Дими Деянски: Не всичко, което е смешно, е стендъп

Един от хората, създали сцената у нас, разказва за миналото и бъдещето на стила

0 коментара Сподели:

Дими Деянски е човекът, който движи Inside Joke Stand-up Comedy през последните, най-решаващи за групата и стендъп комедията у нас години. Той е започнал да прави шоута, преди да стане модерно, когато на Open mic-овете комедиантите са били повече от публиката и продължава да пърформва и днес – вече във солд-аут зали като Studio 5,  Маймунарника, Строежа и Terminal 1. Дими също така е човек, който искрено обича стендъп комедията и може да говори с часове по темата. Съвсем скоро ще можем да го видим по време на Stand-up Battle of the Hoods, на 31-ви август в К.Е.В.А.

Ето какво научихме за бъдещето на бг стендъпа от него: 

Как стартира стендъп сцената в България?

Всичко тръгва през далечната 2011 година в бар Кода, който не съществува вече. Има събитие, опън майк на някакъв алкохол. И си се случва изведнъж: някакви хора се мятат, някои от тях са просто редовни фенове на бара, всичко е супер органично. Това събитие става основоположник на стендъп културата в България в съвременния ѝ формат. Тези пичове си казват "Аз се кефя на стендъп, ти се кефиш – дайте да си направим група във Фейсбук!", започват да си шерват информация, класически случай на ъндърграунд култура. По-активните от тях си казват "Аре пак да си направим редовен опън майк". Благодарение на тези момчета се запалва искрата на първите стендъп събития в България. Идвали са и нови членове, с претенция да купят групата и да има монопол, но групата за щастие им отказала и сега се развиват по свой път.

Виж повече: Тео Чепилов и Георги Кючуков с много (брадати) смешки за Fast & Furious Presents: Hobbs & Shaw

Какво е истинският стендъп?

В България всички, които се занимаваме с този формат, носим отговорност, защото той все още се развива и хората тепърва научават за него. Стендъпът за съжаление масово се приема като някаква безцелна вугларност: вицове, разни костюмчета, гримове и какви ли не простотии, които той не е. Стендъпът е отдушник. Затова и на опън майка се кове истинският стендъп – там на много хора нещо им се е случило в рейса и те ей сега слизат и направо идват на стендъп и си изливат емоцията във формата на шега. И става свръхзабавно. А дали комикът ще я развие тази смешка и дали ще я продължи в друг опън майк – в тази решителност се показва артистът в него. 

Каква е разликата между стендъпа и остатъка от комедията?

И по времето на соца е имало комедия – Шкумбата, вицове, милиционери.

Съвременният стендъп е доста далеч от всичко това. Не всичко, което е смешно, е стендъп.

Няма проблем човек, който прави нещо друго, да си го нарече "сатиричен монолог". Няма срамно да не си стендъпър и да си смешен. Разликата между стендъпа като понятие и занаят е в труда. Едното е крафт, изкуство, то изисква да му даваш цялата си енергия постоянно. Това искам да го удебеля и подчертая. Постоянството в стендъпа гарантира неговото качество и затова опън майковете са толкова важни – защото те ни дават възможност да бъдем постоянни и ни дават среда, в която да експериментираме. Иначе аз мога да бъда някакъв палячо, после да си сложа стендъп във името и да твърдя че е стендъп изкуство. Опън майкът за стендъпа е това, което е тичането за баскетбола – може да стреляш много хубави кошове, но не можеш, без да тичаш, да играеш тази игра. Затова един стендъпър, който си шлайфа изкуството, крафта и шегите на опън майк, после шоуто му е десет пъти по-смешно, архитектурата на шегите му е много по-добра. Те са изписани, красиви, с внимателно подбрани думи, железен тайминг, тренирани са. Защото всичко е пробвано, намерено е къде е топ смешното в шегата, и то убива от смях. Еди Мърфи ще се завръща на стендъп небосклона и дори той каза, че за да го направи, трябва първо да блъска, да ударя опън майкове, а не да си го измисли сам вкъщи и да си каже „Става, яко е, кво!?“. Пак казвам – това са думи на Еди Мърфи, не мои.

Виж повече: Alex Powers без цензура: стендъп звездата с шоу в България

Това е начинът, по който се правят нещата по цял свят, нали?

Не че има някакъв закон, това не е някакво правило. Просто е моят прочит и вярвам прочита на целия източен бряг в Америка. То затова на вечер в Ню Йорк има по 50 опън майка – защото е столицата на стендъпа. Тези опън майкове са отворени. Това е много важно – да бъдат възможно най-достъпни. Готино е, че много заведения започват да се усещат, че като създадат среда за опън майкове, това им позволява лека-полека да се завърти една аудитория от стендъп ентусиасти, приятели, фенове на формата около тях. По принцип говорим на една аудитория, която е  маркетингово много труднодостъпна. Това, което е мечтата на всички брандове –

ние говорим на млади, градски хора, светнати, космополитни, те са граждани на света, тях не ги интересуват някакъв булшит, клубната култура изобщо не им е далечна, напротив, даже толкова им е близка, че им е писнало всичко.

И затова ние идваме като глътка свеж въздух. В стендъпа има някакво обещание, че ще има нов материал всеки път. 

Феновете държат ли да чуват само нови шеги всеки път?

В София е много важен този стикер, който ние въведохме, „ексклузивно нов материал“, защото това е голяма бариера в българския стендъп. Хората редовно питат: „Ама ще има ли ново“. Особено ако са някакви хардкор фенове. Аз като хоуст на опън майковете бавно, но сигурно си събирам нови неща. На един опън майк да извадя две нови шеги, това е предостатъчно за мен. Съкровище абсолютно. Като го сметнеш на месец, това са 4 опън майка, от всеки да имаш по две нови шеги, това са средно по осем минути нов материал на месец. И ако имаш солидни два часа, в които да ги композираш, „тая шега може да следва оная шега“ и бавно си става чисто нов спешъл. Има фенове, които, ако не чуят някоя дадена шега, която е станала известна, дали ще е „Хубав плик“, дали ще е „България е супер яка“, „Змията“, „Деветашката“, после са разочаровани. Щом Луис Си Кей казва една шега през 83-та година, която е: "85% от популацията на града е малцинства и се зачудих в кой момент започваме да ги наричаме мнозинство?", и може после да я използва в спешъла си през 2011, значи кой съм аз да твърдя, че всеки път трябва да се променя. Което си работи, си го пазиш в арсенала. 

Кои са най-популярните стендъп шоута в момента?

Спешълите (соло шоута), както и няколко формата, базирани на стендъп сблъсъка, се радват на масова любов. Имаме шоута „София срещу провинция“, „Той или тя“, Bulgarians vs Aliens, което е изцяло на английски, но създадено в България. През вгуст 2019 ще правим в КЕВА първия сблъсък между квартали – Овча купел и Надежда. Също така шоуто с шеги за събитията от месеца „Емисия“ се радва на голям интерес. Тази есен ще обявим още няколко нови, много яки формата, но за сега ще ги запазим в тайна. Правим и единствения опън майк на английски. Той започна много странно. Аз знаех, че имам някакви шеги, които са на английски, и имам някакви приятели чужденци в София, които и те, колкото да се кефят на стендъп, когато е на български, няма как да го разберат. Затова един ден говорих с COSMOS Coworking Camp за тяхното мазе, дали може да ми го дават там разни недели. То беше така с много DIY условия. Първия път бях сам. Имаше няколко човека публика. Обаче никой не искаше да се пусне. Всички само седяха и гледаха. Аз обаче не се отказах. Пак го направих на следващия месец и имаше четирима участници. Тестът премина успешно и почнах да го правя по барчета. Там вече почна да пръсва, изведнъж  почнаха да си идват 10 – 12 човека на сцената, да има редовни от българите, които искат да си развиват стендъпа на английски. Що се отнася до други формати – имаме опън майк само с жени, на който сме автори в България. Първият опън майк само с жени беше лично моя инициатива. На шега си говорихме с момичетата стендъпърки и естествено аз реших да го пробвам. 

Виж повече: Първата дама на стендъпа

Какво отличава Inside Joke от останалите на сцената?

Критерият ни е, че трябва абсолютно на сто процента всичко да е оригинално и авторско. Правилата на групата Inside Joke са такива. Ние търсим абсолютно материал, който да е авторски и смешен, затова сме и 15 супер различни един от друг човека.

Това е най-големият диамант на нашата група – ние сме много разнообразни.

Най-смешно можеш да кажеш нещо, което наистина разбираш. Само тогава можеш да си саркастичен и да ти се получават "къси-бързи". Организираме и стендъп академия, която е много полезна. Това е безплатно събитие, където се събираме и всички си говорим за занаята, кой какви бариери усеща, кой как ги е минал, а това много помага.  Когато съм споделял и са споделяли с мен стендъп артисти, съм намирал много решения на бариери, в които може да си блъскаш главата. Друго е, че ние сме много интернационални. Поради нашия начин на мислене успяваме да привлечем много интелигентни хора от цял свят- имаме хора от Щатите, членове от Русия, Казахстан, наполовина Сърбия и какво ли не, а това спомага да сме още по-интересни. Според мен в днешно време в световен мащаб добрият стендъп е интересният стендъп. Този, който те кара да мислиш, който ти гъделичка мозъка. А не тъпотии тип „жените само мрънкат, нали, бате“. 

Какви са идеалните места за стендъп?

Най-готините места, „църквите“ на стендъпа са с капацитет между 40 и 120 човека. И ние в България работим горе-долу с такива места. Най-голямото ни веню в момента е Терминал 1, защото там всички имат много готина 360-градусова видимост към сцената и буквално има зрители отгоре, отдолу и отстрани, това е уникално изживяване. Друго много важно за местата  е да се сервира алкохол. В The Comedy Cellar в Ню Йорк има 2 item minimum изискване, демек освен входа трябва да си купиш и поне някакво къркане, защото знаят, че  почерпените хора се смеят повече, а от това печелят всички накрая. 

Има ли все още хеклъри – хора, които се обаждат по време на шоуто?

Да, има хеклъри, но стендъпърите вече знаят какво да правят с тях. При моментите на хеклинг много си проличават опитът и самоконтролът на сцената на дадения стендъпър. Най-лесният начин да се справиш с хеклър е да го оставиш да говори – той е глупак щом хеклъва, значи сто процента в един момент ще каже нещо, за което да се хванеш, да го затапиш, прибираш си смеха от публиката и не му обръщаш внимание повече. Като с троловете из интернет – ако им даваш внимание, те ще го капитализират.

Кои са ти любимите стендъп комици?

В момента спешълът на Michael Chе (той е редовен в The Comedy Cellar и SNL), Mark Normand (има един такъв лек оукърднес и междувременно е супер оригинален; може да говори за злободневни теми и ще ти каже нещо, което е супер смешно; с малко, но смешни думи достига бързо до душата). От жените, които ме кефят – Beth Stelling (има много готина самоирония, не е просто типичният феминистки манифест; хем се бъзика със себе си, хем казва истини, които са шокиращи за публиката и успява да е интересна). Sam Morril също е супер (беше гадже на Beth Stelling преди години, оттам го следвам). Mark Normand също е изключителен талант и мисля, че от него най-доброто предстои. Преди правех класации бест ъф за годината, защото много хора ме питаха „Какво гледаш?“. Сега, ако нещо много ми прави впечатление, го пускам в страницата си, да знаят хората аз къде се намирам в момента. 

Какво те вдъхновява за комедия?

Лицемерието много ме вдъхновява. Хора, които се вживяват, че са еди-какви си, или се рекламират, че са някакви, но никога не са такива. Много сила ми идва да се подигравам с това.

Моята формула за стендъп е да сблъсквам български песимизъм с американски сарказъм.

Най-добрите ми шеги винаги са забъркани точно от това. Тематиката в повечето ми шеги е базирана на градски изживявания, обаче те всъщност са измислени в природата по поляни и била. Там сякаш ми се охлажда процесорът. Градът само ме вдъхновява, той просто е пълен с истории и ситуации. Стендъпът е един отдушник, който ти позволява да се излееш, да срещнеш страховете си и да ги пребориш на сцената заедно със 120 човека.  

Виж повече: 5 от най-смешните шеги на стендъп звездата Louis C.K

Най-странното шоу? 

Случвало ми се е да ме викнат на корпоративно парти, на което публиката не е предварително подготвена, че ще има стендъп. Те не знаят какво е това, в такъв случай стендъпът се получава като спам. Хората са отишли да се почерпят, този от първия етаж иска да налази секретарката от втория, шефът черпи и в тоя момент някакъв човек да каже: "Я сега 15 минути слушайте ей тия смешки, щото HR-ът ви не знаеше какво да прави тая година". Това може би ми е най-тъпият ми случай. На първите опън майкове в Bar Dak е имало по-трудни публики, но дори те могат да бъдат разсмени. А и реално това е трупане на опит, защото научаваш много в този момент. Например в Овча купел правих събитие, а там е имало всякакви случаи, дори и да не ми работи микрофонът, събитието да е без вход и въпреки всичко хората слушат и се хилят. Уважават крафта и ме изслушват – получи се тоя експеримент: хем е надъхващо, хем се концентрираш брутално много. Изпуснеш ли ги за секунда, това може да дерайлира целия влак. Мозъкът ти става като старите процесори – турбото става към 120 MНz.

Защо все още от бг стендъп няма видеоклипове в мрежата?

Има, но от нас са малко, а от тези, които ги има в повече – по-добре да ги нямаше. Стендъп се гледа на живо. Това е факт. Той може да се монтира, режисира, да знаеш какво да кажеш, но като изживяване е несравнимо. Трябва да го гледаш на живо, за да разбереш изкуството. За разлика от повечето пърформанси, няма стена между нас и публиката – ако някой каже нещо, ние ще се избъзикаме и всички ще са част от тази интеракция. Но ние сме себе си – разказваме за нашите животи, нашите разводи, ерекции, успехи, аборти, върхове и най-вече се подиграваме на себе си. 

Как се развива стендъпът в страната?

Имаме участия из цялата страна и сме много щастливи от този факт. Много се харесваме с цяла България, ние я обичаме, тя нас също, ние нея още повече. Имаме публика в Бургас в #HASHTAGSTUDIO, в Благоевград, Своге, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Търново, Плевен, Русе, Монтана, Казанлък, Стара Загора, Варна… покрихме почти всички областни центрове. Разцъкваме и е много готино из страната, защото хората извън София са супер зажаднели и е много яко, че стендъпът успява да събере младите от дадения град на едно място. Не че в София е гадно, просто сме по няколко пъти в седмица и тук ни е домът. А като излизаме, е някак си по-интересно. Много пъти ние сме нови за тях, те са нови за нас и като се намерим, става като първа забивка между гаджета, страстта е невероятна. 

Виж повече: Звездата на стендъп сцената Георги Кючуков за живота, вселената и всичко останало

Бъдещето на бг стендъпа?

Първо, ние още не сме видели най-доброто от българския стендъп.Най-добрият още мисля, че не е излязъл на сцена.

Той е някъде – може би в провинцията, може би в квартал на София, не се знае, било му е тъпо, един-два пъти е попадал на някакви гадни неща, не иска да чуе повече за тоя формат в България. Кой знае? Но аз вярвам, че с излизането на още опън майкове ние тепърва ще откриваме нови хора и нечувани, невиждани нива на хумора в България. Аз се вълнувам най-много за това. Всяка неделя на опън майк най се кефя, като излиза някой нов, като видя как изкарва нещо от себе си, как е истински на сцената и говори, все едно сме приятели, а не театралничи. Това ни предстои – тепърва ще откриваме истинския български стендъп. 

Кои са 10-те най-смешни филма за последните 10 години

Какво още се случва?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *