Биографични филми, които е лесно да обичаш, част 2

Животи на лента

0 коментара Сподели:

Преди известно време споделих с вас едни от най-любимите си биографични филми. Споделих колко е вълнуващо един актьор да съблече кожата си, да я остави пред вратата и да влезе в историята на един изцяло нов живот. Гол. Откровен. Искрен. Готов изцяло да легне в нечия друга личност. Предстоят още няколко заглавия, които задължително трябва да гледате, ако сте фенове на качествените ленти.

FRIDA, 2002

Салма Хайек безспорно прави брилянтно превъплъщение в ролята си на емблематичната художничка Фрида Кало. Режисьор на лентата е Джули Теймор, а фокус е животът, любовта, болката и изкуството на голямата Фрида. Филмът е музика и муза. След финалните надписи у зрителя остава усещане за сила, тъга и възхищение. Сила – такава, каквато днес нямаме. На всички ни е известно, че Кало почти през целия си живот е съпътствана от кошмарни болки в тялото, рисува на легло, художникът Диего Ривера разбива и събира сърцето й десетки пъти, но тя някак успява да се вдигне над всички болнични окови и гипсове и полетява. Полетява така, както може да лети само една лека и ефирна пеперуда. „Фрида“ е филм – потъване.

THE DANISH GIRL, 2015

С този филм Еди Редмейн и Алисия Викандер се превръщат в перфектната екранна двойка. Под режисурата на Том Хупър двамата успяват умело да прелъстят зрителя, лъжейки го. Защото актьорът е изкусен лъжец, нали? Историята на Лили. Онази Лили, родена като мъж. Първата, осмелила се да гони промяната до самия край. Критиците нещо не разбраха този филм. Не го харесаха. Не отвориха портите на Аза си за него. Защото този филм изисква отваряне. Изисква и сила. За да може да бъде понесена неистовата болка на онзи, който е роден в несвоето тяло. И онази, която така силно обича, че успява да преглътне всичко и да държи ръката на любимия до последно. До последно и въпреки.

WALK THE LINE, 2005

Джеймс Манголд режисира не филм, а цяла вселена. Вселена, която се ражда на дългия и прашен път. С неподправена кинематографична красота поднася на зрителя вкуса на един живот, чийто аромат е на цигари, алкохол, наркотици, музика и любов. Хоакин Финикс подкосява коленете на дамската аудитория, влизайки в образа на великия Джони Кеш. Въздейства по старомодния начин. Без захар. С грубостта. С достоверността. Все пак това е лента, близо до него. Самият той като млад изгубва брат си (през 1993 Ривър Финикс загива от свръхдоза във Viper Room – бар, който тогава държи Джони Деп) и до днес не може да пребори тази мъка. Това му дава правилната чувствителност, за да остане в историята на киното с тази роля. А Рийз Уидърспун излиза от образа си на сладка блондинка и се превръща в тъмнокосата муза на Джони Кеш, а именно Джун Картър. Роля, която носи „Оскар“ на Рийз. Филм, който носи душевно изтръпване на зрителите.

GIRL, ITERRUPTED, 1999

Филмът, който ме влюби завинаги в Анджелина Джоли.
Филмът, който ме влюби и в Уинона Райдър.
Една от най-дълбоките ленти на деветдесетте. Режисьорът отново е Джеймс Манголд, а този път разказаната история е на Сузана (Уинона Райдър) и Лиса (Анджелина Джоли). Някои твърдят, че филмът е женска версия на „Полет над кукувиче гнездо“. Сега бранителите на класиката могат да спрат да четат, защото ще си позволя да споделя, че Girl, Interrupted е по-силната лента. Такава, в която опознаваш и обикваш всяка разбита душа. Така се доближаваш до тях, че започваш да усещаш свои белите коридори в лудницата. Разпилени момичешки енергии, които са скрити. Младите жени са уплашени и заключени зад металните си врати. А искат едно-едничко. Да са там – в града. Там, където небостъргачите блестят и театралните афиши светят. Там, където е животът. Още една силна дамска роля, която носи „Оскар“. Призът е за Анджелина Джоли. Една от най-фанатичните и съвършени роли.

THE PIANST, 2002

Когато Ейдриън Броуди срещне Роман Полански…
Това е достатъчно, нали? Филм, на който се плаче. Филм, който отваря тежките врати на Втората световна война и с всеки кадър ранява зрителя. Ранява с това, че показва болезнени и неудобни грозни истини. Извива и чупи ръцете на невинните, убива талантливите и хвърля бомби над мечтаещите. А полският пианист Владислав Шпилман (Ейдриън Броуди) успява да запази мъничката светлина сред сивото. Дългите пръсти на музиканта се вплитат в клавишите на пианото и изсвирват един тъжен филм, бавен и тежък филм, който има силата да изрази. Да придаде смисъл. Да удари.

THE THEORY OT EVERTHING, 2014

Отново Еди Редмейн и отново „Оскар“. Режисьорът на лентата е Джеймс Марш и филмът е вдъхновен от живота на блестящия ум на Стивън Хокинг. Благодарение на тази роля светът заговаря за Еди. С непосилна лекота пречупва ума, езика и тялото си и хваща за гърлото. Парализира. Обездвижва. Залепя за седалката в киносалона и не спира да боли. Боли, защото е красиво… Боли, защото е тъжно… Боли. И зад всичката житейска драма прозира онази простичка любовна тъга. Колко е трудно да открием голямата любов и каква сила изисква да вземем решението да я оставим. Да си тръгнем, защото обичаме прекалено, а не защото нещо се е счупило.

Погледни част  1 на най-любимите ни биографични филми.

Какво още се случва?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *