Норвегия – снежната кралица

Най-добрата северна дестинация в света – притежава всичко, което може да си пожелаеш за една ваканция сред сняг и студ

0 коментара Сподели:

Радослав Райков

Норвегия е най-северната населена държава на планетата. В Норвегия човек не идва просто да кара ски, а за да изпита целувката на Снежната кралица – тя ще те закара на трекинг по гърба на ледник, ще те придружи в разходката ти с кучешки впряг, удобно настанен в шейна, увит до ушите в дебел кожух, ще ти помогне в преходите със снегоходки и моторни шейни, и ще се погрижи по време на почивката ти в дървената къщичка насред пътя с покрив, върху който е израснала трева и дори малки полски цветя, да те очакват чаша водка и печена на жарава от борови клонки сьомга, и

ще те целуне със студените си устни в ледената тишина, нарушавана само от дъха й, дори не от звъна на планинските поточета, защото те вече са замръзнали.

В страна, чиято столица се намира на една и съща географска ширина с покрития със сняг южен край на Гренландия, северният магнитен полюс лежи на юг от обитавания Шпицберген, а най-южният й град е на 58 градуса северна ширина, е чудно, че изобщо живеят хора, освен елфи, самодиви, тролове, гноми и пр. Гълфстрийм – течението, което идва от Мексиканския залив и носи огромни маси топла вода и портокалови кори през Атлантика чак до норвежкия бряг, омекотява климата и прави живота възможен в тези сурови условия.

Страната бива заселена още след последната ледникова епоха от примитивни ловци, чиито домове са открити в пещери покрай брега. По-късно те започват да обработват земята. В зората на Средновековието се появили викингите, които завладели Англия, северната част на Франция – Нормандия, на изток стигнали до Литва, Латвия и Естония, основали Киевска Рус, воювали с Византия и България, на запад открили Америка, но без особени последствия за Стария свят, а на юг пътят им може да бъде проследен чак до Сицилия, в чиито катедрали се откриват следи от северната им култура. През последните няколко века Норвегия роди известни личности като композиторите Оле Блум и Едвард Григ, писателите Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун, полярните изследователи Фритьоф Нансен и Роалд Амундсен, художника Едвард Мунк и скулптора Густав Вигеланд. В по-ново време изследователят Тур Хейердал прослави отечеството си със своите пътешествия с Кон-Тики, РА І и РА ІІ.

Морето винаги е играело важна роля в историята на Норвегия. Както и северът, огромните, глухи лесове, безкрайните бели ледници и покритите със сняг планини. Най-високият й връх – Галхьопиген, се извисява на 2469 м, а най-обширният й глетчер – Йостедал, е дълъг 74 км и се е излегнал върху 480 кв. км. Ледниците са сред главните виновници за образуването на дълбоките фиорди, едни от основните туристически атракции тук, които понякога се вклиняват до 200 км навътре в сушата. По тях плуват круизни кораби, и макар да са морски образувания със солена вода, изглеждат като реки – лъкатушат между отвесните склонове на колосалните планини и при всеки завой ти се струва, че огромната маса на хребета отсреща слага край на пътешествието, но когато навлезеш в самия завой виждаш, че фиордът продължава. Една от основните атракции при фиордовия туризъм е т.нар. Амвон в област Рогаланд, който със своите 604-метрови отвесни стени представлява зашеметяваща гледка. Ако пък сте застанали върху надвисналата над фиорда скала, водата долу прилича на исполински стъкловоден талаз, който постоянно се чупи и възстановява и в този си магически ритъм непрестанно се люлее между морето и планината.

Между планината и морето са и стотиците хиляди знайни и незнайни водопади, които се раждат през пролетта, когато снегът започне да се топи. Един от най-известните и красивите е Твиндефос, който шурва по многобройните си амфитеатрални каскади, обличайки ги в сватбената им рокля. Руква и Лотефос. Спускайки се по леглото, което сам си е издълбал между две урви, той се удря в третата срещу него и се разделя на две, обгръщайки я с бисерна огърлица от сребърни пръски. Такива са и пътищата тук, като Стълбата на трола например. Шосето се вие на невероятни серпантини в завои от по 220 градуса, при които асфалтовото платно 10 метра по-нагоре се качва върху предишното, подобно на детелините в градовете. То те отвежда до ледника Бриксдал, смятан за един от най-добрите за онези, които искат да забият котки в дебелата му кожа.

За по-лирично настроените от Бриксдалсбре Фйелстов тръгват каручки, теглени от типичните за цяла Скандинавия тежкотоварни, ниски, набити коне, които минават почти по самия ръб на ледника. Когато настъпи лятото, големи части от глетчера започват да се топят и от всички околни скали бликват водопади. Студената вода се лее на яростни струи по покритите с мъх сиви скатове. Тази водна приказка придава неповторимо очарование на обиколката с каручка. Но областта има богат опит в туристическата дейност и знае какво да предложи. Не на последно място е и разходката до окръг Сон, където в края на зелените лесове, като видение, изплувало из мъглата, стои много висока, почерняла от времето дървена църква. Това е  Боргунд, най-добре запазената дървена църква в Норвегия. Издигната от борови трупи през 1180 г., оттогава тя не е нито реставрирана, нито видоизменяна. Посветена е на  св. Андрей и може да забележите изящните драконови глави по фронтоните й.

Окръзите, или както тук ги наричат – фюлке, Хедмарк, Опланд, Трьонделаг и високите планински масиви на юг съставляват Средна Норвегия. На изток е границата с Швеция, покрай която се простират гъсти иглолистни гори, обширни блата и горски езера с тъмна вода. Ако навлезеш в някои от тях, ще видиш очертаващите се в далечината пясъчни хълмове, обрасли с тръни и папрат. Местните жители и досега наричат тези хълмове острови. На островите нощуват лосове.

Тук те са намерили своя рай, където никой не ги закача. Целият район мирише на прясна сеч, на гниещи в тресавищата пънове, на смолисти греди и на диви горски ягоди.

Насеченият терен обаче не е подходящ за живот, и областта е слабо населена. Обитавани са само долините, като Гудбрандсдален, най-дългата норвежка долина и с характерна за страната форма на нож, появила се вследствие отдръпването на ледник. В южния й край се намира Лилехамер, който беше домакин на Зимните олимпийски игри през 1994 г. Областта изобилства от ски курорти, в които сезонът продължава от ноември до април, които са много добре уредени и до които има осигурен лесен достъп.

Продължавайки още по на север, ще се озовем в най-голямата област на Норвегия, обхващаща половината страна, но разделена само на 3 окръга – Норланд, Тромс и Финмарк. Така е, защото от 65 паралел нагоре Норвегия е почти безлюдна северна земя, потънала във величаво униние и подгизнала от воднисти мъгли. Климатът тук е изключително суров. Зиме чудовищният, стоманен студ притиска живака в термометъра до -50 градуса. Малко по-меко е времето по крайбрежието, където е съсредоточено 80% от 465 000-ното население на региона. Ловът и риболовът тук са основните форми за препитание на местните от незапомнени времена. Днес обаче населението печели и от туризъм. Туристите преоткриват очарованието на бялата пустош и посещението на Нордкап, или наблюдението на китовете от гумени лодки или на магията на северното сияние с чаша кафе в ръка.

Арктическият кръг, тази невидима линия, разделя Норвегия на две и минава през националния парк Свартисен. Оттук започва царството на незалязващото среднощно слънце, което озарява скованата земя в тежки виолетово-пурпурни отблясъци 23 часа в денонощието; или на неизгряващото такова през зимата, чиято светлина само се разстила иззад хоризонта като голямо сребърно езеро. Двете крайности са интересни за учените, които изследват как човек понася непрестанното присъствие или липса на светлина.

Нордкап и Книвскелоден де факто се намират на остров Магерьо във Финмарк. Голата скала е интересна единствено с факта, че представлява северния край на Европа, разположен на 71 градуса, 10 мин. и 21 сек. северна ширина.

Гледката към морето от равната като тепсия повърхност в 12 ч. през нощта, когато е още светло, е величествена.

Предпазна ограда спира туристите, които омаяни от увисналото на хоризонта слънце, може да полетят покрай отвесните стени в 300-метровата бездна на Баренцово море. Сивият гранитен нос отдавна е служел като ориентир за мореплавателите. Днес там има ресторант, бар, кафетерия, голям сувенирен магазин и поща, от която може да изпратите на приятелите си картичка от края на света. За улесняване на нарастващия туристически поток Магерьо е свързан с континента чрез тунел.

Истинският край на Норвегия обаче е границата й с Русия, с която се среща над Швеция и Финландия, затваряйки двете държави отгоре и излаза им на Баренцово море. Голяма дървена постройка, знак за ограничение на скоростта, бял полицейски микробус Фолксваген с надпис POLITI и норвежкото знаме, плющящо на вятъра – това е границата от тази страна. Норвежците твърдят, че с Русия винаги са поддържали приятелски отношения, но търговията се увеличила след периода на комунизма. А тук винаги е имало какво да се търгува – от билки до кожи на норки. С такова палто от норки може да си тръгнете и вие, което тук се продава на производствени цени за смешно малки суми.

Последвай и Ирен Леви в Барселона.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *