Есента на Антония Йорданова

Една феерична поредица за малките неща в живота

  • 30.10.2018
  • от Плами Максимова, Антония Йорданова

Привлекателна, нежна и темпераментна, есента има уникален набор от качества, които я правят любимия ми сезон в града. Тя е изобилие, но и меланхолия; красива е, но влажна и студена. Листата падат, аз пък вдигам телефона и звъня на няколко сладкодумни дами, за да ми разкажат как я карат тези дни. Да съблекат емоциите, които са ги застигнали, и да ги облекат в думи, така както само те си могат. 

Една феерична есенна поредица за малките неща в живота, която да четете за вдъхновение, докато нощите стават все по-дълги... 

Говори Антония!

Няма нищо по-хубаво от лятото! И оттук нататък трябва да е ясно, че всеки мой опит да харесам есента е безкрайно труден. За зимата пък остава надеждата, че добрият чай и добрите приятели ще помагат с пълни сили да я преживея. Имам си проблеми и с града, в който живеем, не само със сезона. Започва се едно непрестанно криене по заведения и клубове, а истината е, че почти не останаха места, към които да съм без резерви. Но ето, тези редове ще достигнат до достатъчно много хора, на чиято добросъвестност разчитам, и знам, че все ще се появи някой да ме насърчи да посетя една или друга локация и да преоткрия този град отвъд „Шишман“.

Мястото

Но докато мигът на разнообразяването дойде, чистосърдечно си признавам, че най-любимо място за лични и работни срещи си остава One more bar. Усещането е като да съм си у дома, а менюто ме устройва с оглед на това, че салатата с телешко е почти всичко, което мога да си позволя в рамките на режима, който спазвам. Екипът е предимно от приятели и единствено силната музика вечер ми е малко в повече, защото все пак искам да се чувам с другарите, а и вече съм „на възраст“. Все още търся най-добрия турски ресторант като човек, който умира за тази кухня, а горчичените кюфтета в Q-ftetaria са нещо, което ме спасява редовно, когато съм гладна, но не зная къде да отида. Някога, когато ми позволят да ям отново (поне малко въглехидрати), ще се завърна в Da Massimo, защото добрата паста също не е за пренебрегване и точно там определено им се получава.

И така – има ли свежа салатка и хубаво месце за хищник като мен, не изпадам в излишни претенции и стигам до следващия казус – този с баровете и клубовете за най-тъмните моменти на денонощието. От миналата година насам

всичко се сведе до KICK’S и слава богу, че Кико направи това място, за да създава усещането, че не съм на Балканите

и че има къде да видиш хубави хора, докато слушаш хубава музика. В Sofia Live Club успявам да се насладя на любими групи и изпълнители, макар да не виждам върху кого стъпвам, докато стигна до мястото си, а ако не съм с пресен сешоар и мога да жертвам дори това и гащите ми да миришат на цигари, стигам и DOLU, където обикновено са най-близките ми приятели, които очевидно пушат много и без срам. Уча се да пия алкохол и това е много по-лесно, когато е замесена Маргарита от „Спутник“, защото наистина прави неустоимо вкусни коктейли.

Пътешествието

Докато чакам някой да ме просвети какво изпускам от непрежалима София, ще си призная и това, че живея за мига, в който получавам потвърждение за успешно закупен самолетен билет. Тогава започва обратното броене до поредното спретване на оранжевия куфар. Преди месец се завърнах за четвърти път от Занзибар и вече знам, че докато не превърнат и него в „Слънчев бряг“ за по-заможни, ще имам своя остров за  бягство от реалността. Очертава се да ставам все по-утвърден почитател на Африка и се надявам да имам шанса да я разгледам от повече страни – енергията на този континент е несравнима и вярвам, че всяко докосване до кътчетата му ще ми носи още наслада и абсолютно неудържимо желание да се връщам там. Все още нереализирана е и срещата ми с Бразилия, на която много държа, тъй като разходката до Перу и Боливия не бих казала, че даде особено положителен ефект върху сетивата ми, а бих искала да дам още един шанс на Латинска Америка след най-хубава изненада там – Чили!

Модата

В стилово отношение се изненадвам малко от себе си, защото все повече ме тегли към черното, а на всичкото отгоре излизам и от шаблона на цветно момиче, в който са ме поставили от години. Малко съм разочарована и от това, че тартанът заля пазара, защото, когато с Криси решихме това да е темата на есенната ни KNAPP колекция, искахме просто да експлоатираме нещо любимо от класиката. Надяваме се различният ни подход да бъде оценен (представянето на новата KNAPP колекция е на 1 ноември - бел. ред.).

Доскоро се борех с тенденцията „грозна маратонка“, но тъй като така или иначе нося предимно такъв тип обувки и често в живота става точна така, започнах да откривам и модели, които харесвам (като KAIWA на Y-3) и най-вероятно ще инвестирам в един от тези чифтове тази есен. Опитвам се да приема факта, че удобството напълно превзе достъпните брандове за сметка на дизайнерския подход, прецизните детайли и сложността във всеки един аспект на дрехата.

Все още обаче не мога напълно да се пречупя и да престана да се възхищавам на модата като изкуство, каквото отдавна не е.

Добрата страна на осъзнатите обрати и логични процеси, които са реалност в модата като индустрия, е, че някак си съумявам да се вдъхновявам дори от нещата, които не харесвам, и се надявам да продължи да бъде така. В противен случай просто ще трябва да намеря ново поприще, на което да се изявявам.

А какво прави Оля Антонова, за да направи есента си хубава...