Литературен петък: “Неизлечимият романтик”

12 разказа за обсебващата любов

0 коментара Сподели:

Франк Талис е английски писател и клиничен психолог, който в труда си “Неизлечимият романтик” слага на дивана си 12 човека, изповядващи пред читателите големите си обсесивни и несподелени любови. Историите ще те учудят и изненадат, но ще ти се сторят и много познати. Този диван го познаваш. Бил си на него…

Всеки от нас има нелогични влюбвания, които граничат с тотална загуба на реалност. Пропадането в заблудата е a dangerous game, но и аз и ти сме я играли.

Разбира се, никога не сме я печелили. Защото тази игра няма как да бъде спечелена.

Една от пациентките на Талис е неспасяемо хлътнала по зъболекаря си и така силно е привлечена от него, че вярва, да, тя искрено вярва, че той също я обича. А защо я отблъсква ли? Защото е добър човек, който не желае да нарани съпругата и децата си. Ммм…bullshit. Колкото и да ти се иска “не” винаги да означава тайничко “да”, то понякога е само и единствено “не”.

Иън Макюън казва за “Неизлечимият романтик”:„Болката и разрушителната сила на обсебващата любов приемат многобройни смайващи форми. В този великолепен труд Франк Талис ни води в самото сърце на любовта. Блестяща, омагьосваща книга.“ А какво има в самото сърце на любовта? Знае ли някой? В самото сърце на любовта понякога нищо не е розово. Това впрочем е и метафората на корицата. Розово тяло на книга, в която няма нищо розово. Сърцето на любовта винаги тупти в истерични темпове. Повишава кръвното налягане и нерядко води до мрачни състояния. Изцяло успява да заличи реалността и да я превърне в някаква алтернативна перверзна и извратена алтернативна реалност, в която всичко е такова, каквото искаш да е. Само дето никой не го вижда. Ти също не го виждаш, но тази истина не ти върши работа, затова я игнорираш.

Защо Талис написва тази книга? Написва я, за да разбереш, че не си сам и никога не си бил сам. Не размахва пръст и не поучава. Модерната психология много често поучава и дава съвети. Звучи нравоучително и в крайна сметка единственото, което прави с читателя, е да го накара да се почувства изгубен, депресиран, объркан и нещастен. А в крайна сметка онова, което трябва да направи психологията, освен да ни изправя пред страховете и истините ни, е да се опита да ни прегърне и успокои. Да умее да ни накара да дишаме по-леко след това. И да осъзнаем по нещичко за себе си.

Смятам, че с този свой труд Талис си поставя за цел да помогне на мен и теб и на всички останали хора, които някога в този живот са се влюбвали до обсесия и са изпадали в капана на собствените си заблуди.

Пациентите му познават патологичната ревност и не могат да преодолеят смъртта на половинките си, колекционират вещите на обекта на любовта и прегръщат с две ръце идеите, които живеят в ума им. А те, разбира се, нямат нищо общо с реалността и всъщност някой спешно трябва да помогне на тези хора. Да ги накара да погледнат проблемите си отстрани и поне да направят опит да разтворят ръцете си и да го пуснат. Просто да го пуснат да излети като балон нагоре. Пък дали то ще се върне под някаква форма, това е друг въпрос. 

Не знам дали в началото на 2019 си си поставял нови цели. New year – new me невинаги работи добре. Но е хубаво да влзеш в годината без да се заблуждаваш. Наслаждавай се на живота такъв, какъвто е. Розовите очила са най-чудесният аксесоар, но понякога е хубаво да надникваш и над тях. Просто е по-здравословно.

Виж какво четохме по Коледа.

Прочети тези мъдрости.

Последвай ни в инстаграм.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *