Как да си направим живота сложен

За жертвите на живота, които всъщност са жертви на себе си

  • 05.01.2018
  • от Цветелина Ракова

Способността сам да си усложняваш живота я притежаваме всички, но някои индивиди са превъртели  играта до такава степен, че я владеят до съвършенство. За да бъдеш сред най-добрите ти трябват две основни качества – безкраен инат, чиито размери могат да се конкурират единствено с безкрайността на второто качество, а именно – егото.
Бъди инат, дори когато не знаеш какво точно правиш, и със сигурност няма и да разбереш.

А ето и няколко примера как да си правиш живота по-сложен:

Искаш да чуеш някого, обаче човечеството не е еволюирало толкова много години, за да направиш ти нещо толкова обикновено като да се обадиш. Твърде лесно би било просто да звъннеш. Тъй като човекът отсреща най-вероятно ще ти вдигне и най-вероятно ще си поговорите.

Ще се разберете да се видите или пък по-лошо – ще вземете да се разберете помежду си.

А това в крайна сметка са точно нещата, които искаш, обаче… (Тук си измисляш няколко НАПЪЛНО логични причини защо да не го направиш и ги синтезираш в оправданието „Абе, много е сложно“). Реално погледнато, то наистина е много сложно, ама май е такова само в главата ти. Някак си егото не може да ти го позволи. 

По-добре стой и чакай той да те потърси първи или да умреш от естествена смърт. Доста по-смислено е да се държи резултат за всичко. Кой е направил повече неща от другия? Кой повече пъти е писал пръв? Или пък кой отговаря през по-малко време? И ако накрая другият вземе че спре да намеква някакви неща чрез сторита, статуси, други хора или тем подобни тъпотии и вземе че те потърси, би било твърде лесно просто да му вдигнеш. Еми, не върви. По-добре го остави и виж колко пъти ще те потърси, преди да се откаже. Тогава може би ще можеш да изчислиш до каква степен държи на теб. А ако премине през 9 планини, за да те намери, най-добре му затвори вратата пред лицето, защото не живеем в XXI век, за да можем просто да говорим, и виж дали ще намери как да се справи и с това. А ако дори тогава успее по някакъв начин да те открие, истината е, че  май не си заслужаваш откриването.

И накрая губиш хората, които са направили за теб най-много, защото тестваше нещо, но и ти не знаеш какво точно. Следващата стъпка е обезателно да се обадиш на няколко приятели, да се опиташ да им обясниш екзистенциалността на ужасно сложната ситуация. За да можеш в опитите си да ги убедиш, че има логика в държанието ти, да убедиш и самия себе си. И в отчаянието си да докажеш, че нещо напълно безсмислено има смисъл, изкривяваш реалността до такава степен, че изпускаш нишката на истината. След което се успокояваш с фразата, че който трябва да ти е в живота, ще бъде! Мм, да, ама не баш.

Ако направиш отношенията си с всички толкова сложни, колкото с някои хора, не се изненадвай, ако никой не остане.

И тъй като го знаеш, правиш нещата трудни единствено с хората, за които си на ясно, че държат на теб достатъчно, за да търпят тъпотии. Затова обикновено губиш и точно тези, които най-много искаш да останат. В крайна сметка с хората, които най.много обичаме, понякога се държим най-неадекватно, докато не направим нещата толкова сложни, че забравяме откъде се е почнало.

Тъжното е, че никой не осъзнава навреме, че сам си е усложнил живота, докато не го превърне в най-сложното уравнение на света. А него накрая и сам не може да си реши, защото осъзнава, че всичките му сметки са били грешни. И с година или две закъснение, когато спреш да си напълно заслепен тъпанар и се сетиш за хора от миналото, се питаш – кое му беше толкова сложно, като всъщност се обичахме. И стигаш до прозрението, че прозрение няма, както е липсвал и всякакъв адекватен смисъл в поведението ти. И осъзнаваш, че е можело просто да имаш някого в живота си, но и ти сам не знаеш, аджеба, защо не му вдигна и защо не го потърси, когато искаше да го чуеш.

И от държането на резултат накрая губещи са всички, които са играли, защото срещу хората, които обичаш, не трябва да се състезаваш.

Вместо да залагате един срещу друг, може би трябваше да залагате заедно. Не трябва да правиш нищо само за да получиш нещо в замяна. И може би ако не го мислеше толкова, а просто действаше, сега животът ти щеше и да е една идея по-лесен.

В крайна сметка да обичаш някого е лесно. Може би е твърде лесно и затова винаги се стараем да си го правим трудно.

Ако е лесно, може би не е интересно, но ако не беше толкова трудно, можеше някои хора още да ги има. Не се успокоявай с идеята „така е трябвало да стане“ – така всъщност си си го направил ти.

Накрая оставаш само с табло с резултати, в които ти се иска да не водиш.

И може би новогодишните обещания, които даваш пред себе си, трябва да включват намерението да спреш да си правиш живота по-труден, отколкото е. А почни да обичаш по най-простия и истински начин. Иначе и тази година ще те разочарова, но определено ти ще й удариш едно рамо в опитите.
Януари е най-подходящото време за равносметки или поне за опит да намериш поука от всички тъпотии, които си направил през изминалите месеци, за да можеш да не ги повтаряш и през новата година. От многото разсъждаване в един момент може и да стигнеш до извода, че си прекалил с мисленето.

Ето и нещо за тайните и хората.