ЗА НЕОБИКНОВЕНИЯ МУЗЕЙ НА ИГРИТЕ В БЕРЛИН, ORDER 1886, LIFE IS STRANGE И RESIDENT EVIL

Комбинация, от която потенциално може и да те заболи...

  • 25.03.2015
  • от Ивайло Коралски

По правило началото на годината е по-слабо, що се отнася до премиерата на големи количества развлекателен софтуер. Най-вече защото повечето издатели предпочитат да изнесат своите най-големи заглавия към последното, „празнично“ тримесечие на всяка година. Разбира се, по-малкото количество софтуер в началото годината не означава непременно, че интересен такъв тотално липсва.

Преди обаче да се насоча към по-заслужаващите заглавия за януари и февруари, ще представя с няколко изречения музей, който всеки почитател на видеоигрите е хубаво в един или друг момент да посети. Въпросният за съжаление не се намира на родна територия, а в Берлин, Германия.

Името му е Computerspielemuseum (или музей за компютърни игри) и разглежда всякакъв гейм хардуер и софтуер до началото на настоящия XXI век. В него можеш да откриеш абсолютно всички конзолни платформи, появили се на пазара до 2001 година. Включително и тези на легендарни компании като Atari и SEGA. Музеят включва и класически аркадни машини на SEGA, Namco, Konami и Capcom.

Мога да потвърдя, че симулаторът Super Hang On все още функционира и носи неистово удоволствие. На разположение на всеки посетител на музея са и класически игри като Pong, Super Mario Bros. и Crash Bandicoot – творби, които нагледно демонстрират, че натрупаните години нямат значение, що се отнася до качеството на развлекателния софтуер.

Нещо повече – бомбастичната ми половинка просто отказа да остави контролера, чрез който управляваше „чертичките“ в Pong, и се наложи да я подлъжа с възможността да тества любимото ѝ Mario. Истината е, че ако видеоигрите са част от твоето ДНК, спокойно можеш да прекараш цял един ден на териториите на музея. Който прочее е посещаван от легенди като Хидео Коджима, Стив Возняк и др.

Искам да обърна специално внимание и на, меко казано, алтернативна аркадна машина, носещата гръмкото име Painstation. Въпросната, както подсказва името ѝ, носи реална болка на по-слабите (физически) играчи. Признавам си, след като прочетох какви физически повреди може да причини, не посмях да тествам машината. Главната редакторка на GoGuide обаче, която явно е значително по-смела и безотговорна от мен, се е хвърлила с рогите напред към болката. По думите ѝ преживяването с Painstation било най-запомнящото се в рамките на целия престой в музея. За протокола е редно все пак да знаеш, че машината гори, пуска ток и реално може да нанесе доста сериозни щети върху ръцете на всеки играещ. В общи линии геймплеят е Pong подобен, но независимо от резултата всеки играч, който премахне ръката си от Painstation-а, губи играта.
Видео       


THE ORDER 1886
Платформи: PlayStation 4


Какво е?
Един от най-очакваните ексклузивни късове софтуер за PlayStation 4, зад който стои талантливото студио Ready at Dawn. Разработката на играта е почти пет години, а жанрът атмосферичен шутър, който прочее може да мине и за чистокръвен филм. За последното обаче по-надолу.
Защо да играя?
Ако страстно желаеш да зърнеш най-впечатляващата визия във видеоигра до момента в чисто технически аспект и случайно се чудиш защо си заменил прескъпия си PS3 с PS4, то The Order 1886 е съвършеният продукт, на който можеш да се довериш. Крайно способните художници и програмисти на RaD практически отвяват всички игри до момента, целящи да предоставят реалистична презентация, предлагайки ни нещо с визия, която е по-близо до тази на холивудска продукция с едър бюджет, отколкото типичните за повечето игри бистри цветове и ясни контури. Чисто и просто The Order 1886 е играта, която доставя най-близка до CG визия, вдигайки графичната летва до невъобразими висоти. Камера, анимации – просто трябва да зърнеш от първо лице какви неща се случват на екрана под твоя диктовка, за да повярваш, че това се случва в реално време, а не е предварително записано. Трябва да прибавим и убийствения актинг на персонажите в играта, смазващия звуков дизайн, музикален съпровод и приемливия шутинг.
Защо да подминеш?
Който шутинг обаче не е на нивото на този от The Last of Us и Gears of War. Освен това, при все основополагащата визия, сюжетната линия на играта в най-добрия случай е посредствена. Убийствената игра на актьорите, озвучили Галахад и компания, просто увисва, а предвид петгодишната разработка на продукта развитието и дълбочината на персонажите е почти нулево. Единичната кампания се преминава средно за около 10 часа, но за съжаление липсва каквато и да е форма на мултиплейър или следващ нов режим, който да дообогатява споменатата кампания. Отново, след 5 години разработка очаквахме доста повече съдържание при продукт от подобно естество.   




RESIDENT EVIL HD REMASTER
Платформи: PS3, PC, PS4, Xbox One, Xbox 360


Какво е?
Страхотна модерна преработка на класиката за Nintendo GameCube от 2002, която пък от своя страна е такава на култовия оригинал от 1996 година за първия PlayStation. 
Защо да играя?

Първо, защото дори след близо 20 години формулата на оригиналния Resident Evil има своя геймплеен чар, който ужасно малко модерни заглавия притежават.

Второ, дори и доста вдървената (но задължителна за старите фенове на поредицата) контролна схема да не ти е по-вкуса, от Capcom предлагат и алтернативна такава, предназначена за новото поколение играчи. Предвид предварително рендираната природа на околната среда, визията на играта все още е впечатляваща и не е загубила и капка от уникалната си атмосфера. Би-мууви излъчването е все така култово и ако играеш дебютно, те очакват две отделни единични кампании, които ще ти изядат около 30 часа.
Защо да подминеш?
За мнозина този Resident Evil е най-добрият в рамките на целия франчайз. Съответно и на мен ми е доста трудно да открия генерални минуси. По-скоро можеш да пропуснеш, ако не си падаш по би-мууви излъчването, което е запазена марка за поредицата и във вариант на игра със зомбита е доста на място. И другото е, да – споменатите немъртви душици, кръстосващи наоколо. Ако не ги долюбваш, то директно можеш да се отправиш към следващото споделено в този текст заглавие.        




LIFE IS STRANGE
Платформи: PS3, PC, PS4, Xbox One, Xbox 360

Какво е?

Епизодичен адвенчър от талантливите французи Dontnod Entertainment, стоящи зад недооценената, но и в крайна сметка далеч от отлична Remember Me.
Защо да играя?
Когато повечето западни медии наричат даден гейм продукт, цитирам: „Носталгично и интригуващо приключение“, „Късове от Twin Peaks... и щипка Heavy Rain”, “Когато Gone Home срещне The Walking Dead... плюс пътешествие във времето“ и не на последно място – „Изключително натуралистично преживяване. Инди филм, който управляваш“, вероятно въпросният определено не е поредната видеоигра, в която изтребваш до крак стотици извънземни или подскачаш жизнерадостно върху усмихнати гъбки. Life is Strange действително е адвенчър с филмово излъчване, но без крайно бляскавата презентация на ААА заглавията, които също са нещо средно между филм и видеоигра. Излезлият за момента първи епизод е достатъчно интригуващ, а ниската цена от под 50 лева за целия сезон си е направо кражба.   
Защо да подминеш?
Разбира се, за момента можем да говорим единствено за излезлия първи епизод, но във въпросния голяма част от персонажите са крайно стереотипни. Въпреки интересното въведение и любопитния завършек на епизода. Синхронизацията на движението на устните на героите спрямо това, което изговарят, е останала някъде по компютрите на французите и често пъти може да те извади от „филма“. Което за стори дривън приключение си е едър минус.

Припомни си и кои заглавия чакаме тази година.

Чети още за игри и хвърли един поглед на друго място, където се подвизава Ивайло Коралски.