СЪЖАЛЯВАМ, НО НЕ СЪЖАЛЯВАМ

Сваляме кадифените ръкавици и започваме да раздаваме словесни крошета

  • 03.05.2016
  • от Нина Веселинова

Има моменти, в които добрият тон не помага и трябва да кажем, каквото ни е на езика, без да започваме с “Извинете, но”. Това не ни прави невъзпитани, а просто хора, на които им е писнало да им се качват на главата. За това следващия път, когато попаднеш в една от долуописаните ситуации, хич не съжалявай и не се извинявай, просто #няманужда.

Когато те цакат

Вечна си остава репликата от филма “Оркестър без име” - “Той ще ме цака мене с топла бира”. Без значение дали някой те цака с топла бира, надписана сметка за парно или съмнителен преглед на колата, трябва не само да се възмутиш, но и да си потърсиш правата.

Да, да, знам какво ще кажеш - то в България какви права, какви пет лева. Обаче единствената със сигурност загубена битка е незапочнатата. Винаги, когато се почувстваш ощетен, питай без притеснение и търси справедливост. Ако не си прав и проблемът е в твоя телевизор, се извини, в противен случай - не!

Всеки от нас е попадал в прецакваща го ситуация и ако си упорит, поназнайваш Закона за защита на потребителя и си пазиш касовата бележка, победата ти е почти в кърпа вързана.

Ако отсрещната страна все пак не поддава, спокойно се оплачи на Комисията за защита на потребителите, омбудсмана и който се сетиш, важното е да не се отказваш.Защото колкото повече хора, започнат да търсят правата си и не махат с ръка, когато се сблъскат с някоя несправедливост, толкова по-малко ще се опитват и ще успяват да ни цакат.

Когато влизат в личното ти пространство

Има хора, които цял живот завиждат, че на съседа тревата е по-зелена и не спират да гледат в чуждата паничка. Ако си един от тях, най-чистосърдечно те съветваме (даже молим като приятели) - не го прави повече, това не води до нищо хубаво.

А ако си потърпевшата страна, не се чувствай неудобно да натириш натрапника, където му е мястото. Без значение дали става въпрос за колежката от офиса, втората ти братовчедка или дори майка ти, личното ти пространство си е само твое и никой няма право да го нарушава. Аз например имам една съседка, която се опитва редовно да ме приклещи между етажите и ми задава уж неволно всевъзможни въпроси.

Видяла едно хубаво високо момче да излиза от нас - той какъв ми е - брат, мъж, син, чичо? И чантата ми била хубава, сигурно струва много пари?

Докато в началото се смущавах и смънквах нещо, когато вече ми дойде до гуша от леля Мара, при поредния й кръстосан разпит просто й казах, че не ми се говори. И с лукава усмивка вметнах, че тъкмо съм прочела много интересна статия за това, как любопитните хора умирали по-рано. От тогава стана някакво чудо и не сме се засичали повече. 

Когато някой се държи грубо/невъзпитано/просташки

Всеки може да си изпусне нервите от време на време и да забрави за добрия тон, но има хора, които по принцип не притежават елементарно възпитание и колкото и да искаме да се обърнем към тях с “г-жо/г-не, извинете, но ...”, просто не се получава.

Такива маймуноподобни индивиди често можеш да срещнеш на опашка.

Факт е, че в България опашките в повечето случаи имат локвовидна форма и е трудно да проследиш зад кого си,

но когато някой уж случайно те избутва с чантата, колелото или лакътя си, а ти чакаш от 30 минути, вероятността да забравиш добрите си маниери е голяма. Грубият сервитьор или продавач също са предпоставка за временна амнезия спрямо възпитанието.

Все пак можеш да пробваш с доброто и да обясниш на дадения човек, че ти си бил преди него, че ти е объркал поръчката или че тази луканка е била намалена. Но ако това не помогне, последвай план Б, известен още като “право, куме, в очи” и си кажи каквото те притеснява, без да ти пука.

И ВСЕ ПАК - СПРИ ДА СИ НАМИРАШ ИЗВИНЕНИЯ