Какъв е броят на допустимите любовници?

Франсоа Озон отново на София Филм Фест

  • 22.03.2018
  • от Елица Стойчева

Обичаш ли да фантазираш? Да се провокираш сам? Ако отговорът е положителен, то можеш да впишеш в тефтера си за срещи психотрилъра на Франсоа Озон „Другият любовник“. Че на кого му е достатъчен само един? Темата за любовниците и изневярата е познат сюжет, който дава с едната ръка целувки и страст, а с другата изпъва нервите ти и кара устата ти да пресъхва. Всяко едно излизане от правата на  моногамността би могло, освен да задоволи потребностите ти и да те срути, и да те изкара тотално извън възможностите на ума и тялото ти.

Франсоа Озон е по-известен с късометражните си продукции, но този път организаторите на София Филм Фест са намерили място в програмата си за дългометражно негово произведение. Ако досега не си гледал негов филм, откровеността му и безкрайността на френската фантазия могат и неволно да те стъписат. Филмите на Озон са задължителни гости на фестивала Берлинале, както и на Филмовия фестивал в Кан. В последните години негови шедьоври можеш да гледаш винаги и на нашия София Филм Фест. Въпреки че е провъзгласен за непослушния режисьор на френското кино, Озон всъщност е изключително последователен в работата си. Всяка година създава по един филм.

Едни от най-популярните му творения в последните години са заглавията „Осем жени“, „Трофейна съпруга“, „Франц“.

Следейки кариерата му, веднага се набива на очи, че Озон е майстор на кино еротиката. Още от заглавието „Другият любовник“ става ясно, че сюжетът тук също е завъртян около сексуалността. През цялото време ще имаш чувството, че главните роли са три, но накрая сметката ще излезе малко по-различна. Основните роли са поверени на Марин Вакт (Клое) и Жереми Рение (Пол). Дамата Марин Вакт е една от любимите актриси на Озон. Тя  често е героиня във филмите му. В „Другият любовник“ типичната френска красота на Марин е разкрита до краен предел. Ще я видиш типично по френски като перфектно облечена прелъстителка, като хард сексбогиня и дори на гинекологичния стол. В „Другият любовник“ Марин Ванкт прави запомняща се роля на два плана, която заслужено бе оценена от журито в Кан.

Близките кадри и задълбочеността са запазена марка за Озон. Детайлният режисьор е пресъздал всяко дихание на една объркана млада жена, чийто живот с всяка следваща кино минута става все по-подреден, а тя, обратно на това, затъва все по-упорито в депресиите и лудостите си. Въпреки че се влюбва в психоаналитика си, сеансите с него не ѝ се отразяват здравословно добре. За филма си Озон казва: Идеята  на „Другият любовник“ не беше да шокирам, а по-скоро да представя сложността на сексуалното привличане.

Кино спецовете полюсно се разделят в оценките за лентата. Което е още един повод да ѝ хвърлиш едно око и е още едно доказателство, че изкуството е едновременно най-обединяващото и най-разединяващото чудо на света. Покрай диалозите и монолозите, които разбуди Инстабулската конвенция из голямата Европа и у нас, филмът е разкошно попадение за завършване и/или продължаване на темата. Наоколо става все по-модерно да изпитваш сексуалността си, да си играеш с играчки или да бъдеш играчка, да опитваш нови пози и партньори, пък било то и  само oт любопитство.  В разрез с широковъзприетите сексуални свободи, на определени моменти от филма ще дочуеш около себе си скърцане на столове и зъби, дори по собственото ти тяло може да излязат тръпки или поне да се поизпотиш.  

С „Другият любовник“ Озон доказва три стари като света житейски максими. Първо, всяка красива жена, дори да има перфектен мъж до себе си, винаги иска нещо повече. Второ, всяко човешко същество живее и вилнее със своите леки лудости, лъжейки понякога повече себе си, друг път околните и реалността, но винаги идва моментът, в който среща огледалото на истината и лъжите, естествено, се счупват гръмко в него. И трето и може би най-вярно - всяко човешко същество живее докрай с проблеми, поникнали още в детството му, които или остават да съществуват във формата на малък ембрион, или порастват леко, понякога се обаждат тихо, друг път директно изригват, но остават да те радват и мъчат до края.

ПС: Следващата прожекция на „Другият любовник“ ще се състои на 24 март в Софийския университет, а билети можеш да запазиш тук.

Какво да гледаш още от програмата на София Филм Фест, виж тук.