В ДЪЛБИНИТЕ НА ВРЕМЕТО НА ОСТРОВ СОКОТРА

Сякаш земя от чужда планета - огромен процент от флората и фауната на това място не се среща никъде другаде по света

  • 06.04.2014
  • от Радослав Райков

Джипът застрашително вдигна предница, задните колела изхвърлиха тонове чакъл, докато буксуваха в сипея, и най-накрая изпълзяхме нагоре по склона. Отвъд него ни чакаше гората от тамянови дървета. Ахмед Сайд, нашият шофьор, водеше борба на живот и смърт с волана, и аз истински се съмнявах дали винаги излиза победител, както горещо ме уверяваше, преди да го наема от бензиностанцията. Той обаче се ухили и натисна педала на газта отново, за да преодолеем още един голям камък.

Пътят към картеровите дървета Boswellia carteri, от които се добива тамяна на йеменския остров Сокотра, не е от най-леките. След друсане, от което ти се преобръщат червата, офроуд в стил Париж-Дакар в продължение на 90 мин., най-накрая спряхме на върха на един хълм, обградени от ниски, чепати дървета, разперили криви клони във всички посоки. Ахмед приближи едно от тях и посочи кехлибарената капка, замръзнала на кората – тамян! Местните правят разрези по стъблата на дърветата и дебелите им клони, от които изтича млечен сок. Той застива във въздуха под формата на жълтеникави гранулки. Това е ароматната смола тамян, която съдържа от 4 до 7% ароматично масло. Аз отлепих едно зрънце и вдишах острия, сладък мирис, после видях как Ахмед го слага на езика си и последвах примера му. Изведнъж умората от пътуването изчезна, и там под йеменското слънце за един кратък момент вкусих Коледа.

Разположен на 340 километра северозападно от крайбрежието на Йемен в Индийския океан, Сокотра е най-големият остров от едноименния архипелаг. Представлява хаос от древни гранитни масиви, варовикови скали и плата от червен пясъчник, по които растат най-невероятните храсти и дървета, които някога сте виждали.

Преди около 250 милиона години, когато всички големи пространства суша на планетата били съединени, Сокотра вече се бил отделил. С течение на хилядолетията на острова се формирала флора и фауна, уникални за целия свят. Но напоследък Сокотра започна да привлича един напълно нов и абсолютно непознат вид – туристите! Появи се скромно летище (преди 1999 г. Сокотра е бил достъпен само с товарни кораби). Същата година го посещават 140 туристи. Днес идват хиляди, вече има 4 хотела и 2 бензиностанции.

Обикаляйки с Ахмед, човек бързо разбира, че макар и островът да не е много голям, е невъзможно да се обиколи без шофьор и гид и за един ден по простата причина, че тук има малко пътища, още по-малко пътни знаци и абсолютно никакви карти. Първите шосета (колкото и ефимерно да звучи тази дума на Сокотра) били построени от йеменските власти през 2005 г., и честно казано, гледани от хълмовете, приличат на корички на рани по повърхността на тази древна земя. По тях случайно минава някой и друг джип, с чийто пътници неизменно се срещаш при втората или третата забележителност.

Направо през дюната от бял като сняг пясък полетяхме с джипа към морето и в стила на американските туристи Ахмед закара автомобила по брега, вдигайки високи ветрила от вода при всяка прииждаща вълна, опръсквайки ни целите. Накрая спря и ние нагазихме в топлото море. Тръгнахме с Ахмед по брега, наслаждавайки се на феноменалния пейзаж: червена почва, неестествено бял и ситен пясък – като пудра захар, накамарен на купчини в края на абсолютно безлюдния плаж, и сиви като кожата на дракон скали, които се губеха в далечината. Ахмед каза, че половината туристи, които идват тук, са най-вече италианци, но те изглежда се интересували повече от плажовете: Те идват, защото е нещо ново и евтино, а не защото е специално! Французите и германците пък идват, защото е нещо специално: те искат да го обходят, да разгледат чудесата на Сокотра, дори наемат камили и прекарват цяла седмица в обиколки из планините Хаджер, които се извисяват в средата на острова.

Празните пътища и безлюдните планини оставят впечатлението, че  Сокотра е едва ли не необитаема. Всъщност тя наброява 40 000 жители, които населяват предимно най-големия град – Хадибу, а останалите са разпръснати из малки бедуински селца с каменни къщи, препитавайки се като рибари или пастири. Човекът и природата тук оформят едно цяло, продължило 2000 години, и силно се надявам туристите да не го нарушат, така както бедуините пасат козите си сред уникалните дървета, без да пречат на размножаването им.

С Ахмед се върнахме в джипа и той отново вдигна облаци прах, плъзгайки се нагоре-надолу по хребетите като гъсеница. Накрая спря пред едно бедуинско селище, съставено от няколко ниски къщи, дом на голямо семейство и тяхното стадо кози. След като се събухме, влязохме и легнахме на рогозките, облягайки се на везани възглавници. В средата шумеше голям чайник, от който се разнасяше сладкия аромат на черен чай. Последва и обядът: козе мляко, пито от обща глинена купа; тънки, прясно изпечени питки и голяма тава с ориз, сварен в козе мляко, който изядохме с пръсти, ползвайки само дясната си ръка (да ядете с лявата си ръка е страшно обидно, тъй като в арабския свят тя се използва само за други нужди!)

Ахмед поведе разговора, който се водеше не на арабски, а на сокотренски диалект, смятан за един от най-старите в Близкия изток и макар да не разбирахме нищо, лично на мен ми беше много интересно да чуя как звучи език, съществувал по времето на Исус Христос (всички езици от онези години са вече мъртви и никой не ги говори, нито знае как са звучали).

Дойде време за молитва, и застанал сред жълтите камъни на върха на хребета, до който вятърът довяваше уханието на тамян, над пустинната земя се понесе глас, който запя дълга и тъжна молитва. Почувствах се сякаш съм попаднал сред страниците на Стария завет. Тук нищо не напомняше за ХХІ век.

След като Ахмед се помоли и прибра молитвената си рогозка, ние се насочихме към флагмана на невероятната флора на острова – драконовото дърво, известно още като Кървавото дърво. Когато стволът му се разреже, от него се процежда кървавочервен сок, който се превръща в цинобър – смола с известни медицински свойства. Дърветата с форма на разтворени чадъри се срещаха навсякъде из острова, но в националния парк високо в планините Хаджер те съставляват цяла гора.

Хаджер се издигат точно в центъра на острова и представляват сипеи от натрошен камънак. Оставихме джипа в подножието на поредното възвишение и поехме пеша. Пътеката едва личеше и буквално скачаше от камък на камък, промъквайки се през ниски храсти, бодливи алое вера и вездесъщите кози барабонки. Когато стигнахме билото, оттам се разкри гледка към брега и се очерта силуетът на Хадибу, притиснат от вълните.

Драконовата горичка не приличаше много на гора, най-малкото не и на гъстите, мрачни лесове, обитавани от гигантските летящи гущери от приказките. Тя беше рядка и слънчева, сякаш по склона се бе изсипал лек дъждец от чадъри. През последните години драцената намалява, и въпреки че старите екземпляри продължават да растат (те живеят до 300 години), младото поколение го няма, спотаявайки се единствено около крайбрежните скали и в най-недостъпните места на острова. Учените не знаят отговора. Една от възможните причини е увеличаването на козите вследствие на водата, докарана до бедуинските села, и подобрения начин на живот на местните. Друга е климатичните промени: по-малката облачност и по-силното слънцегреене пречи на семената на драцената да поникнат и изгарят още преди да покълнат. Така целият вид може в близко време да загине, а драконовото дърво не расте никъде другаде и може да се види единствено тук!

За сметка на това дивите портокали, с които обядвахме и късахме направо от дърветата, изобилстват из района, и след като си прибрахме обелките в пликче, потеглихме обратно. Слизайки към джипа, сега Ахмед имаше въпрос към мен: Всъщност защо хората искат да идват на Сокотра? Почувствах се объркан. Неговият въпрос беше съвсем прагматичен, но в напечената ми от слънцето глава той прозвуча екзистенциално. Защо хората пътуват? За да открият нещо ново и непознато, разбира се, но и гордостта, че са били сред малкото, имали шанса да попаднат на него, както и самонадеяността (често измамна), че присъствието им няма да повлияе на онова, което си дошли да видят. Колко дълго можем да поддържаме тази магия (заблуда)? Както Ахмед отбеляза: Малкото туристи на Сокотра се оплакват от това, че виждат твърде много туристи!

 

Ако се интересуваш от пътеписи, виж разказа на Радослав Райков за фиордите и Нова Зеландия.