Представяме ти няколко свежи агенти, които творят красоти с ръцете си и са нашата доза юлско вдъхновение.

Както вече казахме – ние, които не можем дори една крушка да завием вкъщи, наистина се вдъхновяваме от кретивни млади хора, които творят изкуство с ръцете си. Ето защо в настоящата поредица ще те срещнем с няколко усмихнати лица, които ни скриват шапката, когато стане въпрос за занаяти. След Васил Миленков, който ни показа прецизните си макети, те срещаме с Радмила Тасева или Ади. Тя е интериорен и продуктов дизайнер, на 28 години, с магистърска степен „Интериорен дизайн“ в F.I.D.I. (Флоренция, Италия), а нейните лампи определяме минимум като произведение на изкуството. Материалите са нестандартни, светлината е супер, а ние те оставяме просто да се насладиш.

Кога се зароди тая крилата идея да започнеш да създаваш изкуство с ръцете си?

Ади: Като цяло, откакто се помня, винаги съм правела нещо с ръцете си, но винаги на шега, от скука или просто за подарък на някой. HMbyADI се получи в период на затишие с главната ми професия. Отдавна исках да създам нещо, което да олицетворява това, с което принципно се занимавам – интериорния и пространствен дизайн. Студиото ми се казва Studio ADI от ALL THE DESIGN IN, а HMbyADI (hand made) просто се получи – исках някак да ги свържа! Едното е дизайн, другото е нещо много по-лично!

Това, което правиш сега, първоначалната ти идея ли беше, или започна с нещо различно?

Ади:Определено лампите не бяха началото, а по-скоро свещниците. Прекарах месеци в проучвания и тестове за материалите и техниките, с които ми предстоеше да работя. Циментът може да е много неуправляем, преди да се превърне в бетон. Импрегнирането, защитаването и пигментирането му пък са едно друго препятствие. Всичко това ми отне година (с бавно темпо), докато се науча! Още не смятам, че всичко съм научила… Непрестанно гледам да подобрявам продуктите си и всичко да има максимално привлекателен вид.

Кое е любимото ти време от деня за създаване и как се случва целият работен процес?

Ади:Различно е. Принципно съм по-активна и продуктивна вечер, но процесът на изработването на една лампа определено не се случва за няколко часа, така че винаги е различно, според случая (дали експериментирам, или правя поръчка) и с колко време разполагам.

Материалът важен ли е, или по-важно е вдъхновението?

Ади: Вдъхновението! По български – меракът!Материалът е нещо знайно, нещо открито, разкрито и наизустено! 

Обаче това да ти дойде музата и да създадеш нещо неизвестно от нещо „известно“ – ето там е предизвикателството!

Приятелите и близките ти как реагираха на това твое хоби или работа?

Ади:Честно казано, не помня! Как да реагират – свикнали са ми, че все се боря с вятърни мелници, така че винаги съм имала подкрепата им.

Кои са най-запомнящите се твои произведения и кога за последно си каза: „Е, това е пълен провал!!!“?

Ади:Ох, това с пълния провал е всеки път. Не съм човек, който лесно се задоволява с това, което твори. И в дизайна, и в продуктите ми винаги съм била най-големият си критик и едва ли някога ще бъда напълно доволна. Но смятам това за нещо хубаво и затова не си се дразня много. Веднъж започнеш ли да си вярваш много и да си доволен от себе си – значи си се изгубил някъде по трасето.

А най-интересните клиенти кои бяха?

Ади:Не искам да прозвуча като някакъв делител на видове хора, но поне тук, в нашата страна по-скоро не всеки втори човек би се загледал по ръчно изработени неща. Затова веднъж, когато бях на един светлинен базар, много ме учуди, когато две съквартирантки пожелаха да се сдобият с една от лампите ми за хола си, без дори да им я представя или да ме питат нещо за нея. Не даваха вид на хора, които бяха заинтересовани от самото събитие. Все едно се бяха изгубили и така от щанд на щанд избраха моите „камъни“ – беше ми еднакво странно и хубаво!

Може ли човек да се издържа с това на родна територия?

Ади:Много откровено казвам – не. Тъжно, но факт. Поне не с моя тип ръчно производство. То е по-скоро нещо, което ти помага да смениш картинката от едно занимание в друго и същевременно да ти помогне като допълнителен приход.

Забавна или супер излагаща случка, свързана с това ти занимание?

Ади:Колкото искате, особено в самия процес на създаване. Доста абсурдни грешки съм правила, особено когато бях решила да направя 40 свещника за едно събитие и имах 3 дни. Абсолютно НЕ-нужна бройка! Не си чувствах ръцете дълго време след това…

И сега класика в жанра – бъдещи творчески планове, мечти?

Ади:Планове, цели и мечти човек винаги трябва да има. Винаги съм имала интерес към продуктовия дизайн, като цяло много често се случва да импровизираш и да създаваш от нищо нещо и в интериорния дизайн.

Мечта ми е един ден да създам функционален продукт, непречещ на света, крайно нужен и красив. Все още не знам какъв!

И да не е нужно да го правя само с ръцете си, да е малко по-глобален, но все така личен. Иначе главният план е да продължаваме напред и нагоре!

За финал – един съвет за креативно лято?

Ади:Създавайте! Каквото и да е, стига да е хубаво. Упражнявайте умовете си – действа доста терапевтично и те учи на сръчност и дисциплина. Просто създавайте! Желая прекрасно лято на всички читатели.

Още от Ади – виж тук.

За още вдъхновение – виж миналия ни герой от Вещи в занаята – Васил Миленков.