дали му харесва или не, така че няма да налагам свое мнение. По-долу просто съм изказал малко чувства и размишления от позицията на умерено болен фен и полу-професионалист в киното.

STAR WARS е религия. При това с фанатици, чийто плам е достоен да впечатли даже върли джихадисти. Напълно очаквано страстите по финала на спейс сагата се развихриха с хейт в библейски пропорции, пред който GoT омразата звучи като прехвално слово. 

Хора вече се отрекоха от години фенство, скъсаха плакатите вкъщи, запалиха играчките, хвърлиха през прозореца Дарт Вейдър тостера, реваха дълго и неутешимо. Накрая мнението, което се обособи (поне у нас) в агитката е, че финалът е „много тъп“. Въпросът който ми се въртеше в главата като присъствах на тези спорове беше: „Как аз бих завършил STAR WARS?“ Но после си спомних годините ми на сценарист в телевизията, когато между мечтите и реалността се намесваха всички онези безброй хора по срещите, които не гледаха на киното като изкуство, а като на екселска таблица. Истината е, че в съвременния свят тези хора са по-силни от сценариста, режисьор и продуцента. Те са по-силни от Господ. Намесят ли се цифрите, вече и боговете мълчат. Няма опция STAR WARS да не завърши с хепи енд, защото като казва моят любим стендъп комик Дими Деянски „някоя майка ще си поиска парите за билета обратно и ще ги съди Disney, че са й разплакали детето“. 

Проблемът е, че  STAR WARS вече трябва да угажда на прекалено много потребителски демографии – отношението „правя си каквото искам“, с което Лукас е създал първият през 1977 отдавна е забравено. Това е бизнес за милиарди. Това, което го прави особено сложен бизнес за милиарди е, че трябва да угодиш на две все по-диаметрално противоположни групи – старите фенове, които са го гледали за първи път някой епизод на „Междузвездни войни“ до края на 80-те и новите, които са почнали от Епизод 1 или по-лошо от Епизод 7. На последните няма как да им обясниш колко голямо нещо са STAR WARS. Ако им пуснеш Harmy's Despecialized Edition 2.7 (което е ултимативната версия за истинските фенове, възстановена от оригинален принт към HD), тези младежи ще видят някакви бедни ефекти и мъпети. Няма как да си представят, е в моето детство през 80-те си купувахме бял кадастрон за униформи на имперски трупъри и си играехме на STAR WARS пред блока. Всяко дете си имаше различна роля. Аз бях Чубака. Както и да е – всичко това е останало в историята, когато още нямаше чашки с Хан Соло в хипермаркетите. Сега вариантът да няма пълен с щастие финал просто не е седял на масата. Джей Джей Абрамс е направил в тази ситуация, най-доброто на база на зададената задача – сейф, сигурен сюжет, достатъчно динамика, ясни и чисти конфликти. Друг въпрос е, че това е  STAR WARS, не Star Trek – тук феновете имат нужда от повече мрак. Но въпреки това, чисто като ниво на професионализъм, няма от какво да се оплачем. Да, нещо липсва, но то е безвъзратно загубено, също като нашата младост. Няма смисъл да ревем за това. Ами такъв е финалът. Така е устроен светът. Приемаш го. Това е все едно да мрънкаш, че лошите умират накрая в уестърните – сори. Така е то. Дори, ако действието се развива A long time ago in a galaxy far, far away.

Добрата новина – старите серии са все така тук.

Можем спокойно да си ги гледаме на огромните телевизори вкъщи със звук чук. Едно време съм си давал джобните за видеоклуб на балкона на кино „Изток“, където филмът вървеше на телевизор Telefunken от видео AKAI със симултантен превод. Ако искате – нека се върнем в тези времена. Иначе, айде малко по-спокойно, моля ви се.

Виж кои са най-търсените думи в гугъл за 2019-та.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.