Нещата от живота

Кралицата на комедията Моника Найденова за мъжете, жените и шегите

Ако си попадал на шоу на стендъп комедийната група Inside Joke, сигурно ти е направила впечатление една от мацките зад микрофона, която с бавен, равен тон и без цензура минава през най-шокиращите аспекти на темата „Мъже – жени“ в съвремието. Това е забавното момиче Моника Найденова, само на 23, но вече доказала се в не една и две битки зад микрофона. Преди да изскочи на сцената в „Студио 5“ за участие в хитовото шоу „От утре спирам“ на 5 февруари (вторник),  Моника ни разказа за дългия си творчески път от комедийния дебют до тук.

Как започна да се занимаваш със стендъп?

Аз се пуснах на опън майк в Комеди БГ, където обаче не ми хареса, защото някакви хора ми извикаха „Покажи си циците?“. Свалиха ме от сцената и не можах да си кажа шегите.

Показа ли си циците?

Много смешно. Не, разбрира се. Свалиха ме с червен картон и ме освиркаха. Много се разстроих, а харесвах стендъп и исках да се занимавам. Тогава мислех, че това е единствената сцена в България и няма как да стане, ако това е сцената с тези хора. После веднъж си висях в Bar Dak 1 и случайно започна да има отворен микрофон и някакви хора да се въртят да говорят глупости. Аз още си помнех сета, с който бях отишла в Комеди БГ, и реших да го кажа. Някакви хора малко се смяха. Не беше кой знае какво, но начинът, по който хората ме приеха, беше много по-приятен. Това беше средата на 2017. До края на годината ходих на всички опън майкове и се оказа, че съм спечелила повече от всеки друг.

Кое беше първото ти шоу като професионалист?

Клуб Horizont във Варна. Моите шеги по това време бяха само за Tinder, който още не беше стигнал дотам – публиката бяха на 43 плюс. Те ме гледаха доста тъпо. С роклята, която носех при този провал, никога не съм правила вече стендъп. Бях такава: „Тази рокля трябва да я изгоря!“.

Как реагират хората, като разберат, че се занимаваш с комедия?

Пишат ми глупости стил:

„Хей фъни гърл, интересно ми е, ако ходиш по представления да чуя от материала ти“. Такива тъпотии.

По-скоро помага или пречи в личния ти живот това, че си комик?

Когато започнах, бях във връзка и пичът не беше българин, така че не разбираше нещата, за които говоря в сета си. После на първия опън майк, който Дими Деянски организира на английски, говорих малко за тоя пич и той много ми се разсърди. Оправихме се, но аз горе-долу тогава реших, че ще скъсам с него. Защото казваше, че ме подкрепя за стендъпа, но единственият път, когато ме разбра какво казвам, егото му не можа да го издържи.

Каква доза е истината в това, което разказваш на сцената?

Всичките истории са ми се случили на мен или на някого, когото познавам. Той просто ми е разказал някоя много несмешна версия и аз съм ги оправила, за да стават за сцената.

Разпознават ли се хора от историите?

На първото ми турне извън София бях взела една от най-добрите ми приятелки – познаваме се от детската градина. Иначе учи в чужбина и не знаеше с какво се занимавам. Тя позна бившия си в един от битовете и буквално се разплака от смях в едно заведение в Бургас. И до ден-днешен е: „Мони, пак трябва да отидем там, прекарах си много добре!“.

Често говориш за семейството си на сцената. Те как го приемат?

Почти никой от тях не е идвал… и с причина. Стендъпът се прави в барове, а е трудно да заведеш баба си в бар и тя да се чувства комфортно там. Майка ми е идвала няколко пъти. Тя се успокоява с мисълта, че това, което казвам, е измислица и аз съм артист. Но никога не ме е питала дали е истина. Според мен иска да мисли, че не е.

С какво се занимаваш извън стендъпа?

Повечето стендъпъри имат и нормална работа. Аз например уча Международни отношения и политология в Нов български. Винаги съм харесвала публичното говорене като арт форма. Нямам някакви таланти – не мога да пея, не мога да рисувам, обаче много мога да говоря. От гимназията се занимавам със състезателни дебати. Много хора са: „Какво е това, да не се биете в парламента?“. Просто ти дават много сложна политическа или социална тема и трябва да защитаваш една от страните.

Също така имаш спортен бекграунд, нали?

Така е, тренирах фехтовка, бях републикански шампион няколко пъти и съм ходила на европейско и световно. Почнах да тренирам на 10 и последната година в гимназията се пенсионирах. Самият спорт ми хареса, защото е боен, но не се контузваш като в бокса например.

Харесвам да се състезавам, защото имам много братовчеди, имам голямо семейство, там винаги трябва да се докажеш по някакъв начин, за да може някой да ти обърне каквото и да е внимание. Баба ти като има триста внуци, е така.

Къде другаде се вдъхновяваш освен от истинския живот?

Гледам супер много сериали, това е моят начин да отпускам, защото чета страшно много за университета и просто ме болят очите да чета и за удоволствие. Преди това четях страшно много фантастика – Тери Пратчет е писателят, много е недооценен неговият хумор. Най-любимата ми комедия е Parks and Recreation– образите в него ми напомнят на моите приятели и начина, по който се разбираме. Иначе The Marvelous Mrs. Maisel – изгледах двата сезона за три дена, жесток е.

Какво мислиш за комедийната сцена в България?

За краткото време, откакто започнах до сега, сцената се е развила главоломно. Имам обяснение за това, свързано с демографията на България. Преди години младите хора са имали някаква работа, която им е плащала 600 лева, докато не станат на 30. В момента обаче всеки излязъл от гимназията знае два езика и работи в кол център и там ти плащат някакви пари, които почти не можеш да изхарчиш в София. Те също така са израснали с някакви неща като Saturday Night Live, гледат спешълите по Netflix и HBO. Причината е, че хората имат повече пари да харчат по барове и ние съответно имаме повече шоута като стендъпъри и се развиваме. Inside Joke имат най-голямата опън майк сцена в България и непрекъснато правят шоута във всевъзможни заведения.

Има хора на стендъпа, които идват да гледат всичко: как се ражда някоя шега, първата ѝ версия умира в някой гнусен кален бар, само и само да може след два месеца тази същата шега да се върне на сцената на „Студио 5“ и да пръсне всички там.

Да напишеш нещо, което е смешно, е процес: не е достатъчно да се сетиш за смешката, трябва да тренираш начина, по който я казваш. Да усетиш къде точно е нещото, на което хората ще се засмеят, и да го поднесеш по начина, по който искаш. Също така трябва да си ти,  да е автентично твоя шега. Аз, ако кажа шегата на някой друг, няма да е особено смешна. Ако някой мъж разкаже моите шеги за Tinder, всички ще са „Ууу, какви са всички тия пениси? Това за Grindr ли e?”. На шоу хората са си платили пари, за да се забавляват. Искат да те гледат и са готови да се смеят на всичко, което кажа, стига да е смешно. Аз харесвам повече адреналина на отворените микрофони, защото там е по-сурово, повечето хора, които са дошли въобще не знаят, че ще има стендъп и са готови да те замерят с пиенето си, ако кажеш нещо тъпо.

Често ли си говориш с публиката по време на шоу?

Да, защото смятам, че чистата, органична реакция от страна на публиката е по-смешна от най-смешната шега, която мога да измисля. Твоята интеракция с тях, ако е забавна, се получава уникално. Често питам някакви хора дали си харесват генеталиите. Питах веднъж една възрастна жена: „Госпожо, харесвате ли вашата вагина?“, и очаквах да се смути и да каже: „Как можеш да ме питаш такива неща?!“. Тя обаче беше: ‚Да! Три деца съм родила с нея!“. Цялата публика се сцепи, никоя шега след това не беше толкова смешна.

Какви неща ти казват след шоу?

Хората в България още не знаят какво се прави след стендъп, чудят се дали се хвърлят цветя, дали се става на крака? Любимото ми място за стендъп е HashtagSTUDIO в Бургас. Там имаше една маса с жени на 50 години, които се смяха много. Аз отидох при тях и едната ме пита: „Защо нямате шеги за вдовици?“ и беше:

„Аз сега ще ти кажа една. Моят мъж почина, аз отидох в НАП. Жената там видя, че нещо съм сърдита, и ме пита защо съм толкова намусена, да не е умрял някой. Да, заради умрелия съм тук!“.

Жените оценяват ли позицията ти?

Някой път мацките ми казват: „На твоето шоу ми е приятно, че ти говориш за теми, които като цяло не се обсъждат. ВCosmopolitan ще напишат: „Защо имаш целулит! Махни го! Ето ти пет мазила“. А аз нали се подигравам с това, че никой мъж никога не е забелязал. Такъв: „Оу, не, тази мацка има голям задник и малко целулит – не, няма да правим секс!“. Много жени забелязват това в моя стендъп – аз не се притеснявам да говоря за проблеми, които съм имала с тялото си. Също така всякакви неща, с които жените са се сблъсквали. Дали си добра феминистка, ако се гримираш и позволяваш на мъжете да ти купуват някакви неща? Това са неща, които не на всички пичове в публиката са им забавни. Но пък на шоута като Ladies First и женски опън майкубиват. Никой никога не е говорил за това пред тях и не го е нормализирал. Окей е да имаш целулит и да се притесняваш за някои неща, които са напълно женски. Жените в публичното пространство не могат да говорят за това, защото не са в сейф спейса на някакъв бар, където всички са пияни и няма папараци. Затова мога да кажа каквото си искам – после слизам от сцената и пак съм никой в бара.

Какво е да си жена в съвременния свят?

Имаме цяло шоу „Той или Тя“, което се изгражда върху парадокса между мъжкия и женския начин на мислене. Ако си жена, е много лесно даже с най-малката диверсия от скучното да изглеждаш ненормална и някакви хора да бягат от тебе. Много жени се сблъскват с това. Също къде е линията между това, колко трябва да се поддържа една жена. Дали трябва да си лепиш изкуствени мигли, нокти и коса и така нататък. Ако не се гримираш, си болна, ако се гримираш, си курва. Ако излезеш с някого и си платиш сметката, си кучка и го обезташачваш, ако пък не си платиш – каква феминистка си ти, не искате ли жените да сте равни. Няма угодия. Не знаеш кой седи пред теб и на какъв се прави – дали е прогресивен или само се прави, за да намаже.

„Вярвам във феминизма, докато ми пускат!“.

Изобщо това са неща, в които навигираш, когато си жена и не сте ги учили в училище и майка ти не ти ги е казала. Защото тя не се е сблъсквала с тях. Тогава не е имало снапчат, от който да те заливат снимки на пениси.

Какво искаш да се случи занапред с теб като комик?

В България образите на жените по телевизията са много еднопластови. Тези, които са смешни, са глупави или луди, руси, с големи цици или всичко накуп. Тези пък, които са умни, са скучни – събирателният образ на лелката. Не съм сигурна аз още в живота си кое от двете да съм и това, че трябва да избирам, много ме притеснява. Не мога да кажа на работа „Елате да ме гледате“, както и ще им е странно на хората, които са свикнали да говоря за полови органи, да ме гледат на дебат по темата за войната в Йемен.

Още за Моника Найденова можете да откриете на профила й в инстаграм.

Кой заслужава да носи титлата Най-добър бар и ресторант за 2018, решаваш ти. Гласувай и спечели Samsung Galaxy Note 9

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профилът ни и разбери пръв