Нещата от живота

Фотографът загива в катастрофа като идола си Хелмут Нютън. Така се ражда легенда.

The Estate of Bob Carlos Clarke

Да загинеш в подходящия момент се оказва доста доходоносен и престижен бизнес. Разбира се, не е зле преди това да си дал сериозна заявка за качество. В случая на Боб Карлос Кларк това е фотографията, а след шокиращата му смърт не закъснява етикетът  новият Хелмут Нютън. 

СЪБЛАЗНИТЕЛКИТЕ КАТО ХИЩНИЦИ

Пристрастените към любовта могат да убиват. Жените от фантазиите не могат да бъдат задоволени. Жените атакуват и без да ги дразниш. Дори само имената на някои от снимките на Боб Карлос Кларк вече подсказват защо той минава за скандален и полемичен фотограф. Shooting Sex, The Dark Summer, Obsession – заглавията на някои от шестте му албума на границата между еротиката и софт порното също не затрудняват с много опции на въображението. А мистериозната му и в същото време банална смърт, както често се случва, сменя статуса му и го премества автоматично в графата на култовите персонажи. И ето че лондонската The Little Black Gallery показва от 8 май до 3 юли Bob Carlos Clarke: Wall to Wall – първата негова ретроспектива три години след смъртта му, която съвпада с публикуването на биографията му. Селекцията фотографии синтезира 30 години кариера. Някои от тях никога досега не са показвани или не са били предлагани за продажба. Висш служител на заложна къща Кристис нямаше проблем да обяви Боб Карлос Кларк зановия Хелмут Нютън – етикет, който със сигурност много би му харесал!

Когато Боб Карлос Кларк загива на 25 март 2006 г., не закъснява асоциацията с трагичния финал на Хелмут Нютън, загинал при катастрофа на Сънсет булевард. Приликата от черните хроники става още по-интригуваща, като се има предвид, че Боб Карлос интервюира далеч по-знаменития си колега, а след смъртта му коментира: Ако можех да живея толкова дълго и да умра в Кадилак на 83, излизайки от моето ChateauMarmont…не се сещам за нищо по-готино. Той обаче не умира на 83, а на 55, и не в Кадилак, а блъснат от влак в южен Лондон. Дали става въпрос за инцидент или за планирано решение – все още се спекулира с истината. Казват, че Кларк изпитвал ужас от идеята, че един ден ще остарее. Депресиите и маниите също не са му били чужди. А и идеята за готино също не го напускала. Нещата накрая изглежда се навързват. Едно обаче е сигурно – подобно на великия Нютън, гибелта на Кларк вдига автоматично цената на всяка негова творба. А те, оказва се, не са малко!

 

КРАЙНИ РЕЗУЛТАТИ

Боб Карлос Кларк е роден през 1950 г. в Корк, Ирландия. През 1964 г. пристига в Англия, за да учи дизайн, но фотографията отнема цялото му внимание. През 1975 г. завършва Royal College of Arts с тази специалност. В кариерата си е зает в почти всички сфери на фотографията, печели награди за луксозните си рекламни кампании, занимава се с фотожурналистика, печели популярност и като автор на портрети на звезди. Кийт Ричърдс, Рейчъл Вайс, Лиз Хърли, Дита фон Тийз – някои от тях печели като приятели или най-малкото – добри познати. И докато Рейчъл Вайс няма нищо против да се вмъкне в прилепнал по силуета черен латекс, други директно настояват да бъдат максимално фаворизирани. Ивана Тръмп ме предупреди: Ако се оставя да ме снимаш, трябва да ме изкараш страхотна. Не искам нищо реалистично или артистично, спомня си Кларк.

Все пак Боб Карлос се специализира в стилната еротика и чувствената секси визия, която сам дефинира като деликатна конспирация между въображението и очевидното. Фотографията му определено фокусира върху фетишизма, а нерядко навлиза и в дебрите на садомазохизма. Навлиза с взлом във фантазиите и желанията. В тази визуална драма, оцветена в черни нотки, той има и собствен опит. Не крие, че още в началото на кариерата си преследва манекенка, представяйки се като фотограф, за да я вкара в леглото. Коронният номер за пореден път проработва, а и в крайна сметка той не лъже. Кларк не само че успява, но двамата се женят. Изневерите му все пак слагат край на успешната авантюра. Главната идея във философията му обаче действа обратно. Според него най-големите фантазии на мъжете могат да се превърнат и в най-големите им кошмари. Защото в крайна сметка съблазнителките от мокрите сънища се оказват не мяукащи котета, а откровени хищници!

За да реализира концепциите си, на Боб Карлос Кларк му се налага да използва тънка психология със своите модели: Не обичам да убеждавам хората да си свалят дрехите. Моделът трябва сама да се убеди, че това е добра идея. Някои са родени ексхибиционисти, други – не. Накрая сесията може и да не налага голота, но е добре да знаеш, че опцията съществува, ако се наложи. Според легендата около Кларк той няма никакъв проблем да крещи и псува, докато снима, за да провокира желаното настроение и търсената реакция. А след като трагичната гибел внася силен рекламен елемент в живота на един артист, съвсем не е за пренебрегване да се спаси от архивите и известно техническо обяснение за успеха преди/след финалния кадър: Каквото и да струва, работата на фотографа е да извади супер кадър. Единствено резултатът има значение. На никого не му пука дали финалният резултат е получен в кучи студ с намаляваща светлина и бясна манекенка. Толерантността не е голямата ми сила, но ще изтрая почти всичко, за да постигна добър резултат.