ВЕЩИ В ЗАНАЯТА: ЙОАНА БОГДАНОВА

Представяме ти няколко свежи агенти, които творят красоти с ръцете си и са нашата доза истинско вдъхновение.

  • 11.08.2018
  • от редакторите
  • снимки: Йоана Богданова

Както вече знаеш – ние, които не можем дори една крушка да завием вкъщи, наистина се вдъхновяваме от кретивни млади хора, които творят изкуство с ръцете си. Ето защо в настоящата поредица ще те срещнем с няколко усмихнати лица, които ни скриват шапката, когато стане въпрос за занаяти. След чаровната Ади Тасева и нейните приказни лампи, с които те запознахме миналия път – сега е ред на едно истинско лятно момиче – Йоана Богданова. Йоана е пътуващ кайт и сърф фотограф, занимава се с организация на фестивали и за разнообразие прави сърф бижута, които са доста актуални особено в този сезон. Преди месец пък, тя се завърна от почти едногодишно пътуване в Бразилия и Аржентина, където практикува фриленс кайт/сърф фотографията си, което неизбежно я прави нашия нов най-добър приятел. Наслади се на бижутата й и си помечтай за слънце, вълни, сърф и девойки красиви, като морска пяна.

Здравей, Йоана! Кога се зароди тая крилата идея да започнеш да създаваш изкуство с ръцете си и първо фотографията ли дойде или сърф бижутата?

Идеята ме „налетя“ под формата на един сърдит полицай преди повече от 10 години в Щатите. Работех на бийч стенд на плажа и когато беше по-спокойно, правех разни морски обички и колиета от мидички. В един момент събрах количество и си направих статив, на който ги закачах. Минаваха доста хора и им се радваха, харесваха си различни модели, а аз им ги подарявах и ми беше хубаво. Един ден на плажа се появи полицай, който дойде при мен и директно ме заплаши, че ако още веднъж ме хване да търгувам незаконно, ще ме глоби. До тогава никога не бях продавала, а само подарявах бижутата. И си помислих: „Хмм, ами то наистина не е никак лоша идея да започна да ги продавам“. И така благодарение на онзи полицай започна всичко. И фотографията и правенето на бижута са вид изразно средство, което има нужда да излезе от мен и да получи форма.

Това, което правиш сега, първоначалната ти идея ли беше, или започна с нещо различно?

И двете. Завърших магистратура в Дания по Бизнес администрация: Мениджмънт на спорт и събития. Дания създава страхотна среда за учене – навън е страшно студено, вали почти непрекъснато и то хоризонтално,заради вятъра, през зимата е светло не повече от 6 часа на ден и отнема средно около половин година на по-отворените съседи от общежитието ти да започнат да отговарят на твоето „здрасти“. В тази конспирация просто няма какво да те разсее от ученето. Така изкарах стипендия и специализирах на Хаваите в Устойчиво развитие и екстремни спортове – накратко. Разбира се използвах всеки свободен момент да съм в океана. От там започнаха и сериите със сърф бижута.

Разкажи ни какво ще рече сърф бижута и има ли то почва у нас, както и за другото ти занимание – фриленс кайт/сърф фотографията?

Ами, то на сърф бижутата почва не им трябва, предпочитат вода. В този смисъл пътуват с мен или самостоятелно и срещат хора по цял свят, за да им разказват приказки и приключения. Приказката започва от хавайското име на всеки модел и минава през идеята за постоянно движение и балансиране в различните подвижни части в тях. С фотографията започнах отново в Щатите, където бях асистент в продуцентска компания. Мина много време, докато се сдобия със собствена техника и съм безкрайно благодарна, на специалните хора в моя живот, които ми помогнаха това да се случи. От тогава започнах да работя с кайт/сърф училища (и не само) и да съчетавам все повече полезното с приятното.

А сега – разбрахме за едни вълнуващи пътешествия до Бразилия и Аржентина – разкажи ни за тях, да си помечтаем и ние малко.

За Бразилия си мечтая от много години, винаги съм искала да живея там. И в един момент нещата се подредиха и имах точката, където искам да съм и възможността да стигна до нея, а именно Джерикокуара – природен парк от пясъчни дюни, лагуни, без пътища от асфалт и с едни от най-невероятните условия за кайт – 30 възела вятър всеки ден, като по часовник. И така подготвих си сърф екипировката, раницата и камерата и като един малък шерп полетях към Бразилия. Имах няколко приятели кайт учители на място, с които бързо успях да навляза в динамиката на мястото и още от първата седмица вече имах работа като кайт и сърф фотограф през деня и барман вечер, като оставаше достатъчно време за каране и за танци.

И така си заживях щастливо като джерикокиуарианец в ритъма на това мъничко райско кътче.

В един момент започна дъждовният сезон и ми изтече визата и трябваше да изляза от страната. Тогава имах предложение за фотограф и асистент на гости в една танго къща в Буенос Айрес и това беше следващата ми точка. Буенос Айрес е най-танцуващият град, в който съм била. А танците, сърфа и връзката с океана са нещата, които ме зареждат с чиста доза щастие. И така започнах да се уча да танцувам танго, отделно се занимавах с дуо акробатика и линди хоп. Бяха чудни дни изпълнени с много движение и нови приятелства. И двете места гъмжат от истории, които мога да ви разкажа някой път.

Кое е любимото ти време от деня за създаване на бижутата и как се случва целият работен процес?

Обикновено като се потопя в процеса, времето спира и му губя нишката. В момента работя основно с неръждаема стомана, емайл и естествени камъни. Първо рисувам моделите графично, режа на лазер, обработвам, оцветявам с емайл, изпичам и после стъкмявам различните детайли. Емайлът е много специфичен прахообразен материал и внимание! кихането около него е абсолютно забранено, понеже всичко се разлита. Работата е детайлна, отнема доста време и не те оставя на мира, докато всичко не е готово.

Приятелите и близките ти как реагираха на това твое хоби или работа?

Винаги са ме подкрепяли. Понякога, когато имам голяма поръчка и семейството ми и приятелите се включвали и запретват ръкави с мен. Всеки получава конкретна задача и действаме заедно на няколко фронта. Страхотни сте, ей!

Забавна или супер излагаща случка, свързана с това ти занимание и кои бяха най-интересните ти клиенти?

Пак е с полиция, но този път действието се разиграва в Барселона. Бижутерски рецидивизъм. За Барселона няколко дни подготвяхме един голям бамбуков статив с 3 листа, на които бяха разположени различните колекции бижута. И така с цялото чудо се разположих гордо по средата на Рамбла. Разбира се след около 10 минути дойде полиция и мило ме предупреди, че е забранено да се продава на улицата. Реших да пробвам пак на следващия ден, но вече с идеята, че правя нещо непозволено. Този път бях набелязала парк Гюел, уж с една идея по-дискретно.  Огледах ситуацията и разпънах дръвчето.

Наблюдавах колегите около мен от подчертано африкански произход и установих, че имат изградена сигнална система при появата на полиция.

Един даваше сигнал от долния етаж на парка и друг предаваше нагоре. След половин час сигналът беше даден, моят колега катапултира белия си чаршаф с чанти Гучи, вързан в четирите края и изчезна. А аз, все пак естет взех да разглобявам сложната конструкция, като метнах основата в храстите и прибрах листата с бижута на тях. После седнах невъзмутимо и си отворих книжка за четене. Не ме заподозряха, предполагам основно защото бях единствената бяла наоколо, но арестуваха няколко от колегите до мен. След малко видях един от полицейските мотори победоносно да се отдалечава с моя статив на багажника ..и без това беше прекалено тежък.

И сега класика в жанра – бъдещи творчески планове, мечти?

Бих се радвала да достигна до повече сърф магазини и галерии на различни точки по света. И си мечтая някой светъл мозък да измисли най-накрая устройство против кихане и дълбоки въздишки.

За финал – един съвет за креативно лято?

Скачайте на сърфовете, кайтовете, съповете, лодките и подгонете по някоя вълна. Те не бягат чак толкова бързо, а удоволствието е велико!

За бижутата на Йоана виж тук и тук, а за спиращите й дъха кадри - ето тук.

Ако и ти като Йоана си на райско кътче - виж 5 съвета как да снимаш пейзажи за Instagram.