ДАМИ КОДЯТ: RAILS GIRLS SOFIA

Rails Girls Sofia чупи стереотипи всякакви

  • 21.10.2015
  • от редакторите

Програмирането било “мъжка работа”. Да, ама не! Откакто момичетата сменят крушки, боравят с бормашина и знаят какво е “дисперсия”, такова нещо като запазена за момчетата територия няма. Ето защо днес си говорим с Мартина Колева и Димитър Димитров, организатори на Rails Girls Sofia, като допреди дни стана ясно, че Димитър е и един от новите 40 под 40 иновативни българи в престижната класация на Дарик. Ако трябва да обясним какво стои зад името Rails Girls Sofia, с две думи ще е “дами кодят”. Два пъти в годината – традиционно през октомври и март, се провежда уъркшоп, който да убеди момичетата, че програмирането “не хапе”, а точно обратното, може да бъде чудесна отправна точка и полезно умение за теб, независимо дали си представяш да задълбаеш, или просто да се ориентираш в обстановката и да обогатиш общата си култура. Симпатичният екип на българския формат се е заел и с инициативата CoderDojo Bulgaria, в която деца от 6 до 16 години надникват в програмисткия свят, но за нея друг път. Сега чети за Rails Girls Sofia и не страдай, че изпусна влака за октомврийското издание – март е близо!

Къде и как се е родил Rails Girls форматът?
Д: Идеята произлиза от Финландия, където за пръв път се прави това събитие с очакването да бъде еднократно. Насочили го към дамите, защото като че ли стартът при тях в сферата изглежда по-труден, донякъде се смята за нетипично поприще, има ред предразсъдъци и бариери. Финландците решили чрез правилната атмосфера да покажат на участничките, че могат да се справят и че има много възможности, които ще се отворят за тях впоследствие. Форматът тръгва в края на 2010 и бързо се оказва, че има изключително голям интерес и ниша. Моделът започва да се копира по света и да се случва на много места.

Как се случи за пръв път в България?
Д: Като програмист знаех за това събитие и много ми се искаше да се случи и тук… но не съм от хората, които обичат да организират. Един ден Гергана Паси, която промотира дигитални инициативи у нас, разбира за него, поема инициативата и попълва един формуляр за желание това да се случи в България на централния сайт на Rails Girls. Тогава човек от програмисткото къмюнити в Германия писа в Туитър дали случайно някой знае за хора у нас, които биха помогнали с организацията. Видях този туит и го приех като знак от съдбата. Така с помощта на госпожа Паси и екипа й направихме първото издание в средата на 2013.

Колко момичета се включиха в първото издание, колко са желаещите сега?
Д: На първото приехме около 50-ина участнички. Сега са се записали 270 дами, от които имаме капацитет да приемем едва 100 на уъркшопа. Може би именно това е най-трудната част, ще трябва да кажем “не” на повече от половината. Имаме лимит на участничките, защото на всяка от тях се опитваме да предоставим максимално внимание. На всеки две има един инструктор. Това са програмисти, които са проявили желание да се включат.

Окрили сте програмисти, които обичат да общуват?
Д: Това всъщност е един от предразсъдъците, които опитваме да борим. Програмистите поначало много обичаме да говорим и обясняваме нещата от своята сфера. Хората често обаче не ни разбират, защото, когато човек вирее в една среда с термини, той е свикнал да ги използва и когато обясняваме нещо, забравяме, че това не е ежедневната лексика на отсрещния човек. Това е едно от предизвикателствата на инструкторите.

ИНАЧЕ ПРОГРАМИСТИТЕ СМЕ НОРМАЛНИ ХОРА, КОИТО МНОГО СИ ХАРЕСВАТ РАБОТАТА, КАТО ДОРИ ПОВЕЧЕТО НЕ СМЕ АСОЦИАЛНИ.

Какво е условието да бъдеш приета всъщност?
Д: Субективно е. Преценяваме по мотивацията на участничката – любопитство и смелост. Няма допълнителни критерии, като това да имаш предварително някакви знания, дори точно обратното – ако участничката следва във ФМИ или вече е тръгнала по този път, не й даваме предимство, защото тя вече е в средите.

Смятате ли, че сега се записват повече момичета, защото през последните 2-3 години покрай стартъпите, средата става все по-популярна и привлекателна?
Д: Не съм сигурен каква е причината. Според мен има достатъчно хора, които биха пробвали, ако някой им обясни, че средата е интересна, че инструктори обясняват добре, че е безплатно…

От какви среди са момичетата, които се записват, има ли журналистки, художнички…
М: Имало е всякакви момичета и съм уверена, че на всяка от тях уъркшопът е донесъл плюсове. Да разбираш от програмиране в наши дни е полезно във всяка среда и със сигурност разчупва перспективата.

Кое  ще е първото и  кое последното, което ще науча на уъркшопа?
Д: Започваме от общи неща за web програмиране, говорим си за HTML и CSS, които са градивните блокчета на интернет. След това разказваме за видовете уеб приложения и уебсайтове – какво е статичен уебсайт, какво динамичен, как човек да си направи динамичен уебсайт. Реално се прави мъничко динамично уеб приложение. Участничките го създават от нулата с помощта на инструкторите. Прави се груб увод в основни принципи на програмирането – условия, повторения, променливи и така нататък.

Има ли мотивирани участнички да се захванат сериозно впоследствие? Успявате ли да захраните средата с жени програмисти?
М: Има доста успешни примери. След приключване на уъркшопа има едни така наречени study групи, които се провеждат два пъти в седмицата. Смятам, че ако успешните примери не бяха идвали на тези стъди групи, нямаше да достигнат на нивото, на което са в момента. Там всеки си прави проект, който му е интересен, и получава помощ от инструкторите при нужда, като същевременно е стимулиран да се опита да се оправи сам.

ЦЕЛТА НА СЪБИТИЕТО Е ДА ТИ ДАДЕ САМОЧУВСТВИЕ И УВЕРЕНОСТ ДА СЕ ВПУСНЕШ В НЕЩО, В КОЕТО СИ МИСЛЕЛ, ЧЕ НЯМА ДА ИМАШ ШАНС КАТО ДАМА, А НЕ ДА ТЕ НАПРАВИ ПРОГРАМИСТ.

Оттам нататък можеш да надграждаш, ако решиш.

Кои са предразсъдъците, с които се борите?
Д: Започваме от това, че хората трябва да разберат, че средата не е запазено мъжка, че програмистите не са асоциални, а в голяма част от случаите са приятни хора… Важно е да знаеш, че не е нужно да си математически гений, за да се занимаваш с това. Естествено има сфери в програмирането, в които владеенето на математика е необходимост, но те стават все по-малко и по-тясно специализирани. Това, което се опитваме да докажем, е, че ако човек иска да се занимава с програмиране, не е нужно да си посвети живота. Напълно нормално и възможно е човек на 35 или 55 да се научи и дори да се преквалифицира, да речем, с година упорит труд. Достатъчно е да се осмели да пробва и да види какво ще стане. Има и огромно количество умения, които, ако човек усвои, ще е много по-продуктивен в други части на живота си.

Какви паралелни умения развива това да можеш да пишеш/четеш код?
М: Аз съм в маркетинг сферата и ми се налага да комуникирам с програмисти, най-малкото мога да го правя по-лесно.
Д: Дори самото мислене за подхода към проблемите според мен е ценен.

Как подхождаш към ежедневен проблем по програмистки начин?
Д: Методично и разделяйки го на малки парчета. Тоест, ако имам сложен казус, който не съм съвсем сигурен точно как да реша – разбивам го на съставни части и започвам с малка стъпка, която не ми го решава, но съм сигурен в нея. Така мога да обхвана конкретното действие в главата си – правя го, оглеждам се къде съм стигнал и решавам какво следва да се случи. Понякога  човек се изнервя на проблеми, чувства напрежение. Това не помага да ги решим. Програмирането много добре те учи на това.

ИМА ЕДИН ПРОБЛЕМ И СРЕЩУ ТЕБ ИМА ЕДНА МАШИНА, КОЯТО НЯМА ЕМОЦИИ И ТИ КАЗВА – ИМА ГРЕШКА – КОЛКОТО И ДА СЕ ЯДОСВАШ, ГРЕШКАТА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ.


В живота също е така, единственото, което помага, е човек да се успокои, да анализира какво се случва, какво очаква да се случи и как може да промени нещата, че да станат.

Какво предстои?
М: Следващото издание на Rails Girls Sofia ще бъде през март!
Д: Наскоро за пръв път събитието се случи във Варна, а сега на 13 ноември предстои и в Бургас, организирано от много ентусиазирана група. В Русе и Пловдив също имат активни хора, които имат желание. Много ни се иска да стават неща и извън София, защото в тази сфера няма географско ограничение за това, в коя точка на света е човекът, който програмира.