КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ХАРУКИ МУРАКАМИ

или защо Нобеловата награда все му се изплъзва

  • 13.10.2014
  • от Юлия Петкова

Трудно е да удържиш имена като Борхес, Кортасар, Калвино и Кундера на една страница. Да ги подредиш в колонка просто ей така, нахвърляйки техни заглавия. Понякога ми се струва направо престъпно това безнаказано размятане на нечии фрази, подписани с имена на титани. Титани на словото и... болката. (За да пишеш като Калвино или като Сарамаго, например, трябва много да те е боляло, да те боли светът, дето не ще да порасне).

Затова реших да оставя Мураками настрана, да му посветя отделен текст. Защо точно на него ли? Ами защото през последните години японският писател е твърд фаворит на букмейкърите за Нобеловото отличие, пък то „на инат” му се изплъзва. Около всеки нов негов проект истерията е, меко казано, фрапантна. Когато в „Гардиан” се появи ласкава рецензия за последната му книга – „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване”, светът пак пощуря.

За радост на българската публика, на 13 октомври заглавието излиза и у нас, паралелно с нови издания на емблематичните творби „Норвежка гора” и „Спутник, моя любов”.

Ето някои от най-обсъжданите, „крайъгълни” произведения на Мураками, които си струва да проучиш.

НОРВЕЖКА ГОРА (Колибри, 15 лв.) През 2010 г. излезе екранизацията, но феновете на Мураками не пощадиха режисьора. На някои филмът им се стори твърде „дървен” и кратък, други решиха, че преживяването е неизличимо. И тези вълнения са обясними, защото „Норвежка гора” е първият реалистичен роман на Мураками. Появата му през 1987 г. превръща автора в литературна мегазвезда. Започват да валят етикети като „гласът на своето поколение” и „японската версия на Селинджър”. Само в Япония са продадени светкавично над 2 милиона екземпляра, което означава, че всяко домакинство разполага с „Норвежка гора”.

ХРОНИКА НА ПТИЦАТА С ПРУЖИНА (Колибри, 16 лв.) През 1995 г. препратките към Бийтълс са заменени с увертюра от операта „Крадливата сврака” на Росини, защото „няма по-съвършен фон за варене на спагети”. Докато издирва потъналата „вдън друг свят” своя съпруга, Тору Окада се натъква на странни образи: проститутка със свръхестествени способности, покварен политик, алчен за вниманието на медиите, щура шестнайсетгодишна девойка (шампион по опъване на нерви) и възрастен ветеран от войната, съсипан необратимо от опита си. Съчетавайки комизъм, делничен сюжет и сюрреален страх, Мураками създава хипнотична творба с пророческа атмосфера, в която нищо не е такова, каквото изглежда.

КАФКА НА ПЛАЖА (Колибри, предстои ново издание) „Тази книга съдържа не една гатанка, предупреждава Мураками, но аз не давам отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си.” За мнозина именно „Кафка на плажа” е шедьовърът на Мураками. Коридорите на този виртуозен полифоничен роман са обиталище на незбравими образи, изографисани ловко, същевременно опаковани в тайнство. Петнайсетгодишният Кафка напуска дома си, за да намери майка си и сестра си, но пътят му сервира библиотека и младежът потъва в обятията на не една история.

Паралелен пласт на сюжета ни запознава с Наката – детектив на изгубени котки.

Едиповата нишка, която пронизва романа, е гарнирана с Бетовен, сарказъм, метафизика и съспенс, а критиката е категорична: „Кафка на плажа” е постмодерна трагедия”.

1Q84 (Колибри, три тома, 16-18 лв.) Годината е 1Q84, Аомаме и Тенго се срещат, Луната се размножава, на мода идват „малките хора”, и зад всичко това стои една мъртва коза. На фокус в „1Q84“ са два култа – на християнска секта, известна като Обществото на свидетелите, и култът на една мистериозна секта, предизвикала атака с нервнопаралитичен газ. Монументалният роман на Мураками може да е оскърбил доста читатели без чувство за хумор. Другите още се губят в селенията на авторовата фантазия, но не вярвам мъглата да ги дразни. Колкото до поклонниците на Мураками, те заради изумленията го обичат. А ако обичаш някого с цялото си сърце, дори само един човек, това спасява живота ти, без значение дали можете да бъдете заедно.

БЕЗЦВЕТНИЯТ ЦУКУРУ ТАДЗАКИ И НЕГОВИТЕ ГОДИНИ НА СТРАНСТВАНЕ (Колибри, 18 лв., излиза на 13 октомври) излезе в Япония през април миналата година. Месец след това един милион копия бяха вече разграбени. Човекът от заглавието има четирима приятели, в чиито имена (за разлика от неговото) присъства някакъв цвят. Естествено, този факт леко го отчуждава от тях и след време той единствен напуска родния град Нагоя, за да следва в Токио. Когато узнава, че те не искат да го виждат, нито да разговарят с него, попада „в търбуха на смъртта”. Не буквално, разбира се, но след като щастливото химическо съединение се разпада, той сякаш сменя самоличността си...

Уви, не това е страшното. Страшното е, че „дори да си успял да скриеш умело спомените, дори да си ги заровил много надълбоко, не можеш да заличиш последствията от тях.” На едно място героят на Мураками вметва, че на този свят са нужни и хора, които да размишляват, „да сътворяват абсолютна пустота”. Дали тук писателят не громи критиците си? В края на краищата в един свят, съществувал достатъчно дълго, „оригиналността не е нищо друго освен умела имитация”. Затова се нуждаем от илюзионисти. От творци като Харуки Мураками.

Разбери и кои са другите „Нобелисти по подразбиране”.