Шопинг клонинги

Какво би станало, ако можеше да си избираме лице така, както си избираме дрехи

  • 06.10.2013
  • от Ивайло Харалампиев
  • снимки: Юрген Остархилд

Красивите младежи гледат отблизо клиентите на Le Forum des Halles, един от култовите молове в центъра на Париж. Портретите на четирима мъже и две жени в размер 2х3 метра са насочени към интензивния трафик в търговския център. А заглавието на проекта, Shopping Addicts, подсказва, че вероятно става въпрос просто за поредните красиви модели. Истината обаче е далеч по-интригуваща – тези хора реално не съществуват.



Артистът Юрген Остархилд създава виртуалните лица чрез компютърната програма ISO-IEC 197945, използвана по принцип в медицината и антропологията. Чертите на младежите са селектирани от специално създадена база данни с морфологически детайли и смесени на базата на най-тиражираните канони за красота. Израженията и емоциите по лицата едва се забелязват. Голата шия подсказва за липсата на дрехи. И се получава нещо като подобрен сборен образ от лицата на 42 милиона клиенти, които всяка година минават през мола. За визията на тези хибриди Остархилд е ползвал и личния си опит като моден фотограф. Хората, пристрастени към външната перфектност, могат да бъдат спокойни – портретите са създадени без никакви физически дефекти.

Чрез тази естетика, съставена от композиция от пиксели, авторът тества сексапила на своите образи. Той съвсем открито признава, че те са фикция.
И въпреки това в сърцето на един от най-големите комплекси за консумация в света има и много такива, които не му вярват. Той няма намерение да съди или анализира фантазиите на пристрастените към шопинга. Нито пък на тези, които използват огромното отворено мултифункционално пространство за други цели.
Той обаче си задава въпроса, какво би станало, ако можеше да си избираме лице така, както си избираме дрехи. Ето че връзката между реалност и виртуалност изскочи от компютърните екрани и се озова в моловете. А никой не може да отрече, че в съвременния свят те са вече напълно пълноправен начин на градски живот. В случая истината е една – няма никой зад тези образи. Те са чисто желание!